Гърбино
| Гърбино | |
  Гърбино  Гърбино | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 7 души[1] (15 март 2024 г.) 0,449 души/km² |
| Землище | 15,796 km² |
| Надм. височина | 856 m |
| Пощ. код | 2550 |
| Тел. код | 08545 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 18318 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023) |
Гърбино е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Гърбино се намира в планински район, в западните склонове на планината Риша, североизточно от гр. Кюстендил, на около 300 метра над река Струма, от лявата страна на Земенския пролом.
Селото е съставено от махали: Дупничанска, Великовска, Кьосачка, Сирачка, Думишларска, Мускова, Азната, Златов дол, Кащища, Коритища, Лева Магура.
Климат: умерен, преходно-континентален.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Ръждавица (1878-1958), Община Драговищица (1958-1959), Община Ръждавица (1959-1978), Община Драговищица (1978-1987), Община Кюстендил (от 1987 г.). [1]
Население
[редактиране | редактиране на кода]| Година | 1880 | 1900 | 1920 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1984 | 2009 |
| Население | 217 | 324 | 393 | 443 | 489 | 471 | 353 | 155 | 75 | 62 | 2 |
История
[редактиране | редактиране на кода]Село Гърбино е старо средновековно селище. В турски регистър от 1576 г. е записано селище Гърбине.
През 1866 г. селото има 20 домакинства и 146 жители.
В края на XIX век селото има 7797 декара землище, от които 5884 дка гори, 1592 дка ниви, 134 дка естествени ливади и 187 дка лозя и се отглеждат 1092 кози, 784 овце, 134 говеда и 56 коня. Основен поминък на селяните са земеделието, животновъдството и дърводобив.
През 1923 г. е открито училище, през 1934 е създадено и читалище. Учредена е потребителна кооперация (1937) с кооперативна мандра.
През 1956 г. е учредено ТКЗС „Девети септември“, което от 1979 г. е в състава на АПК — с. Драговищица.
Селото е електрифицирано (1956) и водоснабдено (1948).
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Село Гърбино принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Останки от средновековни крепостни сгради – т.нар. „Кулите“ от XIV-XV век – на левия бряг на струма, на височината над тунела на жп линията Кюстендил – София.
- Чешма-паметник на загиналите през войните (1912-18).
- Пещера на Св. Иван Рилски – В местността „Светата вода“, на 5 км северно от селото, на около един час път, се намира голяма скала с пещера, в която според преданията е живял св. Иван Рилски. В пещерата има изворна вода. През август, в деня, посветен от православната църква на Рилския светец, до пещерата се правят поклоннически туристически походи.
- Скакавишки водопад – над десния бряг на река Струма срещу с. Гърбино.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.293-298;
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 160.
| ||||||||
