Направо към съдържанието

Ковачевица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ковачевица
Пиларева къща в средата, Ризова къща вдясно, Шумареви къщи вляво
Пиларева къща в средата, Ризова къща вдясно, Шумареви къщи вляво
България
41.6855° с. ш. 23.8269° и. д.
Ковачевица
Област Благоевград
41.6855° с. ш. 23.8269° и. д.
Ковачевица
Общи данни
Население63 души[1] (15 март 2024 г.)
0,542 души/km²
Землище11 706 km²
Надм. височина1050 m
Пощ. код2969
Тел. код07527
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ37472
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   – кмет		Гърмен
Феим Иса
(ДПС; 2019)
Кметство
   – кмет		Кирил Жуглев
Адрес кметство
с.Ковачевица, ул.„Централна“ 5. (до магазин за сувенири).
Уебсайтkovachevica.com
Ковачевица в Общомедия

Кова̀чевица е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Село Ковачевица се намира в планински район, в Западните Родопи. На около 24 километра е град Гоце Делчев, и на 18 километра от с.Гърмен най-близкото населено място до Ковачевица е село Горно Дряново на 5 километра.

Селото е разположено над река Канина, в долината на която се намира малкото обработваема земя и старият път, който води към Гоце Делчев и долината на река Места.

История

[редактиране | редактиране на кода]
Общ изглед на селото

Основаването на Ковачевица по предание се свързва със заселници от съседното село Рибново и вероятно от Банско. За първи път името му е отбелязано в османските регистри през XV – XVI век.[2] В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на XV и началото на XVI век в село Ковачевица са регистрирани 17 лица.[3] През 1791 година в селото пристигат и 5 – 10 семейства българи от Омотско, Слимница и Добролища, Костурско, които се заселват в долната, наречена Арнаутска махала.[4] Костурчани, по професия строители, основават Ковачевишката архитектурно-строителна школа.[5]

Църква „Свети Никола“

През XIX век Ковачевица е голямо чисто българско село, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. В 1865 година е основано читалище „Светлина“.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ковачовица е посочено като село със 185 домакинства с 630 жители българи.[7]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Кувачювица като село със 165 български къщи.[8]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„ Ковачовица, на СИ от Неврокоп 4 1/2 часа. Лежи в един дол между скалисти бърда. Канина е твърде близко до селото. Скотоводци и зидари; някои излизат изкусни майстори по чужбина. Църква българска „Св. Николай“, и училище с 50 и повече ученика. Българското училище е твърде старо. 250 къщи българе.[9] “

Съгласно известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото (Ковачовица) живеят 1400 българи.[10]

В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Kovatchovitsa има 1728 българи екзархисти и 12 цигани. В селото има 1 начално българско училище с 2 учители и 37 ученици.[11]

През 1908 – 1909 година селото има 209 български къщи.[12]

През 1923 година в селото е създадена трудова горска кооперация „Родопи“, която разполага с гатер за обработка на дървен материал. Сега живеят там 35 души постоянно. Там е живял великият писател и публицист Георги Данаилов, написал специално за Ковачевица двете книги „Къща отвъд света“ (ИК „Абагар“) и (ИК „Хеликон“), и „Моите къщи“ (ИК „Абагар“).Филмови снимки направени в Ковачевица са двата филма „Мера според мера“ (1981), „За къде пътувате?“ (1976), „Живи комини" (2018), „Любов“ (2015), „Темата“ (документален филм) (2021)..Тя е включена в списъка на архитектурните резервати на БАН.Там бе починала журналистката, преводачката и жената, която направи ефира „На кафе“ и е била директорка на „Нова“ телевизия – Силва Зурлева на 1 януари 2020 г.[13]

Население

[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав

[редактиране | редактиране на кода]
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[14]

Численост
Общо 42
Българи 39
Турци 0
Цигани 0
Други 0
Не се самоопределят 0
Неотговорили 3

Забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Тъмната гора край Ковачевица е обявена за резерват. Селото е запазило автентичния си вид от XVIII – XIX век и обявено за архитектурно-исторически резерват. Къщите са почти изцяло изградени от камък, включително и покривите, като само при най-високите последният етаж е от дърво. Също голяма забележителност е бялата черква, направена през 1908 г. „Св.Никола“, направена от камък, и никога не се е реставрирала. Има футболно игрище, което сега се е превърнало в детска площадка. В Ковачевица има 2 Кръчми. Има библиотека направена през 1898 г. като и нея никога не е била реставрирана.[15][16][17]

