Никола Тунджев
| Никола Тунджев | |
| български революционер | |
| Роден |
1854 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Никола Иванов Янчев Тунджев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Бабаленов е роден в 1854 година[2] в костурското село Куманичево, тогава в Османската империя, днес Лития, Гърция. Влиза във ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година с Куманичката чета на Христо Бабаленов.[1] На 21 юли четата се сражава с войска и башибозук над Куманичево, след което се присъединява към отряда на Васил Чекаларов, Пандо Кляшев, Иван Попов и Никола Андреев (Алай бей). На 22 юли Тунджев с Куманичевската чета участва в сражението за превземането на градеца Клисура. На 12 и 13 август участва и в превземането на градеца Невеска.[1] [3] След края на въстанието се легализира и отново се занимава с революционна дейност. По-късно емигрира в Свободна България.[1]
На 12 февруари 1943 година, като жител на Варна, подава молба за българска народна пенсия,[3] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 385.
- ↑ Към 12 февруари 1943 година е на 89 години.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 322.
