Направо към съдържанието

Куманичево (дем Костур)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Долно Куманичево)
Вижте пояснителната страница за други населени места с името Куманичево.
Куманичево
Λιθιά
— село —
Изглед към Куманичево
Изглед към Куманичево
Гърция
40.5207° с. ш. 21.41° и. д.
Куманичево
Западна Македония
40.5207° с. ш. 21.41° и. д.
Куманичево
Костурско
40.5207° с. ш. 21.41° и. д.
Куманичево
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Географска областПополе
Надм. височина960 m
Население263 души (2021 г.)
Пощенски код520 52
Телефонен код2467
Куманичево в Общомедия

Куманѝчево или Команѝчево (на гръцки: Λιθιά, Лития, до 1928 година Κομανίτσοβο, Команицово, катаревуса: Κομανίτσοβον, Команицовон[1]) е село в Гърция, дем Костур, област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в географската област Пополе, на 960 m височина в западното подножие на планината Мурик (Мурики). На 4 километра на запад е Горенци (Корисос). Селото традиционно се дели на две махали – Горно и Долно Куманичево.[2]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XV век в Куманиче са отбелязани поименно 10 глави на домакинства.[3]

Църквата в селото „Свети Димитър“ в южната част на селото (Горно Куманичево) датира от XVIII век.[4] Централната църква в Долно Куманичево е „Успение Богородично“, а гробищната е „Свети Николай“.

В средата на XVIII век в Куманичево се заселват и част от жителите на саракинското село Язия.[5]

В 1791 година някои от жителите на Куманичево, заедно с Омотско и съседните Слимница и Орешец се изселват в Брацигово поради притеснения от страна на албанското население.[6] От Долно Куманичево произлизат брациговските родове Стоицови, Керини и Божкови.[7]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Команичово (Komanitzovon) живеят 1800 гърци.[8] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, в Куманичево (Koumanitchévo) има 120 домакинства с 350 жители българи.[9]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Куманичево:

„ На половин час северно от Чирилово със същото разположение и в подножието на същата планина е разположено село Киманичово с 43 мохамедански къщи и 78 нуфузи; християнските къщи в него са 25, семейните двойки 32, и нуфузите - 45. Данъкът на мохамеданите е 6500 пиастри, на християните 1900, а инание-аскерие - 1350 пиастри. В селото живеят и няколко цигански семейства.[10] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Куманичево има 1020 жители българи и 150 турци.[11]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Куманичево е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 60 къщи,[12] а Долно Куманичево е смесено българо-влашко-турско село със 160 къщи.[13]

В началото на XX век според гръцки данни от 900 жители 110 – 120 семейства са патриаршистки, а 64 – екзархистки. По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски части и на 21 юли е убит Пено Стреков. От селото 62 души участват във въстанието, от тях загиват петима – Коле Чолак, Гого п. Христов, Диме Т. п. Христов, Коле Д. п. Христов и Коле Петрушев.[14]

След потушаването на въстанието цялото село става екзархийско.[15][16] Същата година турските власти не допускат учителите Димитър Янакев от Шестеово и Ана Николова от Костур да отворят българско училище в селото[17] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Команичево има 480 българи екзархисти и работи българско училище, а в Долно Команичево 880 българи екзархисти.[18]

Гръцка статистика от 1905 година не отразява промените от 1904 година и представя селото като смесено гръцко-българско с 600 жители гърци и 300 българи.[19] Според Христо Силянов в 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения.[20] В 1909 година в Долно Куманичево има 75 български екзархийски къщи и 5 гъркомански, като гъркоманите държат черквите и училището.[21]

Според Георги Константинов Бистрицки преди Балканската война Горно Куманичево има 70 български, а Долно Куманичево – 80 български и 40 турски къщи.[22]

При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Куманичево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[23]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Горно и Долно Куманичево са обозначени като български селища.[24]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]
Изглед към селото отдалече

Селото остава екзархийско чак до 1913 година, когато вследствие на Междусъюзническата война попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горно Команичево има 70 къщи славяни християни, а Долно Команичево има 150 къщи славяни християни и 30 къщи турци.[25] Значителна част от жителите на селото емигрират в България и частично отвъд океана.[2]

