Николай Чудотворец

Вижте пояснителната страница за други личности с името Свети Николай.

---

Николай Чудотворец Άγιος Νικόλαος
християнски светец
Роден	15 март 270 г. Патара, Ликия
Починал	6 декември 343 г. Мира, Ликия
Погребан	Сан Никола, Бари, Италия
Религия	Ранно християнство
Канонизация
Почитан в	цялото християнство
Главно светилище	Базилика „Свети Никола“, Бари, Италия
Празник	6 декември (Никулден), 9 май (Летен Никулден)
Атрибути	Епископски одежди; В Източното християнство – Евангелска книга и омофор
Покровителство	Децата, моряците, рибарите, бъчварите, пивоварите, погрешно обвинените, покаялите се крадци, стрелците (с лък), фармацевтите, търговците, собствениците на заложни къщи, банкерите. Светец-покровител на много градове: Абърдийн, Амстердам, Голуей, Бари, Бургас, Ливърпул, Москва. Възприет е за покровител на Херцогство Лотарингия, Гърция и Русия
Николай Чудотворец в Общомедия

Свети Николай Чудотворец или свети Никола е източноримски духовник, архиепископ на град Мира в областта Ликия, Мала Азия. Известен като противник на езичеството и арианството. В иконографията на Източноправославната църква често се изобразява редом с Иисус Христос и Дева Мария.

През целия си живот Никола помага на страдащите, защитава невинните и укрепва слабите със словото на истината и вярата. След смъртта си е почитан като светец и покровител на бедните, децата, моряците, рибарите, пътешествениците, търговците, банкерите, затворниците, покаялите се крадци, пивоварите, бъчварите, фармацевтите (в по-стари времена – билкарите, знахарите и изцелителите), погрешно обвинените (особено ако са застрашени от тежко наказание), и на стрелците с лък. Свети Никола е единственият светец, комуто се приписва, че притежава силата да възкресява (посредством молитвата си).

С него са свързани празниците Летен Никулден, Никулден (още Зимен Никулден), Коледа (като първообраз на Дядо Коледа), и Нова година (като първообраз на Дядо Мраз).

Посветени на свети Никола или във връзка с култа към него, са създадени множество произведения на изкуството от религиозно и от светско естество, като музикално творчество (с особено богати традиции в Гърция), литературна и изследователска дейност (агиография, теология, историческа литература, изследвания в областта на археологията и антропологията), емитиране на монети от цял свят с лика на светеца (вкл. в България), хералдиката (три кесии с жълтици, стилизирани до златни кълба).

Имена и техния произход

• Николай е руската форма на името Никола, използвано в България и други страни („Никола“ се ползва и в Русия до Руския църковен разкол от 1650-те). То произлиза от гръцките думи „побеждавам“ (nikáo) и „народ“ (laós) и първоначално вероятно се е произнасяло Николаос. Има ред регионални варианти:
  • Никлас, Санта Клаус (фолклорен персонаж в западна Европа и Северна Америка)
  • Клаас, както и слято със „свети“ – Синтерклаас (в Нидерландия и Белгия; нидерл. Sinterklaas от Sint Nicolaas). На нидерландски е известен и като Светецът (De Sint), Добрият светец (De Goede Sint) и Добрият свят човек (De Goedheiligman).
  • Ник (на англ. Saint Nick, в САЩ) – умалително
  • Никълъс
  • Микола (в Украйна)
• Николай Чудотворец – име, дадено му заради чудесата, с които е известен приживе, според легендите.
• Николай Угодник, заради неговата отзивчивост да помогне и състрадателност. Всичките му дела имали за цел да умиротворяват, закрилят и дават изцеление.
• Николай Мирликийски (слято от „Мир Ликийски“) във Византия, или само „от Мира“, по имената на град Мира (където става архиепископ) и на областта в която той се намира – Ликия.
• Никола от Бари е названието му във Венеция и Бари, защото в някои части на Италия е утвърдено първоначалното име, с което е бил известен.
• Дядо Коледа – персонаж в популярната култура, първообраз на който е св. Никола.

В иконографията св. Никола е известен под няколко канонични образа:

• Николай Можайски (в Русия, от легендата свързна с град Можайск)
• Нико́ла Отвра́тный (в южна Беларус)

Биография

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

През 1087 г. част от мощите му, вероятно около 80%, са откраднати от италиански моряци от храма в Мира и са пренесени в гр. Бари (дн. Италия), където част от тях се пазят и до днес – 21.век, а друга е под формата на частици от тези мощи са дарявани от Римокатолическата църква на различни поместни православни църкви; (денят на който е отслужена първата литургия по този повод става датата на започналият да се разпространява оттогава празник Летен Никулден).

