Направо към съдържанието

Огняново (област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Пиринска Македония. За другите български села, наречени Огняново, вижте Огняново. За другите села, наречени Фотовища, вижте Фотовища (пояснение).
Огняново
Изглед към Огняново от север
Изглед към Огняново от север
Карта
Местоположение в България
Общи данни
Население1567 души[1] (15 март 2024 г.)
151 души/km²
Землище10 394 km²
Надм. височина540 m
Пощ. код2947
Тел. код07523
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ53326
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   – кмет		Гърмен
Феим Иса
(ДПС; 2019)
Кметство
   – кмет		Огняново
Димитрия Гюрова
(СДС, ЛИДЕР)
Огняново в Общомедия

Огня̀ново (изписване до 1945 година: Огнѣново) е село в Югозападна България, община Гърмен, област Благоевград. Селото има население от около 1500 души (2010) и е балнеоложки център. До 1934 година селото носи името Фотовища, а до 1966 година – Огненово.[2]

География

[редактиране | редактиране на кода]

Село Огняново е разположено на десния бряг на река Канина в подножието на родопския рид Дъбраш. От общинския център Гърмен е отдалечено на 4 километра северозападно, а най-близкият град е Гоце Делчев – на 12 километра на югозапад. От Благоевград се намира на около 118 километра югоизточно. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите (средна годишна валежна сума около 700 мм). Край Огняново има находище на диатомит (кизелгур).[3] Там е открит къс кизелгур с отпечатък на риба, което показва, че някога районът около Огняново е бил дъното на сладководно езеро.[4]

Намира се на богат на растителност хълмист район, заобиколен от Пирин и Родопите. Има специфичен микроклимат, който е свързан с цъфтенето на естествените акациеви насаждения. Огняново е известен балнеоложки център, чийто най-популярен и голям минерален извор е познат под името Мирото.[5]

Минерални бани

[редактиране | редактиране на кода]

На половин километър северно от селото в местността Крайселско има група от седем минерални извора и един сондажен кладенец с температура 35 – 39,5 °C и ниска минерализация, подходящи за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични, гинекологични и урологични заболявания. Тук е построен профилакториум „Огняново“ – т.нар. Селски бани. На километър и половина североизточно от селото в местността Крайречно има втора голяма група минерални извори – Гоцеделчевски или Градските бани с темперарура 41 С. В 1963 година Огненово е обявено за балнеолечебен курорт с местно значение.[6]

Минералната вода е без цвят, бистра и без мирис, като е слабо минерализирана, хидрокарбонатно-сулфатно-натриева, силициева, флуорна. Има силно алкална реакция PH 8.1 – 9.4. Минералната вода е подходяща за множество заболявания.[7]

Долината на Места, гледана от връх Ореляк. В средата, в подножието на отсрещните хълмове на Родопите се виждат селата Огняново, Гърмен, Дебрен и Дъбница. По-близо се вижда село Борово, а вдясно от него – малка част от град Гоце Делчев.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Фотовища е от първоначалния патроним на – ишти < -itji: *Хотовишти от фамилното име Хотов от личното име *Хото, съкратено от композита като чешкото Chotě-bud, старополското Chotemirus = Chociemir.[8]

Според Васил Миков етимологията на Огняново е превод от гръцкия топоним Фотовища („фотос“ – светлина).

Средновековие

[редактиране | редактиране на кода]