Селото е богато и традиционно произвежда живо и различни овошки.[26]

В 1926 година е прекръстено на Лития, в превод каменна ограда. В селото има 5 политически убийства.[27] В 20-те година в Куманичево са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година те са 20 семейства с 59 души[2][27] или според други данни 21 семейства със 76 души.[28]

По време на Втората световна война в Горно Куманичево е установена българска общинска администрация.[29] Членовете на Българския клуб в селото пострадват от италианските окупационни власти. Селото е нападнато от гръцки банди, но селската милиция успява да ги отблъсне.[30]

В Гръцката гражданска война Куманичево пострадва силно – 10 семейства и около 50 жителите му го напускат предимно към Югославия и частично към другите социалистически страни.[2] 67 деца от селото са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[19]

Прекръстени с официален указ местности в община Куманичево на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Карагаци[31] Καραγάτσι Фтелия Φτελιά[32] местност З от Куманичево[31]
Голини[31] Γκαλίνες Калорахи Καλοράχη[32] връх в Мурик (1297 m), ЮИ над Куманичево[31]
Яза[31] Γιάζα Рахулес Ραχοῦλες[32] местност в Мурик (1297 m), ЮИ над Куманичево[31] (вижте Язия и Порос)
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1297[2] 755[2] 642[2] 821[2] 427[26] 424[26] 348[26] 393[26] 372[26] 388 311 263

