Димитър Молеров (живописец)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Молеров.
| Димитър Молеров | |
| български зограф | |
| Роден |
около 1780 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Тома Вишанов |
| Деца | Симеон Молеров |
| Димитър Молеров в Общомедия | |
Димитър Томов Вишанов, също Молеров, Хаджиикономов или Хаджипопов, още известен като Митър Молера Зограф, е български зограф от рода Молерови, виден представител на Банската художествена школа.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Банско около 1780 година[2] или около 1790 – 1795 година[3] в семейството на видния зограф Тома Вишанов. Синът му Симеон Молеров също е живописец.[2] На младини чиракува Димитър при баща си, но с течение на времето изоставя неговия стил на зографисване и разработва свой, по-близък до светогорската религиозна живопис. Оставените в наследство множество икони и стенописи говорят, че Димитър Молеров притежавал големи технически познания, с внимание към формите и богатство на колорита. Според някои сведения той пътувал и работел на остров Крит, в Солун, в Шкодра, Албания и Княжество Сърбия.
В Сърбия работи в 1824 година. Негови са престолните икони на иконостаса във Врачевнишкия манастир. Могат да му се припишат и иконите на Свети Никола и Свети Йоан Кръстител в църквата „Света Богородица“ в село Барич, както и престолните икони на Света Богородица и Иисус Христос в „Света Троица“ в Рипан.[4]
При Димитър Молеров са учили синът му Симеон, внукът му Георги, Михалко Голев, Неофит Рилски.
Умира в Банско на 24 март 1853 година[3] или в 1868 година.[5][2][6] Датата 1868 година е според запазения надгробен камък в Банско с надпис: „Зде почивает тело раба Божия иконописца Димитрия Т. Хаджиикономовича, представи ся в лето 1868“.[6]
Домът му в Банско, който Молеров построява в началото на XIX век, наречен Молеровата къща, е обявена за паметник на културата.[7]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Сред по известните му произведения са:
- В Рилския манастир:
- Стенописи в параклиса „Свети Архангели“ с ктиторски портрети на Мария и Михаил, понякога погрешно приписвани на зографа Христо Димитров (1835);[2]
- Стенописи в параклиса „Свети Иван Рилски“ (1835);[2]
- Царските икони в католикона „Рождество Богородично“, поръчани му от Неофит Рилски, понякога погрешно приписвани на Йован Иконописец (1835);[2]
- Стенописите и ктиторските портрети на Севастиян и Серафим в църквата „Успение Богородично“ на метоха Пчелино (1835);[2]
- Стенописите и ктиторските портрети на чорбаджи Вълко, дядо Яне, баба Стефана и Рада в католикона „Рождество Богородично“ и в параклисите „Свети Никола“ и „Свети Иван Рилски“ в нея заедно със сина си Симеон Молеров (1840 – 1841). Впечатляващи са 18-те сцени от житието на Иван Рилски в католикона;[2]
- В църквата „Света Троица“ в Банско:
- В църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Лешко иконите на „Свети Николай“ (1816) и „Свети Архангел Михаил“ (1833), смятани за негово върхово постижение;[2]
- В църквата „Свети Илия“ в село Гостун – иконите на „Христос Всеопрощаващ с ангели и херувими“ (1833) и „Рождество Христово“ и кръстното разпятие, също смятани за негово върхово постижение;[2]
- В църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Осеново – „Успение Богородично“ (1840), също смятана за негово върхово постижение;[2]
- В църквата „Свети Димитър“ в село Тешово – иконостасната поредица (1848), също смятана за негово върхово постижение;[2]
- В църквата „Успение Богородично“ в село Фотовища – икони (1836);[2]
- В църквата „Успение Богородично“ в Неврокоп – икони (1846);[2]
- В църквата „Успение Богородично“ в Банско – икони;[2]
- В църквата „Успение Богородично“ в Годлево – вероятно 34 икони и целувателната икона „Успение Богородично“ (около 1835);[2]
- В църквата „Свети Димитър“, Жедна, Радомирско.
Молеров работи и в Шкодра, Драма и Драмско, на остров Крит, както и в Белград по покана на княз Милош Обренович.[2]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На зографите от рода Молерови е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).
На Димитър Молеров е наречен Молеровия рид на Антарктическия полуостров.[8]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Възкресение Лазарово. Икона от Димитър Молеров от църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Осеново край Банско от 1840 г. Днес в Постоянната иконна изложба „Банска художествена школа“ -
Свети Димитър, икона на Димитър Молеров от „Свети Димитър“ в Тешово, 1860 г. -
Митарство от Тома Вишанов – Молера и Димитър Молеров, 1811 г. Стенопис в преддверието на църквата „Покров Богородичен“ над постницата „Свети Лука“ в Рилския Манастир. Детайл -
Богородица Живоносен източник от Тома Вишанов – Молера и Димитър Молеров, 1811 година. Стенопис в преддверието на църквата „Покров Богородичен“ над постницата „Свети Лука“ в Рилския манастир. Детайл -
Света Троица със Света Богородица от Тома Вишанов – Молера и Димитър Молеров 1811 година. Стенопис върху западната стена на църквата „Покров Богородичен“ над постницата „Свети Лука“ в Рилския манастир. -
Сцени от житието на Свети Николай от Димитър и Симеон Молеров, 1841 година. Стенописи в параклиса „Свети Николай“ в главната църква в Рилския манастир -
Сцени от житието на Свети Николай от Димитър и Симеон Молеров, 1841 година. Стенописи в параклиса „Свети Николай“ в главната църква в Рилския манастир
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Хаджи иконом Вишан | Гергина | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тома Вишанов (около 1750 — неизв.) | Мария Вишанова | Димитър Вишанов | Георги Вишанов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Молеров (около 1770 — 1853) | Катерина Тодорова Везьова (1785 — 1885) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кадифа Хадживълчева (1816 — ?) | Симеон Молеров (1816 — 1903) | Иван Молеров | Гинда Тодева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Катерина Тодорова Ушева | Вишан Молеров (1847 — 1898) | Георги Молеров (1848 — 1878) | Елена Деликостова Сирлещова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Молеров (1870 — 1916) | Иван Молеров (1873 — 1917) | Фания Филева | Симеон Молеров (1875 — 1923) | Димитър Молеров (1874 — 1961) | Костадин Молеров (1876 — 1957) | Мария Кочукова | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Владислав Молеров (1923 — 1996) | Свобода Молерова (1928 — 2007) | Малин Молеров (1916 — 1976) | Милка Пондева (1919 — ?) | Петър Пондев (1914 — 1984) | Драганка Молерова (1921 — ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1986
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 585.
- ↑ а б Гергова, Д-р Иванка. Принос към проучването на творчеството на банския зограф Димитър Молеров // Pravoslavieto.com. Посетен на 10 октомври 2017.
- ↑ Макуљевић, Ненад. Делатност дебарских и самоковских зографа у Босни и Херцеговини, Црној Гори и Северној Србији у XIX веку // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. с. 22. (на сръбски)
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 435.
- ↑ а б Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 205.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 586.
- ↑ Справочник на българските географски имена в Антарктида // Комисия по антарктическите наименования. с. 285. Посетен на 15 януари 2025.
