Васил Аврамов (резбар)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Васил Аврамов.
| Васил Аврамов | |
| български резбар | |
| Роден |
1812 г.
|
|---|---|
| Починал | 1903 г.
|
Васил Аврамов Дичов е български строител и резбар, представител на голям резбарски род от Дебърската художествена школа.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Васил Аврамов е роден в дебърското село Осой, Западна Македония в 1812 година. Син е на резбаря Аврам Дичов. Работи заедно с брат си Филип Аврамов, баща си и с Петър Филипов и Димитър Станишев. В 1838 година с брат си и баща си работи върху иконостаса в „Свето Благовещение Богородично“ в Прилеп – най-изящното творение на рода.[1][2]
Дейността на Филиповци се разпростира върху огромна територия – Тетовско, Кичевско, Мелник, Солунско, Гостиварско, Сярско. На двамата братя се приписва и иконостасът в „Успение Богородично“ в Елбасан.[1] Освен с иконостаси Филиповци се занимават и с рязане на тавани, долапи, врати и прочее в пашови и бейски конаци и други частни къщи. Работели в Скопие, Призрен, Прищина, Дяково. Тяхно дело са богато украсените тавани на конаците на Исмаил Сарач от Дебър и на Осман бег в Охрид, както и на жилищните помещения в Бигорския манастир.[1]
По-късно Васил и Филип се преместват в България със синовете си.[3] Филиповци изработват иконостаса на катедралната църква „Успение Богородично“ във Варна.[4] Изработва великолепния иконостас на храма „Успение Богородично“ в Казанлък.[5] Под ръководството на Васил и Филип Аврамови тайфата изрязва иконостасите в „Свети Георги“ в Балчик,[6][4] в „Успение Богородично“ в Каварна, в „Свети Харалампий“ в Шабла и в Суютчук.[4]
Умира в 1903 година.[1]
Според племенника му Филип Иванов Васил Аврамов бил:
| „ | много опитен „моделатор“. Той владеел неподражаемо длетото, отличавал се и с голямо въображение и отлично познаване на формите. Не правил предварителни чертежи, нито рисувал върху дъските и колоните, а започвал да реже направо с длетото и чука. Като даровит и вдъхновен художник той винаги държал връзка между отделните елементи в общата композиция и тази му способност, съчетана с гобямата му сръчност, дала истински съвършени творби.[1] | “ |
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Дичо | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Аврам Дичов (1780-те — XIX век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Васил Аврамов (1812 — 1903) | Филип Аврамов (1814 — 1900) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Данаил Василев | Стефан Василев (1840 — 1910) | Аврам Василев (1846 — 1910) | Иван Филипов (1834 — 1919) | Дичо Филипов | Йосиф Филипов (1848 — 1913) | Атанас Филипов (1852 — 1925) | Нестор Филипов (1864 — 1917) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Филип Иванов (1875 — 1940) | Петър Йосифов (1883 — 1948) | Иван Йосифов | Гале Йосифов | Никола Йосифов | Тома Йосифов | Евгений Атанасов | Андрей Атанасов | Димитър Несторов | Русе Несторов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Коста Филипов (1894 — 1948) | Методи Филипов (17 април 1896 — 1958) | Димитър Николов | Йосиф Николов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 247.
- ↑ Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой // Македонска мисъл 1 (5-6). 1946. с. 259. Посетен на 22 август 2015.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 28.
- ↑ а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 248.
- ↑ Култура и туризъм. Храмове // Община Казанлък. Посетен на 24 януари 2014 г.
- ↑ Нейчев, Велин. Църквите в Балчик // Balchik.com. Посетен на 2016-8-16.
