Драговищица (река)

Вижте пояснителната страница за други значения на Драговищица.

---

Драговищица
Местоположение – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	Сърбия Пчински окръг Община Сурдулица Община Босилеград България Област Кюстендил Община Кюстендил
Дължина	70 km
Водосб. басейн	867 km²
Отток	8,9 m³/s
Начало
Място	планината Кървав камък, на 800 м СЗ от връх Било Божицка река (лява съставяща) и Любатска река (дясна съставяща)
Координати	42°41′11.04″ с. ш. 22°27′28.08″ и. д.42.6864° с. ш. 22.4578° и. д.42.6864, 22.4578
Надм. височина	1671 m
Устие
Място	десен приток на Струма → Бяло море (Егейско море)
Координати	42°21′56.88″ с. ш. 22°43′09.12″ и. д.42.3658° с. ш. 22.7192° и. д.42.3658, 22.7192
Надм. височина	485 m
Драговищица в Общомедия

Драговищица е река в Сърбия, Пчински окръг, общини Сурдулица и Босилеград и Западна България, област Кюстендил, община Кюстендил, десен приток на река Струма. Дължината ѝ е 70 км, от които 24,5 км на територията на България. Отводнява части от планините Кървав камък, Милевска, Изворска, Чудинска, Земенска, Дукат, Доганица, Мусул и Варденик.

Географска характеристика

Извор, течение, устие

Река Драговищица се образува от сливането на Божицка река (лява съставяща) и Любатска река (дясна съставяща) на 753 м н.в., на 700 м западно от град Босилеград, Сърбия. За начало се приема по-дългата, но по-маловодна Божичка река. Тя извира под името Кулуница от северната част на планината Кървав камък, на 1671 м н.в., на 800 м северозападно от граничния връх Било (1737 м), най-високата точка на планината. До навлизането си в България реката протича в дълбока, на места проломна долина с няколко малки долинни разширения в южна посока, а след Лисинския язовир – на югоизток. След съединяването на двете реки западно от Босилеград вече същинската Драговищица продължава на югоизток като сравнително голяма река. При сръбското село Рибарци и устието на Бранковичка река (десен приток) Драговищица навлиза в българска територия и завива на изток. В началото протича в тясна, на места каньоновидна долина през нископланински и слабо залесен район. След село Долно Уйно реката завива на югоизток, а при село Горановци навлиза в северната част на Кюстендилската котловина. След село Драговищица до устието си коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. Влива се отдясно в река Струма на 485 м н.в., на 700 м западно от село Шипочано.

Водосборен басейн, притоци

Водосборният басейн на реката е с площ от 867 нп², което представлява 5,01% от водосборния басейн на река Струма, като по-голямата част от водосбора е на сръбска територия. Границите на водосборния басейн са следните:

• на юг – с водосборния басейн на река Соволянска Бистрица, десен приток на Струма;
• на югозапад – с водосборния басейн на река Вардар, вливаща се в Егейско море;
• на запад и северозапад – с водосборния басейн на река Морава, десен приток на Дунав;
• на изток и североизток – с водосборния басейн на Треклянска река, десен приток на Струма.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

• ← Мутница (в Сърбия)
• → Видна (в Сърбия)
• ← Топли дол (в Сърбия)
• ← Лисина река (в Сърбия, влива се в Лисинския язовир)
• ← Любатска река (в Сърбия, най-голям приток)
• → Сушица (в Сърбия)
• ← Бранковичка река (в Сърбия)
• → Дъждевица
• ← Ломничка река
• → Уйненитица
• ← Големи дол

Хидроложки показатели

Река Драговищица е с преобладаващо дъждовно снежно подхранване, като максимумът е пре месец април, а минимумът – август. Среден годишен отток: при село Горановци – 6,4 m³/s; в устието – 8,9 m³/s

Селища

Река Божичка в Босилеград

Река Драговищица между с. Долно Уйно и с. Горановци

По течението на реката в Сърбия и България са разположени общо 10 населени места, в т.ч. 1 град и 9 села.

Населени места в Сърбия:

• Пчински окръг

• Община Сурдулица – Божица;
• Община Босилеград – Долна Лисина, Босилеград, Радичевци, Млекоминци, Рибарци;

Населени места в България:

• Област Кюстендил

• Община Кюстендил – Долно Уйно, Горановци, Драговищица, Стенско.

Стопанско значение

В Кюстендилската котловина през летния, сух сезон водите на реката се използват за напояване. На около 5 км нагоре от Боселеград по течението на реката е изграден Лисинския язовир, водите на който се използват за водоснабдяване на Босилеград.

По долината на реката преминава участък от 18,3 км от село Драговищица до ГКПП „Олтоманци“ от третокласен път № 601 от Държавната пътна мрежа Кюстендил – Драговищица – ГКПП „Олтоманци“:

В Сърбия по долината на реката преминава асфалтирано шосе от ГКПП „Рибарци“ през Босилеград до село Божица, а от там вече извън долината на Драговищица – за Сурдулица.

Вижте също

• Списък на реките в България
• Списък на реките в България по водосборни басейни
• Списък на реките в България по дължина

Топографска карта

• Лист от карта K-34-45. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-57. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-58. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

• Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1850.
• Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 499.