В местността Грамадите на югозапад от Огняново има следи от средновековно селище, а в местността Градец са разкрити останки от наблюдателна кула.[6]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Според народно предание Фотовища е продължение на старо българско селище с име Потопища. Под имената Хотогаща и Хотовища селото се споменава в османски данъчни регистри от втората половина на XV век, 1623 – 1625, 1635 – 1637, 1660 и 1671 година като преобладаващо християнско село, чието население се увеличава.[9] Всъщност през 1478 – 1479 година се споменава с 1 мюсюлманско и 53 немюсюлмански домакинства.[10] През 1519 година е посочено като село с 10 мюсюлмански и 76 немюсюлмански домакинства.[11] През 1530 година се споменава отново с 10 мюсюлмански и 108 немюсюлмански домакинства.[12] В документ от 1546 година се споменава, че селото спада към вакъфа на Коджа Мустафа паша.[13] В джизие регистъра от 1615 година селото е натоварено да изплаща 31 ханета,[14] а в този от 1635 година с 37 ханета.[15] През 1660 година селото е натоварено с изплащането на 44 ханета.[16] През 1671 година в Неврокоп били свикани посланици от всички села в казата да свидетелстват в съда, че им е била изплатена изкупената от държавата продукция. От мюсюлманските села бил пращан мюсюлманин, от християнските – християнин, а от смесените – мюсюлманин и християнин. Селата, в които живели хора с по-висок обществен статут, са представени от тях без значение от религията им. В този документ Огняново е представено от християнин.[14] През 1723 година 8 мюсюлмани и 11 християни от Огняново са обложени с данъка авариз.[17] Освен под името Хотовища (1625,[8] на османски турски: حــوطــويــشــتــه), се споменава и под името Фотовища (на османски турски: فــوتــوشـتــه, فـتــوشـتــه).[18]

През XIX век Фотовища, наричано също Фотовица и Фотигош, е смесено българо-помашко село в Неврокопска кааза на Османската империя. Българо-мохамеданите са преселници от неврокопските села Горно Дряново, Бабяк, Скребатно, Избища и други. През 1835 година във Фотовища е изградена църквата „Успение Богородично“, запазена и до днес. Надписът на входа гласи:

„ Храмъ престыѧ влдцы нашеѧ Бцды и приндвы Маріи честнагω и славнаго еѧ успеніѧ сьградисѧ съ доброволна-та помощь на жители-тіе ωт това село Потовище 18 марта 35[19] “

Част от иконите в църквата са дело на Димитър Молеров.[20] В 1859 година е отворено първото училище. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Псотовиста (Psotovista), Мелнишка епархия, живеят 650 гърци.[21] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Фотовища (Photovischta) е посочено като село с 85 домакинства, като жителите му са 40 помаци и 240 българи.[22]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Фотовища:

„ На един час разстояние на юг от село Дряново и на четвърт час от река Места се намира с. Фотовища, състоящо се от 65 християнски къщи, 122 данъчно задължени и 69 брачни двойки. Данъкът им е 6316 гроша. Освен това тук има 20 помашки къщи, от които се взима 1243 гроша данък.[23] “

В таблиците на книгата си Веркович отбелязва Фотовища с 64 български и 20 турски къщи.[24]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„ Фотовища (бълг. Фотегуш), при устието на Канина, от Неврокоп на ЮИ. Почва плодородна; главният поминък е земледелието. Българска църква и училище с 30 ученика. 100 къщи, 70 български 30 помашки. Половин час на С от Фотовища до Канина се намират минерални горещи води.[25] “

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Фотовища има 80 български и 20 турски къщи[26] и към 1900 година населението му е 540 българи-християни, 200 турци и 30 цигани.[27] В началото на XX век цялото християнско население на Фотовища е под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 764 българи екзархисти и 54 цигани. В селото има 1 начално българско училище с 2 учители и 50 ученици.[28]

В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за селото:

„ С. Фотовища... Има равно хубаво място, разположено в плодородно поле. Има и минерални бани. Фотовища има 103 къщи български с 303 души население и 40 къщи помаци с 200 души население. Селяните се занимават със земеделие и скотовъдство. Земеделците обработват ориз, лозя, пшеница, ръж. Черквата „Успение Богородично“ е добра и хубава. Има 150 къщи турски, раздадени на селяните. Училището е старо засега. Приложено е до черквата.[29] “

В селото е образуван комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, оглавен от поп Ангел,[30] и християнските му жители активно участват в Горноджумайското и Илинденското въстание,[31][32] като на 6 май 1903 година 5 души от селото са убити с мъчения от турските власти.[33]

В България

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е освободено от османска власт на 12/25 октомври 1912 година по време на Балканската война от Седма рилска дивизия. Петдесет и шест души от Фотовища се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[34] През периода 1913 – 1918 година в селото се заселват българи бежанци от Егейска Македония – предимно от селата Горно Броди и Каракьой.[9] В 1924 година в селото е основано читалище „Борис Сарафов“, по-късно преименувано на „Асен Златаров – 1924“.[3][35]

Минерални плувни басейни в Огняново.

