Дихали
Дихали Διχάλι | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Александрия |
Географска област | Урумлък |
Надм. височина | 6 m |
Дихали или Чатал (на гръцки: Διχάλι, до 1926 година Τσατάλι, Цатали[1]) е бивше село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е било разположено в областта Урумлък (Румлуки), западно от Корифи.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Чатал е гръцко чифлигарско село в Солунска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Чалали (Tchalali), Камбанийска епархия, живеят 72 гърци.[3] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Неохориди (Чаталъ) живеят 60 гърци християни.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Неохориди (Neohoridi) живеят 50 гърци.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Чатал остава в Гърция. В преброяването от 1913 година се води напуснато село. В 1920 година има 20 жители. В 1926 година е прекръстено на Дихали.[2] В 1928 година е закрито.
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 20[2] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 28. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 38. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 220 – 221. (на френски)
|