Направо към съдържанието

Корифи (дем Александрия)

Вижте пояснителната страница за други значения на Корифи.

Корифи
Κορυφή
— село —
Гърция
40.6029° с. ш. 22.5068° и. д.
Корифи
Централна Македония
40.6029° с. ш. 22.5068° и. д.
Корифи
Берско
40.6029° с. ш. 22.5068° и. д.
Корифи
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемАлександрия
Географска областУрумлък
Надм. височина10 m
Население956 души (2021 г.)
Паметник на андартския капитан Христо Дельов в Корифи

Корифѝ (на гръцки: Κορυφή) е село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония.

Селото е разположено на надморска височинаот 10 m в областта Урумлък (Румлуки), югоизточно от Александрия (Гида). На половин километър западно е разположена махалата Неохоропуло, смятана в миналото за отделно селище. Землището на селото е много плодородно.[1]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Корифи е гръцко село в Солунската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Корофи (Corofi), Камбанийска епархия, живеят 1080 гърци.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Корифи (Korifi) живеят 145 гърци и в селото работи гръцко училище.[3]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Корифи (Κορυφή) е елиногласно село в Кулакийската епископия с 482 жители с гръцко съзнание. В селото работи начално гръцко смесено училище с 60 ученици (53 мъже и 7 жени) и 1 учител.[4]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Корифи остава в Гърция. След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Корифи е смесено местно-бежанско селище с 24 бежански семейства и 88 жители бежанци.[5] Уголемяването на броя на жителите в 1961 година се дължи на присъединяването на Неохоропуло.[1]

Селото традиционно произвежда памук и захарна тръстика. Населението се занимава и с краварство, тъй като селото има около 2000 декара ливади.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Корифи на 31 декември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Фурс[6] Φούρς Некротафион Νεκροταφείον[7] местност на С от Корифи[6]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 445[1] 568[1] 816[1] 1206[1] 1208[1] 1686[1] 1656[1] 1650[1] 1520[1] 1544 1227 956
Родени в Корифи
  • Василиос Филипу (Βασίλειος Φιλίππου), гръцки андартски деец, епитроп на местното гръцко училище[8]
  • Георгиос Бикесарос (Γεώργιος Μπικέσαρος), гръцки андартски деец, епитроп на местното гръцко училище[9]
  • Евангелос Панайотопулос, известен като Велендзас (Ευάγγελος Παναγιωτόπουλος, Βελέντζας), гръцки андартски деец, четник при Г. Петру, арестуван от османските власт и осъден на 18 месеца затвор[9]
  • гръцки андартски деец, агент от трети ред[10]
  • Николаос Йованопулос (Νικόλαος Γιοβανόπουλος), гръцки андартски деец, епитроп на местното гръцко училище[9]
  1. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 15. (на македонска литературна норма)
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218 – 219. (на френски)
  4. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 – 137.
  5. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  6. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  7. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2380. (на гръцки)
  8. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 37. (на гръцки)
  9. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 36. (на гръцки)
  10. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 57. (на гръцки)