Направо към съдържанието

Малко Нишел

Малко Нишел
Νησελλούδι
— село —
Гърция
40.5895° с. ш. 22.4843° и. д.
Малко Нишел
Централна Македония
40.5895° с. ш. 22.4843° и. д.
Малко Нишел
Берско
40.5895° с. ш. 22.4843° и. д.
Малко Нишел
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемАлександрия
Географска областУрумлък
Надм. височина11 m
Население118 души (2021 г.)

Нишел или Малко Нишел (на гръцки: Νησελλούδι, Ниселуди, катаревуса: Νησελλούδιον, Ниселудион) е село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония.

Селото е разположено на 11 m надморска височина в областта Урумлък (Румлуки), южно от Александрия (Гида), на левия бряг на Бистрица (Алиакмонас).[1]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Малко Нишел е село в Берска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Нисилуда (Nissilouda), Камбанийска епархия, живеят 60 гърци.[2] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Малко Нишелъ (Кючукъ Ай-неселъ) живеят 65 българи християни.[3]

Същите са данните и на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Малко Нишел (Malko-Nichal Kiotchouk-Aï-Nessel, Nichi) живеят 65 българи патриаршисти гъркомани.[4]

Според Тодор Симовски по-вероятно е селото да е било гръцко.[1]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Малко Нишел остава в Гърция. След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Малко Нишел е смесено местно-бежанско селище с 13 бежански семейства и 50 жители бежанци.[5]

Жителите произвеждат основно памук, боб и пшеница.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 84[1] 100[1] 103[1] 169[1] 180[1] 192[1] 205[1] 189[1] 155[1] 157 137 118
Родени в Малко Нишел
  • Панайотис Герогригорис или Анагностакис (Παναγιώτης Γερογρηγόρης ή Αναγνωστάκης), гръцки андартски деец, четник при Г. Петру, арестуван и по-късно освободен бяга в Атина[6]
  1. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 21. (на македонска литературна норма)
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 38. (на френски)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 143.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
  5. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  6. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 39. (на гръцки)