Марко Касабов
| Марко Касабов | |
| български революционер | |
| Роден |
1869 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
| Семейство | |
| Деца | Благой Касабов Симеон Касабов |
Марко Христов Касабов[1] е български революционер, деец на Върховния македонски комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1869 година[3] в кайлярското село Конуй, тогава в Османската империя, днес Дросеро, Гърция. Заминава за Свободна България и се установява във Варна. В 1895 година е привлечен към Македонската организация лично от водачът ѝ Борис Сарафов. Опитва се да вземе участие в Четническата акция в същата година, но е възпрепятстван от властите.[1] В началото на 1896 година,[1] заедно с Димитър Стоянов[2] е изпратен легално като организатор и действа като куриер между Битоля, Лерин и Кайляри.[1] Касабов организира закупуването и доставката на оръжие с пари на комитета и организира много селски комитети в района.[4] Така например Касабов и Стоянов поставят основите на революционния комитет в Мокрени.[2]
В 1899 година, заподозрян от османските власти, нелегално бяга от Македония в Свободна България.[4] Членува в Македонско-одринското спомагателно дружество „Родопи“ на Петко Киряков, отцепило се на 21 ноември 1899 година от дружество „Странджа“. Касабов е член на настоятелството заедно с Никола С. Андреев - подпредседател, Александър Македонски - секретар, Димитър Янев Деревингов - касиер и Васил Я. Вергов и Мичо Стамчев - членове.[5] Дружеството си поставя за цел „да помага на наши братя бедни, изоставени и изпаднали тук във Варна, които са били ратници и ще ратуват за благото на Македония и Одринско“. На 31 януари 1900 година единодушно дружество „Родопи“ се присъединява към Варненското македоно-одринско дружество.[6]
В 1902 година се опитва да се включи в четата на полковник Анастас Янков, но отново е възпрепятстван от властите. Минава в четата на поручик Любомир Стоенчев и Христо Танушев, която е предадена към отряда на генерал Иван Цончев. С него Касабов взима участие в Горноджумайското въстание и участва в сражението при Бистрица, в което е ранен Цончев.[4]
Негови синове са комунистическите дейци Благой Касабов и Симеон Касабов.[7]
На 18 март 1943 година, като жител на Варна, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[4]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Христо Касабов | |||||||||||||||||||||||||||||||||
| Марко Касабов (1869 — след 1943) | Симо Касабов (? — 1903) | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Благой Касабов (1989 — 1925) | Симеон Касабов (1908 — ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Дечев (1920 — 1999) | Елена Дечева (1922 — ?) | Христо Касабов (1924 — 1942) | |||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 364.
- ↑ а б в Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 8.
- ↑ Към 18 март 1943 година е на 74 години
- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 365.
- ↑ Стоева, Христина. В души изгрява ни завета! Опит за история на Варненската тракийска оргнизация. Варна, Свят'91, 1993. с. 48.
- ↑ Стоева, Христина. В души изгрява ни завета! Опит за история на Варненската тракийска оргнизация. Варна, Свят'91, 1993. с. 49.
- ↑ Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1180.
