Свети Димитър (Осиково)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.
„Свети Димитър“ | |
Местоположение в Осиково | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | България |
Населено място | Осиково |
Вероизповедание | Българска православна църква – Българска патриаршия |
Епархия | Неврокопска |
Архиерейско наместничество | Гоцеделчевско |
Изграждане | 1848 г. |
Статут | действащ храм |
„Свети Димитър“ е българска възрожденска църква в неврокопското село Осиково, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата с местно значение.[1]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е изградена в 1848 година.[2][1] В архитектурно отношение представлява трикорабна базилика, градена от ломен камък, с полукръгла апсида на изток и открит притвор на запад. Теренът е денивилиран и подът на храма е на три нива. Покривът е от тикли. Прозорците са високо разположени, а през цялата сграда минава съпаловиден конкавен корниз, който на северната и южната фасада извива, повтаряйки наклона на терена. Входовете са с рамки от добре издялани каменни плочи.[1]
Храмът има 7 m висока камбанария от камък с полуцилиндрично засводени отвори. В двора на храма е имало килийно училище.[1]
Интериор
[редактиране | редактиране на кода]Трите кораба във вътрешността са разделени с две редици от по пет колони, свързани с арки. На запад има дъсчена женска църква. Таваните са апликирани и многоцветни. В центъра е Христос Вседържител, представен като млад. Иконостасът е таблен и висок, с добри пропорции и цялостно с високи художествени достойнства. Лозницата му е изписана с флорални елементи, а надиконните пана – с вази с цветя. Иконите са от времето на изграждането на храма и са прецизно исписани с малки детайли.[1][3] Те са разположени в три реда – 10 царски, 19 празнични и 13 апостолски.[4]
На цокълните табла има сцени от „Шестоднева“ със светли фигури на сив фон. Царските двери са резбовани с растителни ажурни орнаменти и имат медальони. На архиерейския трон има примитивно изрязани лъвове, а амвонът е със скулптриран гълъб.[1]
Архиерейският трон е с рисувана декорация и примитивно изрязани лъвове, а амвонът е с богати растителни орнаменти и скулптиран гълъб.[4] На проскинитария е иконата на патрона св. Димитър.[1][5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 407.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 86.
- ↑ Християните от гърменското село Осиково спасяват храма си „Св. Димитър“ // Бизнес справочник „Струма“. Посетен на 20 декември 2015.
- ↑ а б Пенчева, Жана, Марков, Васил, Костадинова, Петя. Християнски храмове от Югозападна България. Благоевград, УИ "Неофит Рилски", 2021. ISBN 978-954-00-0283-5. с. 156-158.
- ↑ Християните от гърменското село Осиково спасяват храма си „Св. Димитър“ // Бизнес справочник „Струма“. Посетен на 20 декември 2015.
|