Лъка (дем Еордея)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Лъка.
| Лъка Μηλοχώρι | |
| — село — | |
  Лъка  Лъка  Лъка | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Еордея |
| Географска област | Саръгьол |
| Надм. височина | 680 m |
| Население | 557 души (2021 г.) |
Лъка, още Лънка или Лънга (на гръцки: Μηλοχώρι, Милохори, катаревуса: Μηλοχώριον, Милохорион, до 1927 година: Λύγκα, Линка[1]), е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на на 680 m надморска височина,[2] на 17 km западно от Кайляри (Птолемаида) и на 3 km от Емборе, в подножието на планината Мурик (Мурики).[3] В селото е разположен Лъкенският манастир „Света Параскева“.[4] През селото минава река Череши, която извира от Мурик в едноименната местност Череши, тече на изток и се влива в Чернево.[3] В 1969 година реката е прекръстена на Керасорема (Κερασόρεμα), в превод Черешова река.[5]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Лъка е смесено турско-българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Лека (Léka) е посочено като село в каза Джумали с 40 домакинства и 85 жители българи и 55 жители мюсюлмани.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лъка има 160 жители българи християни, 300 жители турци и 30 власи.[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лъка е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 50 къщи.[8]
В подготовката за въстание от ВМОРО Лъка е включена в Мокренския център. Мокренецът Анастас Симеонов описва ситуацията в селото преди Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година:
| „ | с. Лъка малко бедно село отъ 70-80 кѫщи, повечето турци - не взе участие въ възстанието.[9] | “ |
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Лънка (Λίγκα), Кайлярска каза, живеят 400 турци.[10]
В началото на XX век всички християни в Лъка са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 264 българи екзархисти.[11]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Лъка са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Част от българското население се изселва в България. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Лъка (Лька) има 50 къщи турци, 20 къщи власи християни и 30 къщи цигани християни.[13] В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война турците от Лъка се изселват и в селото са заселени 246 души гърци бежанци от Мала Азия. В 1927 година селото е прекръстено на Милохорион.[14] В същата 1928 година селото се смесено местно-бежанско със 77 бежански семейства и 321 жители бежанци.[15]
В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Лъка живеят 65 „чуждогласни българофонски семейства“, 30 влашки и 65 от Понт и Мала Азия.[16]
Според Тодор Симовски в края на 90-те години на XX век съотношението между потомците на бежанците от Мала Азия и местното българоговорещо население в Лъка е 33 % към 66 %.[2]
Традиционно населението се занимава с отглеждане на жито, тютюн и картофи, като се занимава и със скотовъдство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Пилаф тепе[3] | Πιλάφ Τεπέ | Врахаки | Βραχάκι[17] | връх в Мурик на З от Лъка[3] |
| Чиплак баир[3] | Τσιμπλάκ-Μπαΐρ | Гимно | Γυμνό[17] | връх в Мурик на СЗ от Лъка (845 m)[3] |
| Бара[3] | Μπάρα | Лакия | Λακκιά[17] | местност и възвишение на СИ от Лъка (666 m)[3] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 434[2] | 558[2] | 520[2] | 774[2] | 695[2] | 756[2] | 600[2] | 632[2] | 796[2] | 743 | 582 | 557 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Лъка
Георги Василев – Караджата (1885 – ?), български революционер от ВМОРО- Никола Бъчваров (1879 - 1960), български революционер от ВМОРО и ВМРО
- Спиро Иванов (1869 – ?), македоно-одрински опълченец, 5 одринска дружина, Продоволствен транспорт на МОО[18]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((el)) История на Лъка Архив на оригинала от 2004-11-30 в Wayback Machine.
- ((en)) История на Лъка Архив на оригинала от 2004-11-28 в Wayback Machine.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 299. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Ι.Μ. Αγίας Παρασκευή – Μηλοχώρι // Ιερά Μητρόπολη Φλωρίνης, Πρεσπών και Εορδαίας. Посетен на 1 януари 2015.
- ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 96-97.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 269.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 63. (на македонска литературна норма)
- ↑ Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 10.
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 511. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 861.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония : мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. ISBN 9789548187275. с. 235.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 298.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
