Направо към съдържанието

Просечен (дем Просечен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Просочен)
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Просечен.
Просечен
Προσοτσάνη
— град —
Панорама на Просечен
Панорама на Просечен
Гърция
41.1786° с. ш. 23.9722° и. д.
Просечен
Източна Македония и Тракия
41.1786° с. ш. 23.9722° и. д.
Просечен
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемПросечен
Географска областЗъхна
Надм. височина115 m
Население3857 души (2001 г.)
Демонимпросячене
Пощенски код662 00
Телефонен код2522
Просечен в Общомедия

Просѐчен или Прося̀чен (изписване до 1945 година: Просѣченъ; на гръцки: Προσοτσάνη, Πρωσοτσάνη, Просоцани, от 1920 до 1925 година, Πυρσόπολη, Пирсополи, катаревуса Πυρσόπολις, Пирсополис[1][2]) е град в Гърция, център на дем Просечен на област Източна Македония и Тракия.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Градът се намира на 115 m надморска височина[3] в Драмското поле на 15 километра западно от Драма. Името си градът дължи на Ружденския проход между Боздаг и Щудер, в чието подножие се намира Просечен.[4]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от началното *Просѣчене от местното име *Просек, пресечено място, теснина. За сравнение Просек. Формите Просочен и Просочани са с асимилация на о в е и о в а не са засвидетелствани у бежанците от селото. Жителското име е прося̀ченин, прося̀ченка, прося̀чене.[5]

Средновековие

[редактиране | редактиране на кода]

Край селото е запазена късносредновековната църква от XIII век „Свети Пантелеймон“, католикон на изчезнал манастир.[6][7][8]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Според османски регистър от 1478 година в Просечен са регистрирани 110 домакинства - 91 християнски и 19 мюсюлмански.[7]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Просоджани (Prosodjani) живеят 1200 гърци.[9]

В 1879 година митрополит Герман III Драмски повежда борба с българщината в Просечен, Плевня, Волак и другите драмски села и успява да накара властите да арестуват просеченския български учител Георги Иванов.[10] От 1880 до 1884 година български учител в Просечен е Георги Гърнев, който печели уважението на населението и на общината.[11]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„ Просочен, голямо село на СЗ от Драма, разположено на равно поле. От Просочен за Драма има шосе, което ще свърже Неврокоп; разстоянието е 3 часа. Къщите са речи всичките на един кат, ниски. Чаршия с повече от 30 дюкяна; в събота става многолюден пазар, в който дохождат хора дори от Зъхненско и Сярско. Една гъркоманска църква „Св. Архангел“ и една българска „Св. Димитър“. Българско мъжко и женско училище с 2 учителя, 1 учителка и 70 ученика, момчета и момичета. Гъркомански училища мъжко и девическо с 1 учител, 1 учителка и 65 ученика всичко. Полето около Просочен ражда най-добро качество тютюн; обработва се също тъй сусам, анасон и памук. Има мнозина разбогатяли селяне от тютюна. По-голямата част от населението са заможни и живеят охолно.

Броят на къщите е 500, между които 260 турски, а останалите български.[12]

“

В 1893 година Атанас Шопов нарича Просечен:

„ ...главното българско село в Драмско... дето излазя най-добрия Драмски тютюн. Името на това село е прочуто, много добре известно на всичките знаменити любители на ароматичния пушек по света... „Просеченският кеф“ е прочут по света и се пише с аршинни букви над тютюнопродавниците.[13] “
Носия от Просечен. Драмски етнографски музей

През 1899 година под ръководството на мюдюра на Просеченска нахия Тахсин и с дарения от местни жители е построена голяма сграда на хюкюмата.[14]

В края на XIX век Васил Кънчов пише, че Просочен има 25 турски къщи, 30 влашки и 270 български, от които 50 патриаршистки.[15] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Просѣченъ (Просоченъ) има 1600 жители българи християни и 800 турци, 480 власи и 50 цигани.[16]

Българите живеят в Горната махала и пръснато в другите махали, богатите гъркомани във Вароша, а турците – в Турската махала.[17] Населението на селото в края на 19 и началото на XX век е разделено в конфесионално отношение:

„ Както по много места във вилаетите, тъй и в Просечен има Екзархийска и Гъркоманска партия. Християните в един и същи двор притежават две църкви. Голямата е в ръцете на гъркоманското меншество, а малката – под разположението на Екзархийското болшинство.[18] “

Според Кънчов:

