Направо към съдържанието

Лисец (област Кюстендил)

(пренасочване от Лисец (Област Кюстендил))
Тази статия е за селото в Област Кюстендил. За други значения вижте Лисец.

Лисец
България
42.3047° с. ш. 22.5656° и. д.
Лисец
Област Кюстендил
42.3047° с. ш. 22.5656° и. д.
Лисец
Общи данни
Население2 души[1] (15 март 2024 г.)
0,28 души/km²
Землище7,501 km²
Надм. височина1108 m
Пощ. код2547
Тел. код07929
МПС кодКН
ЕКАТТЕ43815
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Огнян Атанасов
(Партия на зелените; 2023)

Лисец е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.[2]

Село Лисец се намира на 17 км северозападно от гр. Кюстендил. Надморска височина при черквата - 1105 м.

По-голямата част от махалите са по наклонен терен от 1100 м до 1200 м н.в.

Чавките е махалата на най-голямата надморска височина - 1360 м в цялата Географска област Каменица.

Планинско село. Намира се в източната част на Географска област Каменица, в центъра на Лисец планина, северно от най-високия връх Връшник /1500 м/, по склоновете на горното течение на Лисецки поток (Лесковска река).

В миналото селото е носело и името Полски Лисец, за да се различава от едноименното малко селце в Кюстендилското Краище, останало в Р Сърбия.

Името на селото идва от оголения в миналото /лис/ връх Връшник.

Селото не е типично каменишко. Административната му принадлежност, транспортната му връзка, пощенските и медицински услуги, прогимназиално образование винаги са били към села извън Каменица -

Блатец, Радловци, Соволяно. Отнасяме го към Географска област Каменица, тъй като орографски и хидрографски принадлежи към нея.

Климатът е умерен, преходно-континентален, с планински характер. Ветрове духат от всички посоки.

Селото е разпръснат тип, от доста махали, групирани основно в две - Горна и Долна. Към Горна махала са: Чавките, Алексинци, Дедо Пешови, Бръндарците, Босилкините, Дедо Гогови, Миленкови, Никови.

Към Долна махала са: Гопи, Беговци, Цветковци, Вукарци, Кърджалийска, Воденичарците, Лучанска, Митревска, Стоянова, Костурска, Циганска. Изброените махали са съществували в този брой преди 50 години. Сега са обезлюдени, с изключение на махалата до черквата.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: От 1883 г. е към Лозненска община, от 1923 г. към община Блатец, от 1934 г. към община Соволяно, от 1952 г. пак към община Блатец, от 1977 г. - към Селищна система Кюстендил, от 1978 г. - към Селищна система Драговищица, от 1987 г. - към кметство Блатец, община Кюстендил. Обслужва се от кметския наместник на с. Радловци. [1]

През последните години автобусна връзка има само в събота.

Към 2021 г. целогодишно живеят двама души.

В края на ХIX в. и началото на XX в. има изселнически процес.

Година 1866 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2010
Население 100 229 271 328 334 302 195 65 20 5 6

Няма запазени писмени данни за времето на възникването на селището. През 1866 г. селото има 10 домакинства със 100 жители. В руска триверстова карта от 1878 г. е записано като Лисецъ.

В края на XIX век селото има 5479 декара землище, от които 3276 дка ниви, 725 дка ливади, 1478 дка гори и др.

Основен поминък на селяните е повече скотовъдство, по-малко земеделие (овес, ръж, ечемик, пшеница), домашни занаяти, някои са добивали дървени въглища. Имало воденица, която не е работила през летните месеци,

поради липсата на вода.

През 1928 г. е открита мандра, която е съществувала до август 1944 г.

Някои мъже са работили като сезонни работници из България.

На 17 юни 1944 г., в 11,45 ч., във въздушен бой между български изтребители и американски бомбардировач, последният е свален и пада в землището на с. Лисец. От екипажа на сваления бомбардировач загиват 6 души.

Оцеляват катапултирали 4 души. Някои възрастни хора в района помнят добре този случай и разказват, че дори са изпитвали жал към загиналите млади хора, въпреки че са били врагове: "И те имат майки, които ги чакат..."

През 1910 г. е построена черква "Св. Илия".

От 1901 г. са се водили учебни занятия в частни сгради. През 1906 г. в село Блатец се открива обща училищна сграда за обучение на децата от трите съседни села - Лисец, Дождевица и Блатец. По невнимание сградата

е опожарена през 1924 г. През 1927 г. трите села си построяват самостоятелни училищни сгради за начално обучение близо до черквата. Училище "Елин Пелин" в Лисец е закрито през 1965 г. Децата са учили в прогимназията

в с. Соволяно, където е имало и пансион.

През 1950 г. е учредена Всестранна кооперация „Балкан“. През 1956 г. се създава ТКЗС „Балкан“, което през 1960 г. преминава към ДЗСКюстендил, а от 1979 г. е включено в състава на АПК „Драговищица“ – с. Драговищица.

През 1991-1992 г. земята се връща на бившите собственици и техните наследници. Планинските земи запустяват, самозалесяват се и обрастват с храсталаци. Размножават се диви прасета.

Селото е електрифицирано през 1970 г. и водоснабдено през 1976 г. от местни източници.

Смесени гори, сред които и бук, чист въздух, сочни зелени треви и пасища - районът ухае на билки. С местоположението си, със своя подалпийски характер, с изворната букова гора, селото и близкият до него

връх Връшник представляват туристически интерес. До селото може да се отиде с автобус или кола, а оттам до върха пеша, за малко повече от час. Връшник е достъпен и откъм местността Дервент.

Исторически, културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
  • Църква „Свети Илия“ (1910).
  • Паметник на загиналите през войните 1912-1913 и 1915-1918 г.
  • Общоселски събор на Илинден

Село Лисец принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.с.142;
  • Анастасов, Благой. Статия за с. Лисец, Кюстендилско в интернет от юни 2015 г.
  • Анастасов, Благой. Геоложки обект "Осогово". София, 2019 г., стр. 111-112
  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 371.
  3. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32