Клиди (дем Александрия)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Клиди.
| Клиди Κλειδί | |
| — село — | |
  Клиди  Клиди  Клиди | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Александрия |
| Географска област | Урумлък |
| Надм. височина | 9 m |
| Население | 1084 души (2021 г.) |
Клиди (на гръцки: Κλειδί, катаревуса: Κλειδίον, Клидион) е село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Урумлък (Румлуки), на 9 m надморска височина и на 9 km югоизточно от Александрия (Гида) между реките Бистрица (Алиакмонас) и Колудей (Лудиас).[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Край Клиди има сводест римски мост, обявен за паметник на културата в 1976 година като единствен по рода си в Егейска Македония.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Клиди е гръцко село в Солунска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Клиди (Klidi), Камбанийска епархия, живеят 300 гърци.[3] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Клиди живеят 600 гърци християни и 80 цигани.[4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Клиди (Klidi) живеят 400 гърци и в селото работи гръцко училище.[5]
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Клиди и Клидийските колиби (Κλειδί καὶ Καλύβια Κλειδίου) е елиногласно село в Кулакийската епископия с 515 жители с гръцко съзнание. В селото работи начално гръцко смесено училище с 38 ученици и 1 учител.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Клиди остава в Гърция.
В 20-те години в селото са заселени малко гърци бежанци, които в 1928 година са само 9.[1]
В 1949 година Клиди и съседното село Алорос (бивше Каляни, закрито в 1971 година) са откъснати от община Корифи и образуват самостоятелна община Клиди. От 1997 година до 2011 Клиди е част от дем Плати.[7]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Канално езеро | Κανάλι Λίμνη | Авлаки | Αυλάκι[8] | |
| Капетанка[9] | Καπετάνκα | Капетанария | Καπεταναριά[8] | местност на Ю от Клиди[9] |
| Лоломаро[9] | Λολομαρω | Маро | Μαρω[8] | местност на СИ от Клиди[9] |
| Арнаутика[9] | Αρναούτικα | Елинико | Ελληνικό[8] | местност на ССИ от Клиди[9] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 407[1] | 455[1] | 434[1] | 574[1] | 775[1] | 873[1] | 997[1] | 1244[1] | 1412[1] | 1347 | 1249 | 1084 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Клиди
Александрос Апостолу (Αλέξανδρος Αποστόλου), гръцки андартски деец, епитроп на местното гръцко училище[10]- Василиос Анастасиу (Βασίλειος Αναστασίου), гръцки андартски деец, епитроп на местното гръцко училище[10]
- Георгиос Караянис (Γεώργιος Καραγιάννης), гръцки андартски деец, четник[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 14. (на македонска литературна норма)
- ↑ Α ΥΠΠΕ/Α/Φ31/17222/1284 π.ε./19-11-1976 - ΦΕΚ 1504/Β/15-12-1976 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-03-30. Посетен на 3 юли 2018.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218 – 219. (на френски)
- ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 – 137.
- ↑ Сайт на бившия дем Плати, архив на оригинала от 3 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140103223512/http://www.dimos-plateos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=318&Itemid=602, посетен на 14 февруари 2011
- ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2380. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 36. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
