Направо към съдържанието

Конуй

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Кайлярско, Гърция. За селото в Кумановско, Северна Македония, вижте Конюх.
Конуй
Δροσερό
— село —
Гърция
40.5364° с. ш. 21.6042° и. д.
Конуй
Западна Македония
40.5364° с. ш. 21.6042° и. д.
Конуй
Кожанско
40.5364° с. ш. 21.6042° и. д.
Конуй
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЕордея
Географска областСаръгьол
Надм. височина650 m
Население202 души (2021 г.)

Конуй или Конюй, Конуф (на гръцки: Δροσερό, Дросеро, катаревуса: Δροσερόν, Дросерон, до 1927 година Κονούφι, Конуфи,[1] до 1955 година Έλος, Елос[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 650 m надморска височина,[3] на 9 km северозападно от Кайляри (Птолемаида) в подножието на Кайлярския рид.[4]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Конуй е смесено българо-турско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Конуй (Konuï) е посочено като село в каза Джумали с 50 домакинства и 40 жители българи и 110 мюсюлмани.[5]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Конуй:

„ Село Коноп, разположено в равнината с 30 мохамедански и 50 български къщи. Данъкът на първите е 5100 пиастри, на християните 2800 и отделно 1750 пиастри инание-аскерие... Тук започва Кайлярска кааза.[6] “

От 1890 до 1902 година български учител в Конуй е Никола Апчев. Апчев отново преподава в родното си Конуй в 1908 - 1912 година, а след това е енорийски свещеник в селото.[7]

В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Конуи като българско село.[8] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Конуй има 270 жители българи и 265 жители турци.[9]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Конуф (Конуй) е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 100 къщи.[10]

В подготовката за въстание от ВМОРО Конуй е включено в Мокренския център. Мокренецът Анастас Симеонов описва ситуацията в селото преди Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година:

„ с. Конуй сѫщо малко съ около 100-120 кѫщи село наполовина съ турци. Отъ организиранитѣ българи участвуватъ двамата добре въорѫжени: Симо Хр. Касабовъ и Наси Пульовъ, които геройски падатъ убити въ първото сражение на мокренската чета при върха „Св. Илия“.[11] “

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Кнуфи (Κνούφι), Кайлярска каза, живеят 550 турци.[12]

В началото на XX век цялото християнско население на Конуй е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Конуй има 240 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[13]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Конуй попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Конуй (Конуj) има 30 къщи славяни християни, 40 къщи турци и 3 къщи цигани християни.[14] През 20-те години турското население на Конуй се изселва в Турция и в селото са настанени 234 гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 59 семейства и 235 души бежанци.[15] В 1927 година селото е прекръстено на Елос, в превод Блато, а в 1955 година - на Дросерон, в превод Прохладно.[16]

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Конуй живеят 50 „чуждогласни“ семейства и 80 бежански.[17]

Традиционно населението се занимава с отглеждане предимно на жито.[3]

Според Тодор Симовски към края на XX век в селото има повече от 1/3 потомци на местно население.[3]

Прекръстени с официален указ местности в община Конуй на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Бърдо[4] Μπόρντο Харакомата Χαρακώματα[18] връх в Кайлярския рид на И от Конуй (804 m)[4]
Бари[4] Μπάρες Лакес Λάκκες[18] връх в Кайлярския рид на Ю от Конуй[4]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 464[3] 462[3] 437[3] 523[3] 484[3] 486[3] 392[3] 373[3] 377[3] 327 342 202

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Конуй
  • Атанас (Наси) Пульов (? – 1903), български революционер, загинал в Илинденско-Преображенското въстание при първото сражение на Мокренската чета при върха Свети Илия[19]
  • Благой Касабов (1898 – 1925), български политик, комунист
  • Марко Касабов (1869 - 1943), деец на ВМОК и ВМОРО
  • Никола Апчев (1873 - 1939), български свещеник, учител и революционер
  • Петър Апчев, член на хукюмата в Кайляри[20]
  • Симо Хр. Касабов (? – 1903), български революционер, загинал в Илинденско-Преображенското въстание при първото сражение на Мокренската чета при върха Свети Илия[11]
Други
  • Благой (Христо) Благоев Касабов (1924 – 1942), лейтенант от Червената армия, загинал във Втората световна война при Арбузовка като войник от 35-та гвардейска стрелкова Лозовска Червенознаменна дивизия, по произход от Конуй[21][22]
  • Елена Дечева (1922 – ?), българска комунистка, по произход от Конуй
  • Симеон Касабов (1908 – ?), български политик, комунист, по произход от Конуй

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 299. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ а б в г д По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  5. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 96-97.
  6. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 154. (на руски)
  7. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 314.
  8. ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
  9. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  10. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 63. (на македонска литературна норма)
  11. ↑ а б Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 11.
  12. ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 511. (на гръцки)
  13. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
  14. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
  15. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  16. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  17. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония : мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. ISBN 9789548187275. с. 235.
  18. ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
  19. ↑ Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 11, 13.
  20. ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 23.
  21. ↑ Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 366.
  22. ↑ Касабов Благой 1924 // 35-я гвардейская стрелковая Лозовская Краснознамённая орденов Суворова и Богдана Хмельницкого дивизия. Посетен на 17 февруари 2021 г.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Конуй&oldid=12465823“.