В 1927 – 1928 година е завършен водопроводът на Фотовища.[36]

В 1923 година в селото е основана земеделска кооперация „Канина“, която наброява 58 члена към 1935 година. В 1926 година е създадена и животновъдна кооперация за застраховане на добитък, а в 1930 година – трудова горска производителна кооперация „Караорман“. Към 1935 г. горската кооперация има 39 члена, а животновъдната – 13.[37]

В 1934 година с указ на деветнадесетомайското правителство името на селото, произхождащо от гръцкото φως, светлина, φωτιά, огън[39] е преведено на български като Огнѣново, от 1945 година Огненово, а в 1966 името е трансформирано на Огняново.[2] В 1961 година Огненово се отделя в самостоятелна община заедно със селата Балдево, Осиково, Скребатно и Рибново.[40]

Огняново днес

[редактиране | редактиране на кода]

В селото има кметство, поща, аптека, здравна служба, детска ясла и детска градина, пенсионерски клуб. Огняново е обособен балнеолечебен център, където този вид туризъм е широко разпространен. В селото има хотели и къщи, които дават стаи под наем. Изградени са за лечение множество минерални басейни.

Селото има футболен клуб „Минерал“ (Огняново), който обаче за последен път развива дейност през сезона 2009 – 2010 година, когато е на 11 място в областната група Благоевград.[41]

Население

[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав

[редактиране | редактиране на кода]
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[42]

Численост
Общо 1634
Българи 1177
Турци 33
Цигани 178
Други 9
Не се самоопределят 16
Неотговорили 221

Религия

[редактиране | редактиране на кода]

Изповядваните религии са източно православие и ислям. В селото има църква „Успение Богородично“, както и джамия. Църквата е построена в 1835 година и представлява трикорабна псевдобазилика, вкопана в земята, която днес е паметник на културата. Камбанарията ѝ е построена допълнително.[9] Част от иконите от 1836 година са на Димитър Молеров.[20] Иконата на Свети Йоан Кръстител, рисувана за църквата от Молеров с темпера върху дърво, се съхранява в Музейния комплекс в Банско.

Политика

[редактиране | редактиране на кода]

От 1999 година за кмет на Огняново е избрана Димитрия Гюрова.[43] На местните избори в 2007 година за кмет на селото пак е избрана Димитрия Гюрова, отново издигната от политическата партия СДС.[44] На местните избори в 2011 година за кмет за пореден път е избрана Димитрия Гюрова след балотаж.[45]

Говор

[редактиране | редактиране на кода]

Огняново е сред селищата, където разпространен сред българоговорещото население е гоцеделчевският говор, който принадлежи към рупската подгрупа на източните български говори.

Характеристики
  • Застъпници на стб. ѣ са ’а (пред твърда сричка) и ê (пред мека сричка): м’àстọ, р’àка, гол’ềми, д’ềт’е.
  • Застъпник на стб. ѫ и ъ – винаги ъ: път’, сън’.
  • Изговор на удареното o като уо дифтонг: куòн’ (кон), уòч’и (очи), гуòст (гост).
  • Членна форма за м. р. под ударение -ъ и без ударение -ạ (полузатворено а): зъбъ̀ (зъбът), груòбạ (гробът).
  • Интензивно използване на меки съгласни в края на думите: пет’, козèл’, нош’.[46]
Лексика
  • мъкло̀ – мътна вода, мътилка[47]
  • мумафчия – клюкар[48]

Редовни събития

[редактиране | редактиране на кода]

На патронния празник на църквата „Успение Богородично“ 15 август, се провежда традиционен събор, който продължава два дни с организирани концерти и борби.

