Ниси (дем Александрия)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ниси.
Ниси Νησί | |
— село — | |
Училището в Ниси | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Александрия |
Географска област | Урумлък |
Надм. височина | 12 m |
Население | 1226 души (2021 г.) |
Пощенски код | 593 00 |
Телефонен код | 2333 |
Ниси (на гръцки: Νησί, катаревуса: Νησίον, Нисион) е село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Солунското поле, на 12 m надморска височина, на 22 километра североизточно от град Бер (Верия) и на 10 западно от демовия център Александрия (Гида). В миналото на север от селото е започвало Ениджевардарското езеро. Името му означана на гръцки остров.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В ΧΙΧ век Ниси е гръцко село в Солунската каза на Османската империя. Църквата „Свети Безсребреници“ е от 1813 година.[2] Селото е било чифлигарско.[1] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Ниси (Nissi), Камбанийска епархия, живеят 284 гърци.[3] На етническата карта на Густав Вайганд към труда му „Арумъните“ селото е дадено като българско на самата българо-гръцка етническа граница.
По време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Ниси е база на андартските нападения към селата в околните български области Вардария, Сланица и Боймия и затова през март 1906 година е опожарено от четите на Апостол войвода и Лука Иванов.[4][5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Ниси остава в Гърция. След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Ниси е смесено местно-бежанско селище с 43 бежански семейства и 173 жители бежанци.[6]
След широките мелиоративни работи в началото на 30-те години и пресушаването на Ениджевардарското езеро, в Ниси се заселват още бежански семейства, както и жители на Драчкуп, Чорново и Гумендже.[1]
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 396[1] | 380[1] | 574[1] | 1127[1] | 1289[1] | 1477[1] | 1450[1] | 1644[1] | 1648[1] | 1517 | 1519 | 1226 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ниси
- Евтимиос Делос (Ευθύμιος Ντέλλος), гръцки андартски деец, четник на Панайотис Пападзанетеас, убит в сражение през 1906 година[7]
- Константинос Цямбурлянос (Κωνσταντίνος Τσιαμπουρλιάνος), гръцки андартски деец, агент от трети клас[7]
- Михалис Хрисохоидис (р. 1955), гръцки политик, министър на защитата на гражданите
- Починали в Ниси
- Гоно Йотов (1880 – 1911), гъркомански андартски капитан
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 21. (на македонска литературна норма)
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/25767/656/11-7-1986 - ΦΕΚ 659/Β/2-10-1986 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2014-10-21. Посетен на 14 октомври 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
- ↑ Сониксен, Алберт. „Изповедта на един македонски четник“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1983.
- ↑ Ο ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟΣ ΑΓΩΝΑΣ ΣΤΟ ΝΗΣΙ[неработеща препратка]
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 39. (на гръцки)
|