Свети Архангели (Таксиархис)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Архангели.
„Свети Архангели“ Παμμεγίστων Ταξιαρχών | |
Христос Вседържител от тавана на католикона | |
Местоположение в Гревена | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | Гърция |
Населено място | Таксиархис |
Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
Епархия | Гревенска |
Изграждане | 1768 г. |
Статут | паметник на културата |
Състояние | действащ храм |
„Свети Архангели“ в Общомедия |
„Свети Архангели Михаил и Гавриил“ (на гръцки: Μονή των Παμμεγίστων Ταξιαρχών) е манастирска православна църква, край гревенското село Таксиархис (Куско), Егейска Македония, Гърция.[1][2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Манастирът е разположен на 800 m западно от Таксиархис.[3] Най-ранното свидетелство за манастира е изписаната върху мраморна плоча дата 1768 година, поставена по-късно като сполия под покривния корниз на източната стена.[2] Според мраморната плоча над входа католиконът е изграден в 1815 година. В 1928 година в манастирът се служи. В 1833 година е завършено северното крило, съгласно издълбан надпис 1833 Οκτωβρίου 15 на крайъгълен камък на северната стена в източни ъгъл отвън и на друг крайъгълен камък на северната страна 1833.[4] Според надписа в светилището в 1834 година е изписано олтарното пространство и северния кораб.[4] В „Регистъра на манастира на Светите Архангели Михаил и Гавриил в село Косико“ (Κατάστιχον της μονής Πανμεγίστον Ταξιαρχον Μιχαήλ και Γαβριήλ εκ χώρας Κοσικό) на отец Харалампий от 1834 година се казва, че манастирът е завършен в тази година.[2][4] В 1846 година е поставен иконостасът според надписа над вратата на протезиса. В 1848 година е изписана и останалата част на църквата според надписа над южния вход. Според записка в „Регистъра“ на отец Харалампий в 1853 година манастирът има много земя и два метоха – един в Сятища и един в Куско.[4]
Манастирът е в близки отношения със Завордския манастир.[2]
Комплекс
[редактиране | редактиране на кода]Манастирският комплекс е с правоъгълна форма. Триетажната камбанария от дялан камък в източната част на манастира е изградена в 1871 година от майстори от Лунци.[2] Конаците на манастира са от 1933 година. Срещу кладенеца на северозапад има голяма фурна.[5]
Католикон
[редактиране | редактиране на кода]Католиконът е в центъра на комплекса. В архитектурно отношение е правоъгълна сграда от преходния тип между византийската кръстокуполна и сводестата поствизантийска базилика. Размерите ѝ са 15,15 X 8,00 m. Куполът е на два стълба и две колони. Стълбовете са зад иконостаса, а на запад има още една двойка колони. Трите кораба, които те оформят са с неравни размери – северният е с ширина 1,58 m, средният 1,97 m и южният 1,65 m. Куполът има вътрешен диаметър 1,50 m и е на висок цилиндричен барабан с четири прозореца за осветление. На изток има само една апсида, полукръгла, украсена отвън със седем слепи арки. Другите две ниши – протезисът и диакониконът са изцяло в стената. На север има още една полукръгла ниша, а на юг правоъгълна.[6] Стените са изцяло каменни, като тези изграждащи апсидата са обработени. Вход от запад води в нартекса. Главният вход е от юг и е украсен с каменен релеф с човешка форма. Храмът има три малки прозореца на южната стена - два в наоса и един в олтара. Подът е с половин метър под нивото на терена и е покрит с каменни плочи. Покривът е двускатен.[7]
Църквата е цялостно изписана с фрески, датиращи според надписа в 1848 г. и дело на братята Василиос Йоану и Николаос от Селица, които се подписват „χειρ Βασιλείου Ιω(άννου) Νικολάου των αυταδέλφων“.[8]
В 1927 година на името на манастира е преименувано селото, което дотогава се казва Куско.[1]
В 1968 година манастирът е обявен за паметник на културата.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Αποστόλου, Μαρία. ΒΥΖΑΝΤΙΝΑ ΚΑΙ ΜΕΤΑΒΥΖΑΝΤΙΝΑ ΓΡΕΒΕΝΑ // gefiri.gr. Посетен на 17 май 2014 г.
- ↑ а б в г д е Υποστήριξη αποτίμησης κατάστασης μνημείων Περιφερειακής Ενότητας Γρεβενών. Κοζάνη, Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού, Περιφέρεια Δυτικής Μακεδονίας - Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης, Τεχνικό Επιμελητήριο Ελλάδας - Τμήμα Δυτικής Μακεδονίας, Νοέμβριος 2017. σ. 51.
- ↑ Μητσάκη, Κωνσταντίνου. Μαστοροχώρια Γρεβενών – 1ο μέρος - Ανατολικά Μαστοροχώρια // BikeIt.gr. Посетен на 8 януари 2015.[неработеща препратка]
- ↑ а б в г Υποστήριξη αποτίμησης κατάστασης μνημείων Περιφερειακής Ενότητας Γρεβενών. Κοζάνη, Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού, Περιφέρεια Δυτικής Μακεδονίας - Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης, Τεχνικό Επιμελητήριο Ελλάδας - Τμήμα Δυτικής Μακεδονίας, Νοέμβριος 2017. σ. 54.
- ↑ ΤΑΞΙΔΙΩΤΙΚΟΣ ΟΔΗΓΟΣ: ΓΡΕΒΕΝΑ // Pamediakopes.gr. Архивиран от оригинала на 2015-01-07. Посетен на 7 януари 2015.
- ↑ Υποστήριξη αποτίμησης κατάστασης μνημείων Περιφερειακής Ενότητας Γρεβενών. Κοζάνη, Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού, Περιφέρεια Δυτικής Μακεδονίας - Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης, Τεχνικό Επιμελητήριο Ελλάδας - Τμήμα Δυτικής Μακεδονίας, Νοέμβριος 2017. σ. 52.
- ↑ Υποστήριξη αποτίμησης κατάστασης μνημείων Περιφερειακής Ενότητας Γρεβενών. Κοζάνη, Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού, Περιφέρεια Δυτικής Μακεδονίας - Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης, Τεχνικό Επιμελητήριο Ελλάδας - Τμήμα Δυτικής Μακεδονίας, Νοέμβριος 2017. σ. 53.
- ↑ Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 181. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
|