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Куманичево
Костадин Николов
  • Александра Методиева Мичевска (1930 – ?), дъщеря на Методи Дуев и сестра на Кузман Дуев, партизани на ЕЛАС, войник на ДАГ (1947 – 1949), след разгрома на ДАГ бяга в СССР (1949 – 1957), в 1958 година се преселва в България, оставя спомени[33]
  • Божко (около 1761 – ?), български майстор строител, роден в Долно Куманичево, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[6]
  • Вангел Пандов Пенев (1904 – ?), член на ЕАМ от 1941 година, помагач на ДАГ (1946 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в България и се установява във Варна, оставя спомени[34]
  • Георги Антонов, Андонов или Дончев (1863 – след 1943), български революционер
  • Дамян Георгиев (1879 – 1943), български предприемач
  • Дамян Перелингов (1860/1861 – ?), български политик, кмет на Варна
  • Дели Ванчо (около 1751 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 година, представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[6]
  • Димитър Гочев, български революционер, деец на „Охрана“
  • Димитър Павлов Самаров (1929 – ?), член на ЕПОН от 1945 г., войник на ДАГ (1947 – 1949), след разгрома на ДАГ бяга в СССР (1949 – 1960), в 1960 г. се преселва във Варна, България, оставя спомени[35]
  • Иван Константинов, български революционер от ВМОРО, четник на Кузо Попдинов[36]
  • Калиопа Костадинова Дуева (1900 – ?), родена в Цариград, членка на АФЖ (1944), ятачка на ЕЛАС, войник на ДАГ в Гражданската война (1948 – 1949), след края на Гражданската война в 1949 година заминава за Полша, а в 1952 година се установява със семейството си във Варна, България, оставя спомени[37]
  • Керу (около 1761 – ?), български майстор строител, роден в Долно Куманичево, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[6]
  • Константин Пандов (1875 – 1956), учител и обществен деец, преподавал в Куманичево и Костурското българско училище
  • Константин Количев, български просветен деец от Долно Куманичево, завършил Солунската българска мъжка гимназия, учител в Горно Куманичево[38] и в костурското село Горенци[39]
  • Константин Папафилипуов (Κωνσταντίνος Παπαφιλίππου), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[40]
  • Коста (Петре) Костурски, революционер
  • Костадин Филиматов, деец на ВМОРО, селски войвода на четата от Куманичево[41]
  • Малезо (около 1756 – ?), български майстор строител, роден в Долно Куманичево, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[6]
  • Методи Димитров Дуев (1897 – ?), ятак на ЕЛАС (1944 – 1945), включва се в бригадата на Гоче, в 1945 година емигрира в Югославия и се включва в Народоосвободителната армия на Югославия, а в 1950 година се установява във Варна, България, оставя спомени[42]
  • Милка Георгиева Нашева (1900 – ?), членка на АФЖ, помагачка на ЕЛАС, в 1948 година с 30 деца заминава за Унгария, в 1951 година с мъжа си се заселва във Варна, България, оставя спомени[43]
  • Милка Динева Пенева (1902 – ?), помагачка на ЕЛАС, санитарка на ДАГ (1948 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в Полша, в 1955 г. се заселва в България, където се събира със семейството си, оставя спомени[44]
  • Михаил Търпов (Μιχαήλ Ευτερπίου), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред, информатор на Германос Каравангелис, водач на гръцката партия в селото, в 1905 година български четници запалват къщата му, в която изгаря майка му и осемгодишният му син Наум[40]
  • Никола Иванов Янчев Тунджев (1854 – след 1943), български революционер
  • Никола Методиев Мичевски (1922 – ?), партизанин на ЕЛАС (1944) в бригадата на Гоче, преминала в 1944 година в Югославия и сляла се със 17 македонска бригада, в 1946 година с четата на Георги Калков се прехвърля обратно в Гърция, войник на ДАГ (1946 – 1949), след разгрома на ДАГ бяга в СССР (1949 – 1957), в 1958 г. се преселва в България със семейството си и се установява във Варна, оставя спомени[45]
  • Никола Цицов, български просветен деец
  • Панталей Гавралов (1925 – ?), български революционер, деец на „Охрана“
  • Паринда Хрисанти Дамянова (1929 – ?), ятачка и партизанка на ЕЛАС, след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в СССР, а в 1971 г. се заселва във Варна, България, оставя спомени[46]
  • Петър Динев (1889 – 1980), български музиковед и композитор
  • Стоицата (около 1756 – ?), български майстор строител, роден в Долно Куманичево, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[6]
  • Тодор Василев (Θεόδωρος Βασιλείου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, къщата му в Куманичево е запалена, а майка му е убита от български четници, Василев бяга в Костур и служи на гръцката пропаганда като информатор[47]
  • Тодор Евтерпов (Θεόδωρος Ευτερπίου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[40]
  • Христо Бабаеленов (1870 – след 1943), български революционер, селски войвода на ВМОРО
  • Христо Томов Конуков (1922 – ?), партизанин на ЕЛАС (1943 – 1944), войник на ДАГ (1946 – 1949), ранен е изпратен на лечение в Унгария, откъдето в 1954 година идва в България и се установява във Варна, оставя спомени[48]
  • Янин (около 1751 – ?), български майстор строител, роден в Горно Куманичево, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[6]
Македоно-одрински опълченци от Куманичево
  • Васил Алексев Стойков, Трета рота на Пета одринска дружина[49]
  • Васил Димитров, Втора рота на Осма костурска дружина[50]
  • Диаманди Димитров, 40 (41)-годишен, еснаф, основно образование, жител на Тюрк арнаутлар, Огнестрелен парк[51]
  • Димитър Коспачев, Сборна партизанска рота на МОО[52]
  • Димитър Костачев, Сборна партизанска рота[53]
  • Димитър Кузманов Калфов, сражавал се в боевете при Шаркьой и Булаир.
  • Димитър Стефов, Сборна партизанска рота[54]
  • Дине Куманички, Сборна партизанска рота[55]
  • Дине Янакев, 30-годишен, млекар, IV отделение, Продоволствен транспорт на МОО[56]
  • Костадин Г. Николов (1878 – 1924), български революционер, живеещ във Варна, Продоволствен транспорт, Огнестрелен парк на МОО[57]
  • Наке (Наки) Апостолов, 28 (27-годишен), млекар (земеделец), III отделение, четата на Яким Траянов, Четиринадесета воденска дружина[58]
  • Стефан Киряков (Кирков), 28-годишен, четата на Никола Лефтеров, Четвърта рота на Десета прилепска дружина, носител на бронзов медал[59]
  • Тодор Ангелов, 45-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Стоян Филипов[60]
  • Тома Ставрев, 30-годишен, млекар, III отделение, живеещ във Варна, Продоволствен транспорт на МОО[61]
  • Христо Димитров, Продоволствен транспорт на МОО[62]
Местен комитет на Охрана[63]
  • Никола Конукчиев
  • Вангел Конукчиев
  • Андрей Костов
  • Аристид Кочанов
  • Христо Гонков
  • Фоти Конукчиев
Свързани с Куманичево
  • Борис Динев (р. 1955), български музикант, по произход от Куманичево
  • Димитър Динев (1923 – 1987), български композитор, по произход от Куманичево
  • Мария Ковачева, българска архитектка, по произход от Куманичево

