Тодор Тетимов
| Тодор Тетимов | |
| български хайдутин | |
 | |
| Роден | Тодор Стоименов Тетимов
1850 г.
|
|---|---|
| Починал | 1921 г.
|
| Тодор Тетимов в Общомедия | |
Тодор Стоименов Тетимов Кехайов, известен като Кануш войвода,[1][2] е български хайдутин и революционер.[3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1850 година в неврокопското село Ковачевица, тогава в Османската империя в семейството на Стоимен Тетими кехая. В 1875 година турци-разбойници нападат бащината му къща. Насилниците обират и убиват баща му. Тодор Тетимов успава да избяга, но запомня един от разбойниците - помак от село Дряново. През 1876 година го среща в гората и го убива. Скоро след това е открит, арестуван и затворен. След няколко години успява да избяга от затвора Канлъ куле в Солун. През 1880 година се включва в четата на Георги Зимбилев.[4] Участва в акцията по ликвидирането черкезина Хаджи Юсуф и неговата чета, след което заминава за Батак, където съставя своя чета. В 1882 година организира нападение на братя Бенини от Ковачевица - насилници на братята му Стоил и Стою. След като не успява да ги открие, напада и убива в селото няколко души турски войници. Избива и турски аскери в село Осиково.[5]
Участва заедно с Костадин Гюреджеклията начело на чета в Сръбско-българската война,[6][2] а след това в отряда на капитан Коста Паница.[7][8]
По-късно се заселва в Дупница, където се захваща с касаплък. Дарява пари за построяване на читалищна сграда.[9] Умира в 1921 година в Дупница.[10][3]
Днес в къщата на негови родственици има частна музейна сбирка за македоно-одринското революционно движение.[11]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 50.
- ↑ а б Венедиковъ, Йорданъ. История на доброволцитѣ отъ Сръбско-българската война. София, Издава доброволческата организация „Сливница“, 1935. с. 23.
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 322.
- ↑ Баждаров, Георги. Горно Броди. София, 1929. с. 51. Посетен на 23 декември 2013 г.
- ↑ Марков, Иван. Автобиографията на възрожденския учител Спас Прокопов от с. Гайтаниново, Неврокопско // Македонски преглед (1). 2014. с. 89-90.
- ↑ МАКЕДОНСКА ВЪСТАНИЧЕСКА ЧЕТА // saedinenieto.bg. Посетен на 10 май 2023.
- ↑ Сдружение исторически и архитектурен резерват „Село Ковачевица“
- ↑ Венедиков, Йордан. История на доброволците в Сръбско-българската война. София 1935, стр. 138
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 323.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 462.
- ↑ Къща за гости Кануш войвода, Ковачевица
