Благой Касабов
| Благой Касабов | |
| български комунист | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Марко Касабов |
| Братя/сестри | Симеон Касабов |
| Деца | Елена Дечева |
Благой Марков Касабов с псевдоним Чавдар е български политик, деец на Българската комунистическа партия.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Касабов е роден на 24 януари 1898 година в кайлярското село Конуй, което тогава е в Османската империя. Баща му Марко Касабов е деец на ВМОРО, четник на Яне Сандански. Брат му Симеон Касабов също е комунистически деец. След Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година семейство Касабови емигрира във Варна. Там Благой Касабов е учредител на македонското младежко дружество „Братя Миладинови“.[1] На 17 години Касабов е доброволец в Първата световна война, където попада под влияние на комунистическата пропаганда. Около 1919 година Благой Касабов става член на БКП е един от ръководителите на Емигрантския комунистически съюз заедно с Димо Хаджидимов, Васил Главинов, Христо Янков и Иван Клинчаров[2]. В 1920 година оглавява варненския комитет на БКП, урежда доставки на оръжие и поддържа нелегалния канал за Одеса. През лятото на 1923 година участва в подготовката на въстание, но на 12 септември е арестуван и интерниран в Петрич. След освобождението му в същата година до смъртта си е член на окръжния комитет на БКП във Варна. В 1924 година на Витошката конференция е определен за шеф на военната организация на БКП за Варненски окръг. В 1924 година задочно е осъден на 8 години затвор. По време на така наречените Априлски събития се самоубива при опит за арест.[3] Според други сведения е ликвидиран от Трета секция (разузнавателната служба) към Министерството на войната, тъй като предава подробни сведения за въоръжението на българската армия на сръбското посолство за пари. По-късно продава същата информация и на гърците.[4]
Семейството му е прехвърлено в Съветския съюз. Синът му Благой (Христо) Касабов (1924 – 1942) загива във Втората световна война като лейтенант от Червената армия.[3] Дъщеря му Елена Дечева е също комунистическа деятелка.[5]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Христо Касабов | |||||||||||||||||||||||||||||||||
| Марко Касабов (1869 — след 1943) | Симо Касабов (? — 1903) | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Благой Касабов (1989 — 1925) | Симеон Касабов (1908 — ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Дечев (1920 — 1999) | Елена Дечева (1922 — ?) | Христо Касабов (1924 — 1942) | |||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1180.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 82.
- ↑ а б Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 366.
- ↑ „Такава е съдбата на всеки предател“ – дейността на секретната Трета секция // Българска история. Посетен на 17 февруари 2021 г.
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 201. Посетен на 1 септември 2015.
