Осой (община Дебър)
Тази статия е за дебърското село. За кичевското вижте Осой (община Кичево).
| Осой Осој | |
| — село — | |
 | |
  Осой | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебър |
| Географска област | Мала река |
| Надм. височина | 895 m |
| Население | 6 души (2002) |
| Пощенски код | 1250 |
| Осой в Общомедия | |
Осой (на македонска литературна норма: Осој) е село в Северна Македония, в община Дебър.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Мала река в северните склонове на планината Стогово на Мала река.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В османо-турски документи от втората половина на XV век Осой е отбелязано като напуснато от жителите си село.[1]
В XIX век Осой е голямо българско мияшко село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Осой (Ossoy) е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 223 българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Осой има 600 жители българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Осой е чисто българско село в Реканската каза на Дебърския санджак с 86 къщи.[4]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Осой има 688 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]
В 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция.[6]
В 1911 година вестник „Дебърски глас“ пише, че в селото пуска корени сръбската пропаганда и няколко къщи са станали сърбомански.[7] По този повод набедените Блаже, Мане и чичо им Теофил Георгиеви пишат писмо до вестника, в което казват, че „цяла Дебърия да стане сърбоманска, пак ние не ставаме“.[8] Според статистика на „Дебърски глас“ в 1911 година в Осой има 79 български екзархийски и 1 патриаршистка къща (от началото на 1911 г.).[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година 33 души от Осой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Осой е част от Гарската община на българската Дебърска околия.[11]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Осой като българско село.[12]
Според преброяването от 2002 година селото има 6 жители македонци.[13]
| Националност | Всичко |
| македонци | 6 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
В Рилския манастир, в лявата страна от гроба на цар Борис III, се намира резба, изработена на 10 октомври 1943 г. от жители на село Осой, Дебърска околия, с надпис:
| „ | На своя Царь Освободитель Борисъ III отъ признателна Македония. | “ |
Забележителности на селото са църквата „Свети Георги“ и манастирчето „Свети Архангел Михаил“.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век в Осой, подобно на околните мияшки селища, процъфтява резбарският занаят и се оформя специфичната Дебърска художествена школа. Най-известният осойски художествен род са Филипови с главни представители Васил Аврамов (1812 — 1903) и Филип Аврамов (1814 — 1900). Други видни представители на школата от Осой са резбарят Нестор Алексиев (1873 — 1969) и зографът Евстатий Попдимитров (1857 — 1915). Гешко Стаматоски (1876 — 1908) е български революционер, деец на ВМОРО.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Тодоровски, Глигор. Малореканскиот предел. Општествено-економски и просветни прилики во 80-те години на XIX век до крајот на Првата светска војна, Скопје 1970, с. 16 – 17
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174 – 175.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 48. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 31, 12 февруари 1911, стр. 2.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 32, 22 февруари 1911, стр. 4.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 868.
- ↑ Докладъ отъ прѣдсѣдателя на дебърската тричленна комисия Ив. К. Божиновъ // 1 мартъ 1916 год. с. III. Посетен на 9 ноември 2024 г.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. — София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
| |||||||||||
