Платанос (дем Александрия)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Платанос.
Платанос Πλάτανος | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Александрия |
Географска област | Урумлък |
Надм. височина | 7 m |
Население | 755 души (2001 г.) |
Платанос или Чинар Фурнус (на гръцки: Πλάτανος, до 1954 година Τσινάφορο, Цинафоро, катаревуса Τσινάφορον, Цинафорон[1]) е село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Урумлък (Румлуки), на 7 m надморска височина, на 9 km южно от Плати.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Чинар Фурнус е гръцко село в Солунската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Чинафурнос (Tchinafournos), Камбанийска епархия, живеят 480 гърци.[3] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Чинар Фурнус живеят 300 гърци християни и 45 цигани.[4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чинар Фурнос (Tchinar-Fournos) живеят 300 гърци и в селото работи гръцко училище.[5]
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Цинафоро (Τσινάφορο) е елиногласно село в Кулакийската епископия с 340 жители с гръцко съзнание. В селото работи начално гръцко смесено училище с 35 ученици (30 мъже и 5 жени) и 1 учител.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Чинар Фурнус остава в Гърция. След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Чинар Фурнус е смесено местно-бежанско селище с 25 бежански семейства и 97 жители бежанци.[7]
В 1954 година името на селото е преведено на Платанос.[2]
Населението произвежда много памук, боб, пшеница, овошки и други земеделски култури.[2]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Цаирия[8] | Τσαΐρια | Ливадия | Λιβάδια[9] | меестност на Ю от Платанос по левия бряг на Бистрица[8] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 200[2] | 475[2] | 543[2] | 678[2] | 730[2] | 823[2] | 855[2] | 910[2] | 1098[2] | 806 | 630 | 675 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 28. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 220-221. (на френски)
- ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2380. (на гръцки)
|