Михалко Голев
| Михалко Голев | |
| български зограф | |
 подпис на Михалко | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Активен период | от 1868 г. до 1909 г. |
| Михалко Голев в Общомедия | |
Михаил (Михалко) Иванов Голев е български зограф от Българското възраждане, представител на Банската художествена школа.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Голев е роден в ΧΙΧ век в разложкото село Банско. Принадлежи към големия бански род Герман (Голеви) и е внук на Михаил Герман.[2] Учи при Велян Огненов и Димитър Молеров. Създава стенописи и икони из Горноджумайско и Кюстендилско. Сред първите му творби с Димитър Сирлещов са стенописите в „Свети Йоан Предтеча“, датирани в 1882 - 1883 година.[3] През 1880-те години изписва църквата „Въведение Богородично“ в Горна Джумая.[4]Една от най-ранните му творби е иконата „Осезание Томино“ от църквата „Свети Димитър“ в Кюстендил, датирана „1896 иануария 16 М. Ю. Г. от Ба“.[5]
- Стенописи от „Въведение Богородично“ в Горна Джумая, 1880-те
-
-
Стенопис -
Колелото на живота
В 1893 година Голев рисува стенописите в църквата „Свети Архангел Михаил“ в Лешко. Ктиторският надпис над източната стена в олтара гласи: „Образописатель Миялко Ювановъ отъ Разлогъ село Банцко 1889.“ Стенописите са изпълнени с голяма фантазия, като в част от тях има наивизъм и примитивизъм, но са със силна графичност смесена с живопис. Стенописите в притвора са с нравствено-битово съдържание.[5]
В 1893 година изписва църквата „Свети Димитър“ в село Марулево, строена през 1860 г.[6] Ктиторският им текст гласи: „Образописатель Миялко Юванов отъ Разлогъ село Банско 1889.“ В 1898 - 1899 година изработва стенописите и иконостаса на „Св. св. Петър и Павел“ в Мечкул.[7]
- Икони и стенописи от „Св. св. Петър и Павел“ в Мечкул, 1898 – 1899 г.
-
„Св. св. Петър и Павел“ -
„Исус Христос“ -
„Рождество Христово“ -
„Кръщение Господне“ -
„Обезглавяване на Свети Павел“ -
„Света Варвара и Света Параскева“ -
„Призоваване на Свети Павел“ -
„Свети Петър кръщава Корнилий“
Работи в Източна Македония, често заедно с Димитър Сирлещов и Костадин Марунчев — тримата в 1909 година изписват църквата „Света Богородица“ в Смоймирово, като надписът в храма гласи: „Зографи от Разлогъ с. Банско Дим. и Мих. и Кост. 1909 май 30.“[5] През 1909 г. Михалко Голев изработва стенописите в църквата „Свети Димитър“ в Палат.[5]
- Стенописи от „Свети Димитър“, 1909 – 1910 г.
-
Стенописи -
Ктиторският надпис -
Страшният съд -
Христос Вседържител на касетирания таван
Един от запазените документи за делото на Голев е сметководен тефтер, в който с туш и акварел е рисувал скици на евангелски сцени и изображения на светци. Документът е особено ценен, поради отбелязаните от Голев названия на багрилата, използвани за оцветяване на изрисуваните облекла, архитектурни елементи и предмети. Сред тези названия се срещат „гюлбахар“ (пролетна роза), „хачик сулф“, „пенбе“ (пембен), „мораво“, „омбра“, „куна“, „турунджи“ и други. Интересна е скицата за икона „Влизането в Йерусалим“, подписана „1868 Михалко Голевъ“. Две тетрадки на Михалко Голев с изображения на светци и библейски сцени са запазени от неговия ученик и съдружник Димитър Сирлещов, който купува една от тетрадките според надпиа „1857 мартъ 7 сие тефтер от Михаил Йоанъ Теодоръ Голев от Банско зографъ за грш 7.20.“
- Рисунки от ерминията на Михалко Голев, 1863-1872 г.
-
Рисунка на Света Марина и Света Параскева от ерминията на Голев, днес в музея в Банско -
Рисунка на Влизането в Йерусалим от ерминията на Голев, днес в музея на Банско, 1868 г. -
Рисунка на Свети Георги и Свети Димитър от ерминията на Голев, днес в музея на Банско
Рисунъкът на Голев се отличава с „богата фантазия, завладяващ примитивизъм и пъстър колорит“.[8] Други две тетрадки на Михалко Голев с образи на светци и библейски сцени са запазени от Сирлещов, който купува една от тетрадките и впоследствие собственоръчно я датира: „1857 мартъ 7 сие тефтер от Михаил Йоанъ Теодоръ Голев от Банско зографъ за грш 7.20.“[5]
Михалко Голев умира в Банско.[8][5]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Герман войвода (I половина на XVIII век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Герман (около 1730 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Екатерина Бенина (около 1768 – ?) | Петър Бенин (1772 – 1844) | Тодор Герман (около 1755 – ?) | Георги Везьов | Пелагия Везьова (около 1770 – ?) | Михаил Герман (около 1760 – около 1825) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Лазар Герман (1775 – 1840) | Михаил Герман (1780 – 1840) | Иван Герман (около 1790 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 66, 360.
- ↑ Бояджиева, Екатерина. Банско : Неугасващи имена от Възраждането. Рива - АБС - 90. ISBN 954-8001-05-5. с. 68.
- ↑ Караджова, Юлия. Свети Йоан Предтеча – храмът на махала Дъбово - село Бистрица // Без граници, 10 юни 2020. Посетен на 17 април 2023 г.
- ↑ Храм „Въведение Богородично“ вече 170 години е духовното сърце на Благоевград // Строителство. Архивиран от оригинала на 2015-12-22. Посетен на 19 декември 2015.
- ↑ а б в г д е Виртуална енциклопедия на българската иконография // Посетен на 8 януари 2014 г.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 549.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 571.
- ↑ а б Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 година.
