Инско
| Инско Ανατολικό | |
| — село — | |
  Инско  Инско  Инско | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Еордея |
| Географска област | Саръгьол |
| Надм. височина | 630 m |
| Население | 732 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 502 00 |
Инско или Инели, Инево, Инелово (на гръцки: Ανατολικό, Анатолико, катаревуса: Ανατολικόν, Анатоликон, до 1927 година Ίνελι, Инели,[1] на турски: İğneli, Инели) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Еордея, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 630 m надморска височина,[2] на 7 km северозападно от Кайляри (Птолемаида).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Инели (Ineli) е посочено като село в каза Джумали с 12 домакинства и 25 жители мюсюлмани.[4]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Инско:
| „ | На 1 час на изток от това село [Турски чифлик] се намира мохамеданското село Снели с 50 къщи и 160 нуфузи, плащащи 4800 пиастри данък и десятък от 7500 до 8900 пиастри. То е разположено в равна местност и има висока кула. Жителите му се занимават със земеделие. Има много вода. На изток близо до селото започва Островската кааза.[5] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Инелево (Инели) има 650 жители турци.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Инели е чисто турско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 130 къщи.[7] Същевременно Инско е смесено село българи, власи, албанци и турци в Леринската каза на Битолския санджак с 12 къщи.[8]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Инели (Ινελή), Кайлярска каза, живеят 600 турци.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Инско попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Инелево има 30 къщи турци.[10] В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война турското население се изселва от Инско и в селото са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е чисто бежанско и има 329 бежански семейства с 1349 души.[11] В 1927 година селото е прекръстено на Анатоликон, в превод източно.[12]
В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Инско живеят 400 бежански семейства от Понт и Мала Азия.[13]
Традиционно населението се занимава с отглеждане на жито и тютюн и със скотовъдство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Бигла[3] | Μπίγλα | Вигла | Βίγλα[14] | връх в Каракамен на ЮИ от Инско и на СИ от Требища (807 m)[3] |
| Въртоп[3] | Βούρτοπ Λὸφος | Металия | Μεταλλεία[14] | връх в Каракамен на ЮЮИ от Инско и на СИ от Требища (1083 m)[3] |
| Курия[3] | Κουρί | Дилофос | Δίλοφος[14] | местност на СИ от Инско[3] |
| Кофилия[3] | Κοφίλια | Перасма | Πέρασμα[14] | местност на З от Требища и на И от Кайляри[3] |
| Куру[15] | Κουρού | Веландотопос | Βελανοδότοπος[14] | реката минаваща през Требища[15] |
| Ливадичка[3] | Λιβιντίσκα | Периохи | Περιοχή[14] | местност на Ю от Инско и на СЗ от Требища[3] |
| Качукия | Κατσούκια | Дендрулия | Δεντρούλια[14] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 811[2] | 746[2] | 1273[2] | 1518[2] | 1204[2] | 1180[2] | 849[2] | 1020[2] | 965[2] | 962 | 903 | 732 |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Страница за Инско Архив на оригинала от 2004-11-28 в Wayback Machine.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 296. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж з и к л По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 164. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 61. (на македонска литературна норма)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 27. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 511. (на гръцки)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония : мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. ISBN 9789548187275. с. 236.
- ↑ а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
- ↑ а б Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