„ Просочен е на хубаво място, там, дето се начева равно поле... Просочен има къщята си гъсто събрани. Повечето са двукатни. Има малка чаршийка. Прилича на градец Улиците по средата с талпи и камъни. Про краищата към Гюреджик има широки и хубави улици. През селото минава сухо дере. Има бунари и по няколко чешми. Седалище е на мюдюр, който управлява Просочен, Плевня, Кобалица, Чалъ баш, Боболец, Волак, Сидерово и Гюреджик. Поминък: главно тютюн. Изкарват най-добрия тютюн подир бахчата. Казват, че просоченци изкарват главно около 13 – 15 хиляди денка – 30 оки е един денк. На него са равни само Доксат в цялата околност. Просоченишкият тютюн се продава обикновено по 10 – 12 гроша... Цялото село е овесено с тютюневи върви... Между българите има богати човеци, които въртят голяма търговия – хаджи Георги. Но се борят помежду си, затова не успяват толкова черковните и училищните им работи. В селото има прекрасни къщя, хубаво мелебилани. Става пазар в събота. Патриаршистите държат хубаво училище. Българите едно малко здание.[19] “

В 1900 година българският търговски агент в Сяр пише до министър-председателя Тодор Иванчов:

„ Между селата в Драмско, на които гръцката пропаганда е обърнала особено внимание да ги погърчи, е и селото Просечен, едно от най-големите и най-богатите села в окръжието и прочуто по добрия си тютюн. Това село, ако и да е изключително българско, обаче по-голямата част от жителите му признават ведомството на Патриаршията, която поддържа там десетина учители и учителки и един доктор по медимицата, грък по народност.[20] “

Към 1904 година 150 къщи от селото са на българи екзархисти и 150 – на българи патриаршисти гъркомани. По данни на управляващия българското дипломатическо агентсво в Сяр между двете общности има съдебен спор за използването на църквата.[21] В Просечен е разположен Драмският околийски революционен комитет на Серски окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Просечен (Prossetchen) се състои от 1296 българи екзархисти и 568 българи патриаршисти гъркомани, 20 гърци, 378 власи и 12 албанци. В селото действат едно прогимназиално и едно основно българско училище с 5 учители и 90 ученици, както и едно прогимназиално и едно основно гръцко училище с 4 учители и 100 ученици.[22]

След Младотурската революция в 1909 година жителите на Просечен изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

„ Селото ни, което се състои от 156 къщи български и 152 къщи гъркомански, има една черква. Гърците, ползувайки се от беззаконието на стария режим, присвоиха си черквата и днес я считат за своя собственост. Тъй като днес е минал периодът на грабителството, молим да се вземат най-справедливи решения по този въпрос, с което ще се спомогне за благоденствието на нашата държава. Кмет: Атанас Манол, Аза: Пенко Ванчо, Аза: Ангел.[23] “

По време на Балканската война 10 души от Просечен се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[24] Делегация от трима души: българинът Георги Демиров, гръцкият учител Банков и един турски бей предават града на войводата Тодор Паница, който през следващите дни той отбранява от напредващите турски части.[25]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]
Кметството (демархията) в Просечен
Сватбена или празнична носия от Просечен

Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Според гръцката статистика, през 1913 година в Просечен (Προσωτσάνη, Просоцани) живеят 4120 души.[26]

Антон Страшимиров пише за временното освобождение на Просечен в 1916 година по време на Първата световна война:

„ Българската паланка Просечен (западно от Драма, почти в полето) държи палмата на тютюневото производство...[27] Няколко хилядното население на Просечен бе изпълнило полето пред паланката. В нея биеха тържествено камбани и клепала. А пред народа в полето два хора разливаха оди на свободата и маршове на победите ни от Чаталджа до Охрид. Генералът прегърна първенецът селянин, който го посрещна с реч и сълзи. Тогава се втурнаха хилядите жени и деца да целуват ръцете и скута на българския генерал.[28] “

В 1918 година в селото има 2020 българи и 480 власи, а според сведения на Йордан Н. Иванов населението на селото е около 4000 души, от които 3200 българи (900 от тях гъркомани), а останалите са турци и малко цигани. Българите се изселват в България на вълни – в 1913, в 1918 година и след това и се настаняват в Неврокоп и района, Пловдив, Станимака, Пазарджик и на други места. В селото остават няколко десетки гъркомански семейства и идват и българи от околните села.[17] Официално са изселени в България само 16 души.[3] В 1923 година турците по силата на Лозанския договор са изселени в Турция.[3] На мястото на изселилите се са настанени гърци бежанци. Към 1928 година Просечен е смесено местно-бежанско село с 645 семейства и 2588 души бежанци.[29]

