Ксехасмени

Ксехасмени
Ξεχασμένη
	Ксехасмени Ξεχασμένη
— село —
	Ксехасмени Ксехасмени Ксехасмени
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Александрия
Географска област	Урумлък
Надм. височина	20 m
Население	472 души (2021 г.)
Пощенски код	59100

Ксехасмени (на гръцки: Ξεχασμένη) е село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония.

География

Селото е разположено в областта Урумлък (Румлуки), на надморска височина от 20 m, на 15 километра югозападно от Александрия (Гида) и на 15 километра североизточно от Бер (Верия).^[1]

История

В Османската империя

Храмът „Свети Димитър“ е от 1756 година.^[2]

В XIX век Ксехасмени е село в Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Ксехасмени (Xéhasméni), Камбанийска епархия, живеят 192 гърци.^[3] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Шеразменъ (Ксеразмени) е село в Берска каза и в него живеят 120 гърци християни.^[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Шеразмен Ксеразмени (Cherazmen Xerazmeni) живеят 200 гърци.^[5]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Ксехасмени остава в Гърция. През 20-те години на XX век в селото са заселени малко гърци бежанци. В 1928 година те са 7 души.^[1]

Землището на селото е много плодородно и се произвежда памук, захарно цвекло и други. Населението се занимава и с краварство.^[6]

Прекръстени с официален указ местности в община Ксехасмени на 31 декември 1968 година
Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Церкестико^[7]	Τσερκέστικο	Гераки	Γεράκι^[8]	местност на ЮИ от Ксехасмени, на десния бряг на Бистрица^[7]
Дрения^[7]	Δρένια	Дрис	Δρυς^[8]	местност на СИ от Ксехасмени и на ЮЗ от Лутрос^[7]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	374^[1]	429^[1]	484^[1]	698^[1]	794^[6]	802^[6]	737^[6]	766^[6]	795^[6]	700	544	472

Личности

Родени в Ксехасмени

Димитриос Кацимбас (Δημήτριος Κατσίμπας), гръцки андартски деец, агент от трети ред^[9]

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 15. (на македонска литературна норма)
↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ32/39057/813/2-9-1994 - ΦΕΚ 713/Β/22-9-1994 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-10-06. Посетен на 14 октомври 2014.
↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 – 223. (на френски)
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 16. (на македонска литературна норма)
↑ ^а ^б ^в ^г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
↑ ^а ^б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2380. (на гръцки)
↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 39. (на гръцки)

[Симовски_15-1] а ^б ^в ^г ^д ^е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 15. (на македонска литературна норма)

[2] ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ32/39057/813/2-9-1994 - ΦΕΚ 713/Β/22-9-1994 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-10-06. Посетен на 14 октомври 2014.

[3] Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)

[4] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.

[5] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 – 223. (на френски)

[Симовски_16-6] а ^б ^в ^г ^д ^е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 16. (на македонска литературна норма)

[Ген-7] а ^б ^в ^г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.

[Περὶ_μετονομασίας-8] а ^б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2380. (на гръцки)

[9] Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 39. (на гръцки)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]