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Никола Парапанов.
Родени в Огняново
  • Ангел Спасов Бумбаров (1843 – 1909), български възрожденски просветен и църковен деец, баща на Никола Бумбаров
  • Ангел Стойков, български учител в родното си село между 1845 и 1890 година[49]
  • Ангел Цоклев, завършва класно училище в Ковачевица, а от 1862 година учител в родното си село[50]
  • Бойко Рашков (р. 1954), български юрист и политик
  • Вангел Попангелов Бумбаров (1883 – 1963), възпитаник на Цариградската духовна семинария. След завръщането в родния край, отказва духовния сан и става учител в Неврокoп. Директор на Неврокопската гимназия. Член на неврокопския революционен комитет. Добровелец в четата на дядо Георги Баташки. Дават сражение срещу турците над с. Плетена през октомври  1912 г. Свири на цигулка. Владее френски език. Син на Никола Ангелов Бумбаров и внук на Ангел Спасов Бумбаров.
  • Георги Балтаджиев, учител в родното си село между 1845 и 1890 година[51]
  • Димитър Благоев Матеров (1891 – 1971), възпитаник на Солунската търговска гимназия, индустриалец, финансист. Офицер от Първата световна война. Кавалер на орден „За храброст“. Общински съветник, обществен деятел, активен участник в движението за трезвеност. Владее френски, немски и турски езици.
  • Иван Бумбаров, учител в селото между 1845 и 1890 година[52]
  • Илия Стойков, учи в родното си село, след това в Галатасарайския лицей в Цариград преди 1877 година, след това се занимава с търговия[53]
  • Любен Пандев (р. 1949), български офицер, генерал-майор
  • Никола Ангелов Бумбаров, дякон и учител във Фотовища през Възраждането[52]
  • Никола Атанасов (1886 – 1944), български революционер и политик[54]
  • Никола Дрянков, възрожденски просветен деец, учител и свещеник в родното си село между 1850 и 1862 година и в Ковачевица (1862)[55]
  • Никола Парапанов (1874 – 1937), български военен деец и революционер
  • Стоян Спасов Бумбаров, възрожденски просветен деец, брат на Ангел Бумбаров, след 1862 година е учител в селото си[52]
Македоно-одрински опълченци от Фотовища
Георги Бебечев
  • Ангел Ив. Бебечев (Бебечов, Бебешев, 1891 – ?), четата на Стоян Мълчанков, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[56]
  • Ангел Т. Димов, четата на Георги Мяхов[57]
  • Апостол Попмагдалинчев (1876 – ?), четата на Георги Мяхов[58]
  • Атанас Димитров (1882 – ?), нестроева рота на Десета прилепска дружина[59]
  • Атанас Ив. Цоклев (1894 – ?), Втора рота на Десета прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[60]
  • Борислав А. Станков (1892 – ?), четата на Георги Мяхов[61]
  • Вангел Иванов Пандов (1886 – ?), четата на Стоян Мълчанков, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина[62]
  • Васил Д. Ангелов, 29-годишен, четата на Георги Мяхов[63]
  • Георги Бебечев (1882 – ?), четата на Илия Тетимов, четата на Стоян Мълчанков, Тринадесета кукушка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[56]
  • Георги Божик Дренков (1883 – ?), четата на Георги Мяхов[64]
  • Георги Бумбаров (1888 – ?), в 1910 година завършва с двадесет и четвъртия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[65]
  • Георги Бушбаров (1888 – ?), четата на Стоян Мълчанков[66]
  • Георги Г. Ангелов, 20-годишен, земеделец, ІV отделение, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина[67]
  • Георги Григоров (1882 – ?), четата на Стоян Мълчанков[68]
  • Георги Дим. Бебечев (1870 – ?), четата на Стоян Мълчанков[56]
  • Георги Ив. Бебечев (1888 – ?), четата на Стоян Мълчанков, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[56]
  • Георги Ив. Магдалинин (1892 – ?), четата на Стоян Мълчанков, нестроева рота на Тринадесета кукушка дружина[69]
  • Георги Иванов Магдолинчев (1872 – 1913), Втора рота на Тринадесета кукушка дружина, убит в Междусъюзническата война на 12 юни 1913 година[70]
  • Георги Попмагдалинчев (1872 – ?), четата на Георги Мяхов[58]
  • Георги Илчев (1884 – ?), четата на Георги Мяхов[71]
  • Георги Лещенли (1884 – ?), четата на Стоя Мълчанков[72]
  • Георги Ст. Матаров, четата на Георги Мяхов[73]
  • Георги Тодоров Георгиев (1886 – ?), Трета рота на Тринадесета кукушка дружина[74]
  • Георги Цоклев, четата на Илия Тетимов[60]
  • Димитър Ангелов Стайков (1886 или 1890 – ?), четата на Стоян Мълчанков, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина[75]
  • Димитър Ат. Делиев (1887 – ?), четата на Георги Мяхов[76]
  • Димитър Костадинов Гюрганчев (1877 – 1942), четата на Стоян Мълчанков[77]
  • Димитър Николов (1886 – ?), четата на Стоян Мълчанков, Първа рота Четиринадесета воденска дружина[78]
  • Димитър Спасов (1870 – ?), нестроева рота на Десета прилепска дружина[79]
  • Ива Г. Гурманов (1867 – ?), нестроева рота на Десета прилепска дружина[80]
