Ангел Даскалов
- Тази статия е за просветния деец. За политика вижте Ангел Даскалов (политик).
Ангел Даскалов | |
български просветен деец | |
Роден |
1854 г.
|
---|---|
Починал | 1936 г.
|
Ангел Николов Даскалов е български учител, деец на Българското възраждане в Източна Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1854 година в неврокопското село Ковачевица, тогава в Османската империя. Баща му е видният просветен деец Никола Ковачевски, а братя са му Димитър и Тома Даскалови.[1] Завършва гимназия в Пловдив и помага на баща си, който е сред основните борци за независимост на българската църква и за българска просвета в Неврокопско.
Заедно с баща си се заселва в Батак и участва във военната подготовка на Априлското въстание. Двамата са арестувани и осъдени на смърт. В 1877 година са амнистирани и се връщат в Батак, където Ангел Даскалов става учител. От 1886 година живее в София. В 1903 година е сред учредителите на Българската земеделска банка и работи като главен инспектор в нея.
След Първата световна война сътрудничи на органа на Македонския научен институт списание „Македонски преглед“, където публикува поредица статии под заглавие „Из миналото на Неврокоп и близките му покрайнини“.
Родният дом на Никола Ковачевски и Ангел Даскалов, така наречената Даскалова къща, е паметник на културата.[2]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Даскаловъ, А. Положението на Македония слѣдъ Берлинскийтъ договоръ (корреспонденции въ разни вѣстници). Пловдивъ, Печатница „Единство“, 1887.
- Земеделческият кредит в България. София, 1912, ч. І.
- „Из миналото на Неврокопско и близките му покрайнини“, публикувано в сп. „Македонски Преглед“, книга 1-4, год. VII, София, 1931 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 182.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 251.