Ракита (дем Еордея)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ракита.
| Ракита Ολυμπιάδα | |
| — село — | |
  Ракита  Ракита  Ракита | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Еордея |
| Географска област | Саръгьол |
| Надм. височина | 670 m |
| Население | 537 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 502 00 |
| Телефонен код | 2463 |
| Ракита в Общомедия | |
Ракита (на гръцки: Ολυμπιάδα, Олимбиада, катаревуса: Ολυμπιάς, Олимбиас, до 1927 година Ρακίτα, Ракита[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 670 m надморска височина, на 11 km северозападно от Кайляри (Птолемаида) и на 3 km източно от Врабчинското езеро (Хематида).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Ракита с 45 домакинства, които се занимават с лозарство, пчеларство и свиневъдство.[3]
В XIX век Ракита е чисто българско село в каза Джума на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Ракита като българско село.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Рокита (Rokita) е посочено като село в кааза Джумали с 80 домакинства и 200 жители българи и 30 мюсюлмани.[5] В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Ракита като българско село.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ракита има 700 жители българи.[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ракита е чисто българско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 80 къщи.[8]
В началото на XX век цялото християнско население на Ракита е под върховенството на Българската екзархия. Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Ракита (Ράκιτα), Кайлярска каза, живеят 500 българи схизматици.[9] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 960 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[10]
Христо Силянов в „Писма и изповеди на един четник“ пише за отбиването на четата на Марко Лерински в Ракита:
| „ | Ракита и още няколко села представят малко българско островче посред турско море. Те спадат между най-събудените и ученолюбивите – съща крепост на самата граница на българското племе, която гърците всуе се мъчат да разбият. Едва ли има македонско село, което да е дало повече учители.
Празнично облечени работници, стари и новопокръстени, идат на честитка. Всеки от тях мъкне от пояса си по нещо – ракия, сладки – и го слага пред нас. Цялото село е на крак и празнува двоен празник. И най-неподатливите снощи бидоха спечелени и покръстени. В Ракита вече няма освен наши хора.[11] |
“ |
В подготовката за въстание от ВМОРО Ракита е включено в Мокренския център. Мокренецът Анастас Симеонов описва ситуацията в селото преди Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година:
| „ | с. Ракита наброява около 150-180 кѫщи, чисто български. Отъ организиранитѣ 15-20 души, участвуватъ само двама, а именно: Джоджо Банички, решителенъ мѫжъ и преданъ служитель, който бѣ назначен отпосле и като войвода - убитъ презъ общоевропейската война 1918 год. Динчи Пачинъ, скроменъ и изпълнителенъ момъкъ, починалъ вследствие побойща въ турскитѣ зандани.[12] | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година 8 души от Ракита са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]
През войната селото е окупирано от гръцки части и в 1913 година след Междусъюзническата войнаостава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ракита има 100 къщи славяни християни и 3 къщи цигани християни.[14] През 20-те години в селото са настанени 66 гърци бежанци от Мала Азия. В 1927 година селото е прекръстено на Олимбиас.[15] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 23 бежански семейства и 77 души бежанци.[16]
В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Ракита живеят 125 чуждогласни „българофонски“ семейства и 25 гръцки бежански.[17]
Традиционно населението се занимава с отглеждане предимно на жито и картофи, като се занимава и със скотовъдство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Лесковица[18] | Λεσκοβίτσα | Агиос Минас | Άγιος Μηνάς[19] | местност на З от Ракита покрай И бряг на Руднишкото езеро[18] |
| Мучари[18] | Μουτσάρι | Амбелия | Άμπέλια[19] | връх на СЗ от Ракита (764 m)[18] |
| Сари Оглу[18] | Σαρή Όγλοϋ | Кокинохрома | Κοκκινόχρωμα[19] | местност на З от Ракита[18] |
| Лички Пре[18] | Λίτσκι Πρέ | Фтекеотопос | Φτελεότοπος[19] | [18] |
| Тулу Бунар[18] | Τουλοΰ Μουνάρ | Пигес | Πηγές[19] | река на И от Ракита[18] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 715[2] | 502[2] | 796[2] | 984[2] | 1014[2] | 1054[2] | 720[2] | 698[2] | 889[2] | 693 | 614 | 537 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Ракита
Георги Благоев Гошев (1881 - 1947), български просветен деец, чиновник в МВнР, дарител[20]- Георги Константинов, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[21]
- Джоджо Баничанов (1879 – 1917), български революционер, войвода на ВМОРО
- Динче Пачин, участник в Илинденско-Преображенското въстание[12]
- Иван Благоев, български просветен деец
- Константин Благоев (1869 – 1946), български революционер
- Никола Благоев (1868 – 1944), български историк, член на Македонския научен институт
-
Петър В. Гошев (? - 1911), български емигрантски деец в Гранит Сити - Продрум В. Гошев, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[21]
- Стефан Калешов, деец на ВМОРО[22]
- Македоно-одрински опълченци от Ракита
- Атанас Димитров (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, 30-годишен, градинар, основно образование, Огнестрелен парк на МОО, Продоволствен транспорт на МОО[23]
- Георги Христов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[24]
- Диме Петрев Тодоров, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[25]
- Дине Петров (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт на МОО[26]
- Коста Тасев (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО, Продоволствен транспорт на МОО[27]
- Методи Атанасов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 сярска дружина[28]
- Симо Костов (1889 – 1913), македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО, загинал на 3 юни 1913 година[29]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) История на Ракита Архив на оригинала от 2004-11-28 в Wayback Machine.
- ((el)) История на Ракита Архив на оригинала от 2004-11-30 в Wayback Machine.
- ((el)) Информация за бившия дем Кайляри Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 300. (на македонска литературна норма)
- ↑ Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 325. ISBN 2-283-60452-4.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 96 – 97.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 61. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 521. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178 – 179. (на френски)
- ↑ Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, 1902. София, 1927.
- ↑ а б Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 11.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 874.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 235.
- ↑ а б в г д е ж з и к По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)
- ↑ Парцел 47 // София помни. Посетен на 9 април 2016.
- ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 100.
- ↑ Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 8.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 213.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 764.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 708.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 559.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 693.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 67.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 375.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
