Слокощица

Слокощица
	Слокощица
	Слокощица Слокощица
Общи данни
Население	1476 души (15 март 2024 г.); 98,1 души/km²
Землище	15,043 km²
Надм. височина	550 m
Пощ. код	2533
Тел. код	0882 885 385
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	67461
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община; – кмет	Кюстендил; Огнян Атанасов ; (Партия на зелените; 2023)
Кметство; – кмет	Венера Илиева- СДС
	Слокощица в Общомедия

Слокощица е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География

Село Слокощица се намира в Кюстендилската котловина, в полите на Осоговската планина, южно от град Кюстендил, в долината на река Новоселска. Селото е в непосредствена близост, на разстояние по-малко от километър, до град Кюстендил.

Купно село, включващо махалите: Баба Велинска, Ахчийска, Кудуска, Брезовска, Долна махала, Кашкина, Тренчовска, Рошковци, Марковци, Чутуранци.

Климат: умерен, преходноконтинентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: община Слокощица (1949-1955), община Кюстендил (1955-1958), община Жилинци (1958-1971) и община Кюстендил (от 1971 г.). [1]

Население

Година	1866	1880	1900	1926	1934	1946	1956	1965	1975	1985	2007	2010
Население	504	968	1206	1632	1799	1633	1609	1413	1922	1822	1830	1708

История

Слокощица възниква като селище през Средновековието.

Споменава се в турски регистър от 1576 г. като Воденична долина, вероятно поради многобройните воденици по река Новоселска. В някои исторически документи от 1534 и 1644 г. е отбелязано и с имената Окошаница и Ослокошица.

През 1586 г. митрополит Висарион Коласийски, игумен на средновековния манастир „Благовещение“, намиращ се над селото (впоследствие разрушен) взема участие в църковно пратеничество до Москва, Русия.

През 1866 г. са регистрирани 76 домакинства с 504 жители.

След Освобождението започва бързо стопанско развитие. В края на XIX век селото има 19 552 декара землище, от които 820 дка зеленчукови и овощни градини, 300 дка пасища, както и се отглеждат 877 овце, 300 кози, 517 говеда и 205 коня. Основен поминък на селяните: земеделието (лозя, зеленчукопроизводство, овощия, тютюн, зърнопроизводство) и животновъдство. Развиват се домашните занаяти. В селото има два тютюневи склада, две мелници и множество воденици.

През 1874 г. е построена новата църква „Покров Богородичен“, а през 1886 г. е възстановена и изографисана средновековната църква „Свети Никола“ в горната махала.

През 1910 г. е основано земеделско спестовно заемно дружество „Съгласие“. През 1910 г. е построено училището, а през 1922 г. се създава читалище „Просвета“.

Селото е водоснабдено и електрифицирано.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Съгласие“, което от 1979 г. е включено в състава на АПК „Осогово“ – град Кюстендил.

През 1968 г. е открита пощенска станция. Построени са здравен пункт, детска градина, водомерна станция, автоматична телефонна връзка, фурна за хляб, нови административни и стопански сгради. Улиците са асфалтирани.

Над селото, на река Новоселска се строи язовир Кюстендил, предназначен да задоволи нуждите от питейна вода на цялата община.

Селото има редовна автобусна връзка с град Кюстендил.

Поради непосредствената му близост до град Кюстендил, няма сериозни миграционни процеси. В близка перспектива най-вероятно селото ще стане нов градски квартал.

Исторически, културни и природни забележителности

Късносредновековна църква „Свети Никола“. Намира се в края на горната махала, вляво от шосето, на левия бряг на р. Слокоска. Еднокорабна едноапсидна църква с полукръгла апсида с външни размери 7 х 5,30 м. Имала е полуцириндричен свод, който при възстановяването ѝ е заменен със стреховиден. Изградена през XVI век от ломени камъни, червени тухли и хоросан. Преустроена и възстановена през 1886 г., от което време са стенописите. Автор на късната живопис е Евстатий Попдимитров от село Осой, сега в Северна Македония. Над входа е изрисуван патронът на църквата Свети Никола, под него има двуредов надпис с дата 1886 г., а отстрани са изображенията на архангелите Михаил и Гавраил.

Късносредновековна църква „Свети Архангел Михаил“ (развалини). Намирала се е в северната част на селото, вляво от шосето, след селските гробища, върху полегат склон. Еднокорабна и едноапсидна църква с приблизителни размери 6-7 х 3,30 м. Градежът е от ломени камъни и хоросан. В северния зид е употребен голям мраморен блок. Основите са затревени, покрити с храсти и дървета.

Възрожденска църква „Покров Богородичен“. Намира се е в северната част на селото, вляво от шосето, до селските гробища, върху полегат склон. Църквата е построена и осветена през 1874 г. Църквата е с размери 27 м. дължина и 15 м. ширина. Като архитектурен тип е трикорабна базилика. От запад нартексът се поддържа от две странични стени, а отпред с колони. Трикорабната част на наоса е разделена от две групи колони. Средният кораб е изписан и засводен с четири слепи купола. Стените на храма са изписани отвътре. Има сведения че в църквата е работил дебърският зограф Мино със синовете си Теофил и Марко. Голяма част от стенописите и иконостасните икони са с дарителски надписи от 1874 – 1883 – 1888 години. Църквата е декларирана като художествен паметник на к, ултурата – ІІ група с Писмо № 4782 от 21.12.1978 г. на МК и като недвижима културна ценност – архитектурно-строителен паметник с категория „местно значение“ с Писмо № 54 от 6 януари 1978 г. на МК.

Архитектурен паметник – пирамида на загиналите във войните през 1912-1913 г. и 1915-1918 г.

Обществени институции

Кметство Слокощица.
Читалище „Просвета“ – действащо читалище, регистрирано под номер 941 в Министерство на културата на Република България.

Религии

Село Слокощица принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Редовни събития

Общоселски събор – провежда се ежегодно на 24 май, деня на славянската писменост и култура.

Личности

Антон Янков (неизв.), опълченец от с. Слокощица.
Александър Димитров (1878-1921), вътрешен и военен министър в правителството на Александър Стамболийски
Георги Струмски (род. 25.11.1932), писател
Димитър Кръстев, революционер от ВМОРО, четник при Никола Сарафов^[2]
Никола Стойчев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето^[3]

Литература

Захариев, Йордан. Село Слокощица, София, 1929 г., Министерство на народното просвещение. Учебен комитет, Прибавка към „Училищен преглед“ год.XXVIII, кн.6.
Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН.
Стойков, Г. – Култови и обществени сгради из Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957-1958 г., София, 1961 г., с.111 и сл.;
Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Людмила Слокоска – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.27-8.
Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8.

Галерия

църквата „Свети Никола“ – входа
църквата „Свети Никола“ – апсидата
развалините на църквата „Свети Архангел Михаил“

Външни препратки

Бележки

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.5

[3] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39

[1]

[2]

[3]