  • Иван Лазаров (1882 – ?), четата на Стоян Мълчанков[81]
  • Иван Спасов, Трета рота на Пета одринска дружина[82]
  • Илия Бомбаров (Бумбаров, 1893 – ?), четата на Стоян Мълчанков, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина, носител на бронзов медал[83]
  • Илия Костадинов, четата на Георги Мяхов[84]
  • Костадин Ан. Илиев (1889 – ?), четата на Георги Мяхов, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина[85]
  • Костадин Алексиев, 20-годишен, четата на Стоян Мълчанков, Петнадесета щипска дружина[86]
  • Костадин Бошков (1887 – ?), четата на Георги Мяхов[87]
  • Костадин С. Праматаров, четата на Георги Мяхов[88]
  • Костадин Стоянов, четата на Георги Мяхов[89]
  • Лазар Иванов Лазаров (1888 или 1891 – ?), четата на Георги Мяхов, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина[90]
  • Манол Георгиев (1886 или 1893 – ?), четата на Стоян Мълчанков, Втора рота на Четиринадесета воденска дружина[91]
  • Найден Димитров (1876 – ?), Трета рота на Десета прилепска дружина, носител на бронзов медал[92]
  • Никола Ат. Делиев (1885 – ?), четата на Георги Мяхов[76]
  • Никола Г. Лазаров (1886 – ?), четата на Георги Мяхов[93]
  • Никола Георгиев Терзиев, четата на Георги Мяхов[94]
  • Стоян Георгиев (1872 – ?), нестроева рота на Десета прилепска дружина[59]
  • Стоян Т. Манолев (1889 – ?), Трета рота на Тринадесета кукушка дружина[95]
  • Стоян Тодоров (1885 – ?), четата на Стоян Мълчанков, носител на орден „За храброст“[96]
  • Тодор Георг. Лазаров, четата на Георги Мяхов[97]
  • Тодор Николов (1872 – ?), четата на Георги Мяхов[98]
  • Тодор Стевасторов (1888 – ?), четата на Стоян Мълчанков[99]
  • Цветко Попкемилчев (1883 – ?), четата на Георги Мяхов[100]
Починали в Огняново
Свързани с Огняново
  • Стоян Бабин Еленин, български учител във Фотовища (ок. 1850 – 1862), в Неврокоп и Ковачевица[101]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ а б Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3. с. 201.
  3. ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 74.
  4. ↑ Речник на българския език: К – Координати, том 7, Институт за български език, Издателство на БАН, София, стр. 384.
  5. ↑ Официален сайт на Огняново Архив на оригинала от 2020-11-25 в Wayback Machine..
  6. ↑ а б Енциклопедия България. Том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 691.
  7. ↑ Описание на село Огняново – Национален Парк Пирин Архив на оригинала от 2007-10-20 в Wayback Machine..
  8. ↑ а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 186.
  9. ↑ а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 75.
  10. ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 40 – 41.
  11. ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 65.
  12. ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 132.
  13. ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част I. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026969. с. 140.
  14. ↑ а б Страшимир Димитров. Помохамеданчванията в Неврокопско XV-XVIII век
  15. ↑ Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 41.
  16. ↑ Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 293.
  17. ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 138.
  18. ↑ Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, София, 2002, стр. 106, ISBN 954-9800-29-6.
  19. ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония, второ, допълнено издание, БАН, София, 1931, стр. 214.
  20. ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 585.
  21. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 48. (на френски)
  22. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 128 – 129.
  23. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 69. (на руски)
  24. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234 – 235. (на руски)
  25. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 10.
  26. ↑ Кънчов, Васил. Неврокопската каза // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 273.
  27. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 195.
  28. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 112-113. (на френски)
  29. ↑ Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 – 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 79.
  30. ↑ Град Гоце Делчев. Из миналото на града и района, София, 1988, стр. 179.
  31. ↑ Смит, Артър. Спомени от Македония, Изд. на Отеч. фронт, София, 1983. Фотовища
  32. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 214.
  33. ↑ Град Гоце Делчев. Из миналото на града и района, София, 1988, стр. 192.
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 885.
  35. ↑ Устав на Народно читалище „Асен Златаров – 1924“ // Народно читалище „Асен Златаров – 1924“. Архивиран от оригинала на 2018-09-27. Посетен на 27 септември 2018.
