Димитър Молеров (фолклорист)

Димитър Молеров
	Димитър Молеров
български просветен деец
	Кочо Молеров, Димитър Молеров, Лазар Томов. Фото Иван Карастоянов
Роден	24 май 1874 г. Банско, Османска империя
Починал	4 октомври 1961 г. (87 г.) София, България
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия; Софийски университет
Научна дейност
Област	Етнография
	Димитър Молеров в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Молеров.

Димитър Георгиев Молеров с псевдоними Викенти, Д. Конаревски, Пиновски, Хераклит^[1] е български просветен деец, писател, езиковед и фолклорист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Революционна и просветна дейност

Молеров е роден в 1874 година в село Банско, което тогава е в Османската империя. Брат е на фолклориста и революционер Костадин Молеров и син на Георги Молеров и внук на Симеон Димитров Молеров, живописци от големия род Молерови. В 1898 година завършва с тринадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.^[2] След това завършва в 1903 година (или в 1902) и славянска филология във Висшето училище в София. Под псевдонимите Д. Конаревски и Пиновски Димитър Молеров развива литературна дейност.^[3] В 1903 година е главен уредник на списание „Хайдушка поляна“,^[4] а след това за кратко става редактор на вестник „Македония“.^[5]^[6]

Работи като учител като преподава в Силистра (1903 – 1904), Битоля (1905 – 1906), Сливен (1906 – 1911), Търново (1911 – 1915), Банско (1915 – 1924), Мехомия (1924 – 1932). Присъединява се към ВМОРО и в 1898 година е член на градски революционен комитет в Горна Джумая, а в 1905 – 1906 година – на окръжния революционен комитет.^[7]

Фолклористична дейност

Димитър Молеров заедно с брат си Костадин Молеров събира народни песни, гатанки, поговорки, приказки и други фолклорни материали, обработват ги, класифицират и сравняват. В 1896 година издава „Стойна Пострумска“, поема из българския живот, като четвърто преработено и допълнено издание излиза в 1924 година. В 1893 – 1896 година публикува статии за разложкия говор във вестник „Новини“. В 1905 година излиза книгата му „Вторично ударение в разложкия говор“, а в 1909 – „Принос към книжовния речник“. Освен това Молеров е автор на идилията „Тенка и Китан“, излязла в 1907 година (трето преработено издание от 1926 година), оперната идилия „Змейова невеста“ от 1923 и драмите „Юда Искариотски“ от 1923 и „Хайдушка поляна“ от 1926 година.^[8]

В 1954 година двамата братя издават сборника „Народописни материали от Разложко“,^[9] в който има история на Банско, описание на разложкия говор и биографии на известните банскалии.^[10]

Умира на 4 октомври 1961 година в София.^[11]

Родословие

Хаджи иконом
Вишан

Гергина

Тома Вишанов
(около 1750 — неизв.)

Мария Вишанова

Димитър Вишанов

Георги Вишанов

Димитър Молеров
(около 1770 — 1853)

Катерина Тодорова Везьова
(1785 — 1885)

Кадифа Хадживълчева
(1816 — ?)

Симеон Молеров
(1816 — 1903)

Иван Молеров

Гинда Тодева

Катерина Тодорова
Ушева

Вишан Молеров
(1847 — 1898)

Георги Молеров
(1848 — 1878)

Елена Деликостова
Сирлещова

Димитър Молеров
(1870 — 1916)

Иван Молеров
(1873 — 1917)

Фания Филева

Симеон Молеров
(1875 — 1923)

Димитър Молеров
(1874 — 1961)

Костадин Молеров
(1876 — 1957)

Мария Кочукова

Владислав Молеров
(1923 — 1996)

Свобода Молерова
(1928 — 2007)

Малин Молеров
(1916 — 1976)

Милка Пондева
(1919 — ?)

Петър Пондев
(1914 — 1984)

Драганка Молерова
(1921 — ?)

Външни препратки

„Вторично ударение в Разложкия говор“, публикувано във „Известия на семинара по славянска филология“, София, 1905 година
„Жална ми бабо, послушай!“, София, 1927 г.
„Стойна Пострумка (поема из българский живот)“, София, 1896 година
„Народописни материали от Разложко“, публикувано в „Сборник за народни умотворения и народопис“, книга XLVIII, София, 1954 година
"Радон Г. Тодев", публикувано в сп. "Македония. Месечно илюстровано популярно списание", кн. X, год. 1, декември 1903 година

Бележки

↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 23, 31, 78, 100.
↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 95.
↑ Богданов, Иван. Речник нс българските псевдоними, Наука и изкуство, София, 1978, стр. 533.
↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 469.
↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 458.
↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 143.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 109.
↑ Молеровъ, Д. Г. Хайдушка поляна (5 действия и 1 картина съ илюстрация). София, Печатница „Политика“, 1926.
↑ Молеров, Д и К. Молеров. Народописни материали от Разложко, в: Сборник народни умотворения и народопис, 48, 1954.
↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 584 - 585.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 307.

[1] Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 23, 31, 78, 100.

[Кандиларовъ_95-2] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 95.

[3] Богданов, Иван. Речник нс българските псевдоними, Наука и изкуство, София, 1978, стр. 533.

[4] Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 469.

[5] Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 458.

[6] Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 143.

[7] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 109.

[8] Молеровъ, Д. Г. Хайдушка поляна (5 действия и 1 картина съ илюстрация). София, Печатница „Политика“, 1926.

[9] Молеров, Д и К. Молеров. Народописни материали от Разложко, в: Сборник народни умотворения и народопис, 48, 1954.

[10] Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 584 - 585.

[11] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 307.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]