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Ковачевица
  • Ангел Даскалов (1854 – 1936), български просветен деец
  • Ангел Костов Палев (1864 – след 1943), български революционер
  • Васил Илиев Куртев, български комунист, роден на 13 януари 1891 година, член на БКП от 1919 година, в СССР от 1930 година, арестуван на 5 февруари 1938 година като работник в Одеската електростанция, осъден на смърт и разстрелян на 17 септември 1938 година, посмъртно реабилитиран с постановление на Президиума на Одеския областен съд от 7 март 1960 година[18]
  • Георги Апостолов, македоно-одрински опълченец, 15 щипска дружина, носител на орден „За храброст“[19]
  • Георги Балтаков, български учен
  • Георги Стойчев Тетимов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Мълчанков, 1 рота на 15 щипска дружина[20]. носител на орден „За храброст“ III степен от Първата световна война[21]
  • Георги Жерев (1927 – 2003), български писател
  • Илия Алдев, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, четата на Стоян Мълчанков[22]
  • Илия Ангелов, македоно-одрински опълченец, 39-годишен, зидар, неграмотен, 2 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[23]
  • Илия Тетимов (Заяка, 1885 – 1922), български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО, македоно-одрински опълченец
  • Йордже Димитров (1842 – 1894), български просветен деец
  • Йордже Дичев (1862 – 1902), български революционер
  • Людмил Стоянов (1886 – 1973), български писател
  • Методий Жерев (1909 – 1993), български духовник
  • Никола Ковачевски (1832 – 1882), български просветен деец
  • Пенчо Василиев, учил в Робърт колеж в 1926/1927 година[24]
  • Стоил (Стойко) Баятев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Илия Тетимов, четата на Стоян Мълчанков, 15 щипска дружина[25]
  • Стоян Ангелов Палев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[26]
  • Стоян Ангелов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[27]
  • Тодор Карамфилов Йорджев (1920 – 1942), български комунист, член на РМС[28]
  • Тодор Тетимов (Кануш войвода, 1850 – 1921), български хайдутин и революционер
  • Тома Добрев (1921 – 2004), български учен, ректор на МГУ „Св. Иван Рилски“
Починали в Ковачевица

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ Тулешков, Николай 2006. „Архитектурното изкуство на старите българи“ том 2. стр. 333
  3. ↑ Гандев, Христо. Населени места с регистрирани имена на главите на домакинствата (XV-XVI в.) // Българската народност през XV век: Демографско и етнографско изследване. II издание. София, Наука и Изкуство, 1989, [1972].
  4. ↑ Тилев, Жеко. Ковачевица // Музеи и паметници на културата (1). Комитет за култура, 1987. с. 8.
  5. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 441.
  6. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 35.
  7. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 128 – 129.
  8. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234 – 235. (на руски)
  9. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 9.
  10. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 195.
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 112 – 113. (на френски)
  12. ↑ Извори за българската етнография, Т.3. Етнография на Македония, Съставители: Маргарита Василева и Колектив, София, 1998, стр.78.
  13. ↑ Централен държавен архив, ф. 396 К (ВМРО), оп. 2, а.е. 35, л. 471.
  14. ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  15. ↑ Михаил Енев. Ковачевица – връщане към историята // Сдружение „Исторически и архитектурен резерват село Ковачевица“, 2004. Архивиран от оригинала на 2008-09-15. Посетен на 13 юни 2010.
  16. ↑ проф. Михаил Енев. Приказка от дърво и камък // Сдружение „Исторически и архитектурен резерват село Ковачевица“, 2004. Архивиран от оригинала на 2016-03-10. Посетен на 13 юни 2010.
  17. ↑ проф. Михаил Енев. Ковачевският архитектурен феномен и природните забележителности в резервата // Сдружение „Исторически и архитектурен резерват село Ковачевица“, 2004. Архивиран от оригинала на 2016-03-10. Посетен на 13 юни 2010.
  18. ↑ Българи жертви на сталинисткия терор // Сите българи заедно. Посетен на 23 юни 2022 г.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 47.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 703.
  21. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 595; ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 604
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 28.
  24. ↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 365.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 81.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 529.
  27. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.
  28. ↑ Списък на убити партизани
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ковачевица&oldid=12188408“.