  36. ↑ Македонски новини. Седмичен вестник за стопанство и просвета в Петрички окръг, г. І, бр. 7, 3 март 1929, стр. 2.
  37. ↑ Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 4, 22 (страниците не са отбелязани в изданието)
  38. ↑ Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 59.
  39. ↑ Миков, Васил. Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места, София, 1943, стр. 74.
  40. ↑ Сборник за народни умотворения и народопис, том 54, Издателство на БАН, София, 1973, стр. 61.
  41. ↑ Информация за клуба на bgclubs.eu посетен на 9 февруари 2012.
  42. ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  43. ↑ Местни избори 2003.[неработеща препратка]
  44. ↑ Местни избори 2007. Централна избирателна комисия Архив на оригинала от 2008-04-13 в Wayback Machine..
  45. ↑ Избори 2011. Централна избирателна комисия Архив на оригинала от 2011-10-27 в Wayback Machine..
  46. ↑ Стойков, Стойко. „Българска диалектология“
  47. ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 382.
  48. ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 325.
  49. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 622.
  50. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 698.
  51. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 57.
  52. ↑ а б в Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 94.
  53. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 622.
  54. ↑ Може би идентичен с Никола Ат. Делиев.
  55. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 229.
  56. ↑ а б в г Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 81.
  57. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 233.
  58. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 578.
  59. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 169.
  60. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 791.
  61. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 638.
  62. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 532 – 533.
  63. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 25.
  64. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 250.
  65. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 102.
  66. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 103.
  67. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 26.
  68. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 184.
  69. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 412. Георги Ив. Магдалинин, Георги Иванов Магдолинчев и Георги Попмагдалинчев може би са един и същ човек.
  70. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 280.
  71. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 318.
  72. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 408.
  73. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 432.
  74. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 151.
  75. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 634 – 635.
  76. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 202.
  77. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 193.
  78. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 502.
  79. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 625.
  80. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 190.
  81. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 402.
  82. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 626.
  83. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 98.
  84. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 364.
  85. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 312.
  86. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 17.
  87. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 100.
  88. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 586.
  89. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 673.
  90. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 403.
  91. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 160.
  92. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 223.
  93. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 404.
  94. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 702.
  95. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 420. Може би идентичен със Стоян Тодоров.
  96. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 714.
  97. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 405.
  98. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 515.
  99. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 641.
  100. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 577.
  101. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 233.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Огняново_(област_Благоевград)&oldid=12309726“.