Образ в различни култури

Николай Мирликийски, изобразен в православен стил

Отбелязването на Никулден по света е свързана с различни традиции, а самият св. Никола има разнолик образ.

В православието св. Никола е изобразяван в епископски одежди (омофор), с разтворена Библия в лявата ръка и с благословяваща дясна ръка, гологлав или с митра. В католицизма св. Никола е изобразяван в епископски одежди, често с три златни топки (стилизирани кесии с жълтици) и/или каца с три спасени деца.

В традиционния български фолклор свети Никола е смятан преди всичко за владетел на морето, водите и ветровете, които получава след делба на света със своите петима братя – свети Атанас, свети Илия, свети Иван, свети Рангел и свети Петър.

Николай Можайски е популярният в Русия образ на светеца с разперени ръце и меч в ръка. Дълго време се считало, че светецът е важен помощник на русите в техните войни с тюркските народи.

Особено в Италия, но също и в Русия е популярно дялането на дървени фигури, изобразяващи Николай Мирликийски, с различни размери, включително и ръчно преносими, но най-вече големи скулптури, предназначени за празнични пътувания и процесии, извършвани пеша (със специални лектики, носени със съвместни усилия от голям брой поклонници) или с различни транспортни средства – обикновено лодки или каруци.

Легенди за свети Николай

Николай Мирликийски, изобразен в католически стил

Спасение на три девици. Една от най-популярните легенди, наложила изобразяването на светеца епископ с три кесии/златни топки в католическите традиции, разказва как спасява три девици. Баща на 3 дъщери, пропилял богатството си с неблагополучни сделки, с което ги оставил без зестра, и възнамерявал да ги продаде като блудници. Като научил, св. Никола решил да ги избави от тази съдба. Една нощ той се изкачил на покрива на къщата им и тайно спуснал през комина кесия със златни монети ауреус. Повторил го още два пъти. Бащата, който много държал да разбере, кой е тайният благодетел, успял да издебне епископа, тъкмо когато хвърлял третата поред кесия. Така доброто дело получило своята публичност.

Коледната традиция в Северна Америка и Западна Европа подаръците за децата да се поставят в чорапи пред камината, произлиза от същата легенда, според която дарените за зестра жълтици падали в чорапите им.

Възкресяване на три деца. Най-изобразяваният мотив от житието на светеца в католицизма е в епископски одежди до бъчва с три деца. Тази легенда вероятно е базирана за спасяването на трите девици. Историята разказва, че касапин убил, разчленил и скрил в каца за осоляване на месо три деца, но светецът, като видял това, помолил се на Господ и силата на молитвата му ги съживила. Възможно е първоначало да е била пресъздадена друга ситуация – децата да са били укривани живи в бъчвата от свой близък, за да не бъдат отведени в робство, а епископът е платил дълговете на кредиторите. Във връзка с тази легенда, св. Никола е обявен за покровител на търговците и дейците на банковото дело.

Спасение на невинно осъдени . Според легендата трима несправедливо обвинени мъже били осъдени на смърт чрез обезглавяване. Епископът се помолил на бога и той спрял ръката на екзекутора.

„Николай Мирликийски спасява трима невинно осъдени от смърт“, худ. Иля Репин. Тази картина, закупена от Александър III, повлияла на решението на императора да създаде Държавния руски музей

Връщане на заробено дете. Веднъж св. Никола платил щедър откуп за да върне на родителите си детето, дадено от тях в робство, срещу неизплатените им дългове.

Чудотворни приключения по море. На младини св. Никола пътувал до египетския град Александрия за да се запознае с поученията на тамошните проповедници. В морето се разразила буря, един моряк паднал от върха на корабната мачта и всички мислели, че е умрял. Свети Никола възкресил или с голямо умение – излекувал моряка. Друг път – с молитва успокоил морето. Оттогава е останала славата му на повелител на морските бури и закрилник на моряците.

Вариант на тази легенда, имаща по-алегорично естество, гласи, че корабът получил пробойна. Св. Никола запушил дупката с жив шаран, от която случка останала традицията на Никулден да не се остава без шаран на трапезата. От Древността рибата, наред с агнето, е била един от основните символи на християнската религия, която трябва да е вдъхновила моряците и те да са спасили кораба си с общи усилия.

