Направо към съдържанието

Требища (дем Еордея)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Требища.
Требища
Άγιος Χριστόφορος
— село —
Гърция
40.5149° с. ш. 21.7565° и. д.
Требища
Западна Македония
40.5149° с. ш. 21.7565° и. д.
Требища
Кожанско
40.5149° с. ш. 21.7565° и. д.
Требища
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЕордея
Географска областСаръгьол
Надм. височина670 m
Население434 души (2021 г.)

Требища или Трепища, понякога Требище (на гръцки: Άγιος Χριστόφορος, Агиос Христофорос, до 1927 година Τρέπιστα, Треписта,[1] на турски: Terepişte, Терепище) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Еордея на област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 670 m надморска височина, на 4 km източно от Кайляри (Птолемаида), в подножието на планината Каракамен (Вермио).[2]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Трепища е от личното име *Трепо, произлязло с обратно образуване от *Трепко, а то от *Требко < Трѣб(ь)ко, хипокористикон от композита като полските лични имена Trzebie-mir, Trzebie-sław, Trzebosław, словенските Trebo-bor, Trebi-brat, Trebe-mer, с основа trěb. Йордан Заимов смята, че първоначалното име е *Трьпишта от личното име *Трьпо, което произхожда от глагола трьпѣти.[3] Според Дуриданов в историята на българския език няма данни за развитието на този глагол в *трепя.[4]

Средновековие

[редактиране | редактиране на кода]

В Средновековието на мястото на Требища има голям град с около 10 000 души население и 22 църкви с гръцко име Панагия (Пресвета) и българско Пречиста.[5] В IX и X век градът влиза ту в границите на Византия, ту в тези на България.

Градът е разрушен от турското завоевание в края на XIV век. Легендата разказва, че при османското завоевание в църквата на манастира „Свети Христофор“ една икона на Богородица започва да плаче и сълзите и остават следи в каменния под. Тази плоча дълги години е обект на поклонение в Требища.

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Требища е смесено българо-турско село, като турските му жители са преселници от Коня. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Треписта (Trépista), Мъгленска епархия, живеят 300 гърци.[6] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Требища:

„ На половин час на изток оттук [Инско] се намира смесеното село Трепища с 35 мохамедански къщи и 81 нуфузи. Християнските [български] къщи са 13, семейните двойки 19, а нуфузите 31. Данъкът е 5600 пиастри, а инание-аскерие - 930 пиастри. Селото е разположено на равно място между два неголеми хълма, недалече от река, изтичаща от склоновете на планината Караташ. В селото има много мелници, 1 джамия и 1 църква.[7] “

В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Трепища като българско село.[8] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Трепища има 280 жители българи и 250 жители турци.[9]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дребена е чисто българско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 30 къщи.[10]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Трепища (Τρέπιστα), Кайлярска каза, живеят 100 гърци и 300 турци.[11]

В 1902 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия, но след два месеца под натиска на гръцките чети се отказва от нея и се връща към Патриаршията.[12] По-късно отново става екзархийско и по данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 256 българи екзархисти и функционира българско училище.[13]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Трепища (Трепишта) има 40 къщи славяни християни и 60 къщи турци.[14] В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война турското население се изселва от Требища и в селото са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско и има 107 бежански семейства с 467 души.[15] В 1927 година селото е прекръстено на Агиос Христофорос (в превод Свети Христофор).[16] В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Требища живеят 60 българофонски семейства и 100 бежански от Понт.[17] Според Тодор Симовски съотношението между потомците на местното население и бежанците е 1 към 3.[18]

Традиционно населението се занимава с отглеждане предимно на жито и тютюн.[18]

Прекръстени с официален указ местности в община Требища на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Баглар тепе[19] Μπαγλάρ Τεπέ Палиамбела Παληάμπελα[20] възвишение на Ю от Требища[19]
Копалца[21] Κοπάλτσα Ксиропотамос Ξηροπόταμος[20] река на С от Требища[21]
Карлупово[21] Καρλούποβο Анатоли Ανατολή[20] връх в Каракамен на ИСИ от Требища (825 m)[21]
Балабан[21] Μπαλαμπάν Какотопос Κακότοπος[20] местност на СИ от Требища[21]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 559[18] 581[18] 704[18] 936[18] 835[18] 909[18] 838[18] 928[18] 791[18] 810 527 434

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 301. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Zаimov, J. Die bulgarischen Ortsnamen auf -išt- aus -itj- und ihre Bedeutung für die Siedlungeschichte der Bulgaren in den Balkanländern // Linquistique balkanique IX (2). 1965. S. 71. (на немски)
  4. ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 184.
  5. ↑ История на Агиос Христофорос Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine..
  6. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
  7. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 164. (на руски)
  8. ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
  9. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  10. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 61. (на македонска литературна норма)
  11. ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 512. (на гръцки)
  12. ↑ Величко Георгиев и Стайко Трифонов. „Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX - началото на ХХ век“, София, Македонски научен институт, 1995, стр.46.
  13. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
  14. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  15. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  16. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  17. ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.
  18. ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 302. (на македонска литературна норма)
  19. ↑ а б Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  20. ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
  21. ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Требища_(дем_Еордея)&oldid=12338651“.