През 1930 година за покриване на религиозните нужди на бежанците, които са се заселили в източната и южната част на градчето и са далеч от съществуващата църква „Въведение Богородично“, е създадена енорията Света Троица. На първо време като църква се използва една изоставена джамия. В 1974 година е разрушена и за две години е издиграната сегашната църква. Църквата е компромисно посветена на Светата Троица, тъй като трите групи бежанци – понтийците, малоазийтците и тракийците, настояват за свой светия.[30]

Прекръстени с официален указ местности в дем Просечен на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Чобанка Τσοπάνκας Воскотопос Βοσκότοπος[31]
Вобилици[32] Βωμπλίτσι Кедрос Κέδρος[31] връх в Боздаг (1202 m) С от Просечен[32]
Бугаз[32] Μπουγάζι Стомион Στόμιον[31] Ружденският проход в южната му част[32]
Добровица[32] Ντομπροβίτσα Хрисоверга Χρυσόβεργα[31] връх в Боздаг С от Просечен[32]
Буюк дере Μπιούκ Ντερὲ Мегалорема Μεγαλόρρεμα[31]
Кирия[32] Κήρια Ипсодиктис 205 Ὑψοδείκτης 205[31] възвишение (206,5 m) СЗ от Просечен и СИ от Кобалища[32]
Раслен[32] Ράσλεν Нео Дасос Νέο Δάσος[31] местност С от Просечен[32]
Гиргилово[32] Γκιργκίλοβο Дасома Δάσωμα[31] местност З от Просечен и Ю от Кобалища[32]
Кузлуки[32] Κουζλοῦκι Анилион Ανήλιον[31] местност З от Просечен и ЮЗ от Кобалища[32]
Чучуро Голо[32] Τσουτσουροῦ Γολοῦ Хорафодромос Χωραφόδρομος[31] местност Ю от Просечен[32]
Кюп Тарла[32] Κιούπ Ταρλὰ Аспрохома Ασπρόχωμα[31] възвишение (88,3 m) южно от Просечен[32]
Куру Чай[32] Κουροῦ Τσάϊ Ксирорема Ξηρόρεμα[31] река минаваща през Просечен, ляв приток на Панега[32]
Кобалища[32] Κουμπάλιστα Кокинохома Κοκκινόχωμα[31] местност СЗ от Просечен в посока Кобалища[32]
Гусмане Γκουσμανὲ Айдонокорифи Αηδονοκορυφή[31]
Делвад Ντελβάντ Фотинон Φωτεινόν[31]
Карабасликия Καραμπασλίκια Хроматисто Χρωματιστό[31]
Чифлик Балабан Τσιφλίκι Μπαλαμπάν Сту Валавани Στοῦ Βαλαβάνη[31]
Чифлик Хаджиставру Τσιφλίκι Χατζησταύρου Хорафия Хаджиставру Χωράφια Χατζησταύρου[31]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 4120[3] 4077[3] 6035[3] 7011[3] 6277[3] 5320[3] 3775[3] 3716[3] 3683[3] 3937 3553 3169