Преборване с глада. Веднъж, когато в Мала Азия реколтата била слаба и повсеместно настъпил глад, особено много пострадал град Мира. Но се намерило следното спасение: когато край града акостирал кораб с жито, предназначено за Константинопол, епископът убедил капитана да свали на брега част от него, с обещанието, че от това търговецът нищо няма да загуби. Когато по-късно взели да свалят в столицата остатъка, се оказало, че тежестта му е същата, каквато е била на общия товар.

Явявания след смъртта му. В труден за руския народ момент, иконата на св. Николай Чудотворец се явява на московския княз Дмитрий Донски, като подкрепа в противопоставянето му на Златната орда., през втората половина на 14. век.

Заболелият княз на Киев Мстилав Велики, когато бил далеч от столицата си, където се намирала икона на Николай Мирликийски, известна като чудотворна, поискал да я види и изпратил хора да му я донесат. Но по пътя те били забавени от буря и вече мислели, че няма да стигнат навреме. Изведнъж открили, че тази икона вече се намира на борда на кораба им и побързали да се върнат и да излекуват княза, който щом я взел се подобрил, а после и напълно оздравял.

Избавлението на младежа Василий. Според легендата, няколко века след смъртта на св. Никола, арабски пирати от остров Крит разрушили и откраднали мощите му от град Мира. С това било заробено момче, на име Василий, впоследствие продадено на емир, който го използвал за виночерпец. Момчето разказало, че се помолило на св. Никола, а когато емирът се присмял и на молитвата му, тя изведнъж се изпълнила и той се пренесъл още в същия момент у дома, в Мира.

• 
  Даряване на зестра на трите бедни момичета
• 
  Възкресяването на децата
• 
  Чудодейното изпълване на трюмовете
• 
  Сцени от живота на св. Никола

Любопитно

Сребърна монета от Беларус, 2008 г.

• Св. Никола е най-популярният светец в Източноправославната църква и често се изобразява редом до Христос и Дева Мария.
• Почитта към светеца в Русия е добре известна. В Московска Русия и Руската империя св. Никола е заемал първо място сред светците (следван от Дева Мария) в броя на храмовете и посветените икони. До началото на 20 век името му е сред най-предпочитаните за новородените в Русия. Има руска поговорка: „Помоли св. Никола и той ще предаде на Спасителя“ („Попроси Николу, и он скажет Спасу“).
• Николай е четвъртото по разпространеност мъжко име в България. Имен ден в България празнуват близо 200 000 души.
• Св. Никола е единственият светец, който притежава силата да възкресява (със силата на молитвата си).
• В културата на някои народи се смята за пазач на портите на Рая.
• Св. Никола е първообраз на белобрадия старец, който раздава подаръци, известния в България като Дядо Коледа, а по света като Санта Клаус (САЩ), Дядо Мраз (Русия) и др.
• Св. Никола е сред 12-те светци, почитани във всички християнски деноминации (православие, католицизъм, англиканство и нехалкедонски църкви).
• В Русия по броя на храмовете и посветените икони отстъпва само на Света Богородица. На руски има поговорката „Помоли св. Никола и той ще предаде на Спасителя“ (на руски „Попроси Николу, и он скажет Спасу“).
• На негово име са наречени улиците „Свети Николай Чудотворец“ в квартал „Свобода“ (Карта) и „Свети Никола“ в квартал „Гърдова глава“ (Карта}}) в София.

Вижте също

• Паметници на Николай Чудотворец

Литература

1. Иванов, Топоров. 1995
2. Калинский. 1997
3. Успенски. Филологические разыскания в области древностей. 1982
4. Белова. 2004
5. Ливерий Воронов. Святитель Николай – ревнитель и защитник Православия // Журнал Московской Патриархии № 6, № 7. 1961
6. Г.-Д. Нацов, Галданова Г. Р. Материалы по истории и культуре бурят. – Улан-Удэ. 1995
7. Орлова. История христианизации калмыков: середина XVII – начало XX в. – М.: Вост. лит. 2006
8. Чарлз У. Джоунс. Свети Николай от Мира, Бари и Манхантън. 1978

Външни препратки

• Житие на св. Николай Чудотворец
• База с разностранни материали за св. Никола Архив на оригинала от 2017-04-22 в Wayback Machine.
• Базиликата „Св. Никола“ в Бари с мощите на св. Никола
• Св. Николай Чудотворец от Бари, Таня Шелхорн
• Свети НиколайАрхив на оригинала от 2013-09-17 в Wayback Machine., Ал. Бугаевски
• Свети Николай – великият Божи угодник
• Николай Мирликийски Чудотворец – познатият и неизвестният, В. Каравълчев
• Мощите на св. Николай Мирликийски Чудотворец Архив на оригинала от 2012-01-18 в Wayback Machine., В. Каравълчев