Харбино
| Харбино Πτελεώνας | |
| — село — | |
  Харбино  Харбино  Харбино | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Кайляри |
| Географска област | Саръгьол |
| Надм. височина | 780 m |
| Население | 17 души (2021 г.) |
Харбино (на гръцки: Πτελεώνας, Птелеонас, катаревуса: Πτελεών, Птелеон, до 1927 година Χαρμπίνας, Харбинас или Χαρμπίνη, Харбини[1] на турски: Arabina, Арабина) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея на област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 15 km югоизточно от Кайляри (Птолемаида) в западното подножие на Каракамен (Вермио).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Харбино е турски чифлик. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Арбина (Arbina) е посочено като село в каза Джумали с 12 домакинства и 28 жители мюсюлмани.[3]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Харбино:
| „ | На юг от тук на 1 час разстояние на хълм е разположено мохамеданското село Хардина с 38 къщи и 85 нуфузи, от които се взима 3900 пиастри данък и 3500 - 4200 пиастри десятък. Жителите се занимават със земеделие и скотовъдство. В селото има недостатък на вода и дърва.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Арбино има 300 жители турци.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Хербина е чисто турско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 58 къщи.[6]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Арбино (Άρμπινο), Кайлярска каза, живеят 300 турци.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. Турското население на Харбино се изселва в Турция и на негово място през 20-те години са настанени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1927 година селото е прекръстено на Птелеон.[8] В 1928 година селото е бежанско със 78 семейства и 322 души бежанци.[9]
Населението традиционно произвежда жито, картофи и грозде и се занимава частично и със скотовъдство.[10]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Джан Карач[2] | Τζάν Καράτς | Воскес | Βοσκές[11] | местност ЮЗ от Харбино и на СИ от Коман[2] |
| Коджа Кър[12] | Κότζα Κάρ | Мегало Ливади | Μεγάλο Λιβάδι[11] | местност на Ю от Харбино[12] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 351[10] | 443[10] | 184[10] | 267[10] | 238[10] | 286[10] | 183[10] | 127[10] | 115[10] | 113 | 36 | 17 |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) История на Харбино Архив на оригинала от 2004-11-28 в Wayback Machine.
- ((el)) Информация за бившия дем Кайляри Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 164-165. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 61. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 511. (на гръцки)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 293. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)
- ↑ а б Kozáni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