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Просечен
Димитър Кочооглу
  • Александър Ангов – Щедрин, български революционер от ВМОРО[33]
  • Александър Самарджиев (1879 – ?), български военен деец, полковник
  • Анастас Ив. Маргаритов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 15 щипска дружина[34]
  • Ангел Д. Делимитров, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 15 щипска дружина[35]
  • Ангел Просеченлията (1858 - ?), български хайдутин и революционер
  • Ангела Хаджигеоргиева (1850 – 1933), българска общественичка и благодетелка
  • Анестис Влахос (р. 1934), гръцки актьор
  • Апостол Агоятов (Απόστολος Αγωγιάτης, Апостолос Агоятис), гръцки андартски деец, агент от трети ред[36]
  • Атанас Димитров (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, Струмишка чета[37]
  • Атанасиос Триандафилидис (1886 – 1967), гръцки политик
  • Васил Ангелов Петков (1917 – 1943), български партизанин, ятак[38]
  • Васил Иванов (1885/1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Струмишка чета, 1 рота на 14 воденска дружина[39]
  • Георги Ангелов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, жител на Сяр, земеделец, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 сярска дружина[40]
  • Георги Спасов (1893/1894 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стефан Чавдаров, 3 рота на 14 воденска дружина[41]
  • Г. Самарджиев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[42]
  • Георгиос Вулциадис (1925 – 2012), гръцки писател
  • Георгиос Папулис (1894 – 1970), гръцки политик
  • Георгиос Страгас (р. 1938), гръцки художник
  • Диамандис Стагидис (р. 1959), гръцки художник
  • Димитър Бояджиев (Δημήτριος Νάκας), свещеник и деец на гръцката пропаганда, агент от трети ред, сътрудничи си със служителя на гръцкото консулство в Кавала Мавроматис (Стилианос Мавромихалис) и с митрополит Хрисостом Драмски[36]
  • Димитър Кочооглу (1818 - 1906), български общественик, борец срещу гръцката патриаршия в Драмско, кмет на Просечен
  • Димитър Манолов (Манолев, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 14 воденска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[43]
  • Димитър Панайотов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, учител, 4 рота на 14 воденска дружина[44]
  • Димитър Ян. Кръстев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 13 кукушка дружина, носител на бронзов медал[45]
  • Елена Атанасова, бъларска просветна деятелка
  • Илия Николов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[42]
  • Илия Хаджигеоргиев (1882 – 1909), български търговец и благодетел
  • Кирил Божиков (1895 – 1967), български революционер, комунист
  • Константин Кочов (1866 – след 1927), български общественик
  • Константинос Морфидис (р. 1961), гръцки политик
  • Леонидас Вулциадис (1875 – 1937), гръцки андартски деец
  • Мехмет Емин Драман (? – 1972), известен адвокат в Цариград, син на местния имам Осман[46]
  • Никола Атанасов (1939 – 2013), флейтист от Северна Македония
  • Пасхалис Вергидис (1892 – 1960), гръцки андартски деец
  • Ташо Райков (16 юли 1868[47] или 1869[48] – ?), български просветен деец
  • Тодор Старчовалията (Θεόδωρος Σταρτσιόβαλης, ? - 1942), гръцки андартски деец, четник при Дукас Дукас и капитан Царас (Константинос Даис)[36]
  • Тома Константинов (Костадинов, 1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина[49]
  • Христо Бояджиев (Христос Воядзис) (1884 – 1968), гъркомански андартски деец
  • Христо Караманов (1883 – 1922), български революционер

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Βουλτσιάδης, Γεώργιος Κ., "Η Προσωτσάνη μέσα από την ιστορία", Θεσσαλονίκη 1995.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 189. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 79.
  5. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 179.
  6. ↑ Δήμος Προσοτσάνης. Εκδηλώσεις και Δρώμενα 2018. с. 15.
  7. ↑ а б Το εξωκλήσι του Αγίου Παντελεήμονα // Μουσικοχορευτικός Σύλλογος Ο Μέγας Αλέξανδρος. Посетен на 24 септември 2019 г.
  8. ↑ Βελένης, Γεώργιος. Ενας Παλαιολόγιος ναός στην περιοχή της Δράμας // Μουσικοχορευτικός Σύλλογος Ο Μέγας Αλέξανδρος. Посетен на 23 септември 2019 г.
  9. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
  10. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 355.
  11. ↑ Динчев, Костадин. Виждания за фолклора. Благоевград, Издателство на Българската комунистическа партия, 1994. ISBN 9547993828. с. 55.
  12. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 33 – 34.
  13. ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 66.
  14. ↑ Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 69 – 70.
  15. ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
  16. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
  17. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 14.
  18. ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 68.
  19. ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 29.
  20. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 19.
  21. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 181.
  22. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 204 – 205. (на френски)
  23. ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 528.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 872.
  25. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 119.
  26. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009. (на гръцки)
  27. ↑ Страшимировъ, Антонъ. Въ южните земи. София, Издава Благотворителния фондъ „Борис князь Търновски“ при щаба на Х п. Бѣломорска дивизия, 1918. с. 197.
  28. ↑ Страшимировъ, Антонъ. Въ южните земи. София, Издава Благотворителния фондъ „Борис князь Търновски“ при щаба на Х п. Бѣломорска дивизия, 1918. с. 199.
  29. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  30. ↑ Προσοτσάνη – Αγ. Τριάς // Ιερά Μητρόπολη Δράμας. Архивиран от оригинала на 2014-06-05. Посетен на 2 юни 2014.
  31. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 19. (на гръцки)
  32. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  33. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 106.
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 423.
  35. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 203.
  36. ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 27. (на гръцки)
  37. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 213.
  38. ↑ Списък на убити партизани
  39. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 277.
  40. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 26.
  41. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 625.
  42. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 102.
  43. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 421.
  44. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 531.
  45. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 386.
  46. ↑ Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 67-68.
  47. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
  48. ↑ Годишник на Варненската държавна мъжка гимназия Фердинанд I, бр.1, 1900 година
  49. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 360.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Просечен_(дем_Просечен)&oldid=12179989“.