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Колева, Красимира. Езиковата ситуация в три костурски села [Куманичево (Литя), Мокрени (Варико) и Четирок (Месопотамия) в: Едно поколение български езиковеди. София, 2000, стр. 46 – 57.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 27. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  4. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/26378/758/12-7-1996 - ΦΕΚ 756/Β/27-8-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-18. Посетен на 27 декември 2014 г.
  5. ↑ Αλεξίου, Γιώργος Τ. Το εγκαταλειμμένο χωριό Αϊ-Λιάς της Καστοριάς // Fiout.gr, 20 Ιουλίου 2019. Посетен на 5 април 2022 г. (на гръцки)
  6. ↑ а б в г д е ж Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12-27. Посетен на 23 януари 2021 г.
  7. ↑ Дамянова, Екатерина. Прадедите ни // Литературен свят. Посетен на 24 януари 2021 г.
  8. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  9. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 110 – 111.
  10. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 143. (на руски)
  11. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  12. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 97. (на македонска литературна норма)
  13. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 100. (на македонска литературна норма)
  14. ↑ Жертвитѣ при потушаването на Илинденското възстание // Илюстрация Илиндень XIV (6 (136). София, Издание на Илинденската Организация, юний 1942. с. 14.
  15. ↑ Κουμανίτσοβο[неработеща препратка]
  16. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  17. ↑ Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  18. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  19. ↑ а б Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lithia Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  20. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 220.
  21. ↑ s:Телеграма от Иларион от Костур
  22. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 7.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 856.
  24. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  25. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
  26. ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 28. (на македонска литературна норма)
  27. ↑ а б Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lithia., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726035746/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/002.htm, посетен на 5 февруари 2008 
  28. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  29. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  30. ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  31. ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  32. ↑ а б в Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)
  33. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 289. Посетен на 3 септември 2015 г.
  34. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 329. Посетен на 3 септември 2015 г.
  35. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 376. Посетен на 3 септември 2015 г.
  36. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24
  37. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 157-158. Посетен на 31 август 2015 г.
  38. ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 34.
  39. ↑ Адамов, Лев. История на с. Горенци, Костурско (Македония). София, Издава Библиотека Струмски, 2014. ISBN 978-619-7212-06-8. с. 3.
  40. ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 86. (на гръцки)
  41. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 174.
  42. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 157. Посетен на 31 август 2015 г.
  43. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 300. Посетен на 3 септември 2015 г.
  44. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 330 - 331. Посетен на 3 септември 2015 г.
  45. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 290. Посетен на 3 септември 2015 г.
  46. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 324. Посетен на 3 септември 2015 г.
  47. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 85 – 86. (на гръцки)
  48. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 226. Посетен на 2 септември 2015 г.
  49. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 656.
  50. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 214.
  51. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 217.
  52. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 362. Вероятно идентичен с Димитър Костачев.
  53. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 369.
  54. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 648. Вероятно идентичен с Димитър Костачев.
  55. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 394. Вероятно идентичен с Костадин Николов и Константин Николов.
  56. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 815.
  57. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 507.
  58. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 49.
  59. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 348.
  60. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 34.
  61. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 633.
  62. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 231.
  63. ↑ Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 - 1946: политическа и военна история. София, Полиграф - Юг, 1999. с. 415.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Куманичево_(дем_Костур)&oldid=12413850“.