Кременица
| Кременица Кременица | |
| — село — | |
 Гара Кенали през Първата световна война | |
  Кременица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 590 m |
| Население | 134 души (2002) |
| Пощенски код | 7225 |
| МПС код | BT |
| Кременица в Общомедия | |
Кременица, наричано и с турското си име Кенали (изписване до 1945 година: Крѣменица; на македонска литературна норма: Кременица), е село в община Битоля на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 590 m надморска височина в областта Пелагония, на 17 km южно от Битоля, непосредствено до границата с Гърция. В селото има минерални извори, които се използват за бутилиране на минерална вода.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Името на селото е от камъка кремен.[1]
В XIX век Кременица е голямо село в Битолска кааза на Османската империя.
В 1845 година руският славист Виктор Григорович минава през селото и описва Кременица в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ като българско село.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кенали или Крѣменица има 2200 жители, всички турци.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кенали е чисто турско село в Битолската каза на Битолския санджак с 550 къщи.[4]
В 1914 година в селото има 2403 жители, предимно турци.[1] Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Кънали живеят 2400 турци.[5]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Георги Мил. Попов от Селце е български кмет на Гара Кременица от 25 май 1943 година до 9 септември 1944 година.[6]
След Първата световна война и по-интензивно след Втората и към средата на 50-те години на XX век се наблюдава масова емиграция на турското население към Турция. В 1961 година селото има 508 жители. Част от жителите се изселват в Битоля, презокеанските земи и Европа. В селото се заселват хора от Сович, Живойно, Бач.[1] Според преброяването от 2002 година селото има 134 жители самоопределили се както следва:[7]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 112 |
| албанци | 0 |
| турци | 20 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
В селото работи основно училище, филиал на ОУ „Кръсте Петков Мисирков“ (Бистрица). Има църква „Свети Атанасий“ и джамия.[1]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Кременица
Петър Бояджиевски (р. 1939), лекар от Северна Македония
- Починали в Кременица
Атанас Начев Начев, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[8]- Иван П. Теодосиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[9]
- Костадин (Константин) Златаров (Златарев), български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[10]
- Лалю Ив. Лазаров, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[11]
- Любен Рачев Станев, български военен деец, запасен подпоручик, загинал през Първата световна война[11]
- Никола Казасов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[11]
- Стефан Василев Илиев, български военен деец, запасен подпоручик, загинал през Първата световна война[12]
- Христо Хр. Хинов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[11]
Други
[редактиране | редактиране на кода]На Кенали е наречена улица в кварталите „Западен парк“ и „Красна поляна 1“ в София (Карта).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Кременица // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-07-30. Посетен на 30 юли 2018.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 19. (на македонска литературна норма)
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 267.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 октомври 2007
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 192, л. 71
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 43, л. 5
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 20; а.е. 285, л. 35
- ↑ а б в г ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 192, л. 70
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 192, л. 70; а.е. 287, л. 68
| |||||||||||
