Направо към съдържанието

Капсохори

Капсохори
Καψοχώρι
— село —
Гърция
40.6139° с. ш. 22.4333° и. д.
Капсохори
Централна Македония
40.6139° с. ш. 22.4333° и. д.
Капсохори
Берско
40.6139° с. ш. 22.4333° и. д.
Капсохори
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемАлександрия
Географска областУрумлък
Надм. височина10 m

Капсохори или Капчохор (на гръцки: Καψοχώρι, катаревуса Καψοχώριον, Капсохорион) е бивше село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония, днес квартал на град Александрия (Гида).

Капсохори е разположено на 10 m надморска височина в областта Урумлък (Румлуки), южно от железопътната линия Солун – Бер, докато Александрия (Гида) е на север.[1]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Гара Гида-Капсохора, около 1891 - 1894 г. Фото Пол Зепджи

В XIX век Капсохори е гръцко село в Берска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Капсахори (Kapsa-khori), Камбанийска епархия, живеят 258 гърци.[2] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Капсохоръ живеят 200 гърци християни.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Капсохор (Kapsohor) живеят 200 гърци.[4]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Капсохори остава в Гърция. След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Капсохори е смесено местно-бежанско селище с 1 бежанско семейство и 4 жители бежанци.[5]

Селото традиционно произвежда памук, пшеница, захарно цвекло и боб, детелина и овошки. Занимава се и с краварство.[1]

През 50-те години е присъединено към Александрия (Гида).[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 279[1] 305[1] 337[1] 424[1] 563[1]
Родени в Капсохори
  • Астериу (Αστερίου), Аргириос Тонопулос (Αργύριος Τονόπουλος), Георгиос Ризакис (Γεώργιος Ριζάκης) и Томас Порлиотис (Θωμάς Πορλιότης), гръцки андартски дейци, епитропи на местното гръцко училище[6]
  1. а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 13. (на македонска литературна норма)
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 143.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 – 223. (на френски)
  5. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  6. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 36. (на гръцки)