Успение Богородично (Пчелино)
| „Успение Богородично“ | |
 Ктиторското изображение на йеромонах Севастиан и митрополит Серафим, 1834 г. | |
 Местоположение в Рила | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Рилски манастир |
| Вероизповедание | Българска православна църква – Българска патриаршия |
| Епархия | ставропигия |
| Изграждане | 1789 г. |
| Състояние | действащ |
| „Успение Богородично“ в Общомедия | |
„Успение Богородично“ е възрожденска православна църква в метоха Пчелино на ставропигиалния български Рилски манастир.[1][2][3]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е разположена на няколкостотин метра северно нагоре в планината от метоха.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е построена през 1789 година.[1] Ктитор е митрополит Серафим Босненски, българин от Банско и бивш игумен на Рилския манастир.
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]В архитектурно отношение представлява еднокорабен засводен храм с открит нартекс от юг и запад. На изток има една апсида, вградена в дебелината на източната стена. Градежът е масивен от ломени камъни и кал за спойка. Използвани са дървени греди – обтегачи.[2]
Таванът на храма, както и иконостасът са дъсчени и са украсени с изрисувани с блажни бои звезди, цветя и други.[2]
Царският ред икони, изписани през 1789 г. от Захарий Галатищки[4] – Свети Йоан Рилски, Успение Богородично, Богородица Пантанаса, Свети Георги, Свети Йоан Кръстител и Христос Пантократор, се съхранява в Иконната галерия на Рилския манастир.[3][5]
Стенописи
[редактиране | редактиране на кода]От запазения ктиторски надпис се разбира, че стенописите на църквата са завършени на 9 март 1834 година. Църквата е изписана от видния бански майстор Димитър Молеров.[6][2][1] Впечатляваща е сложната композиция Страшния съд, изписана на цялата западна стена отвън в преддверието. Красиви са и двата ктиторски портрета на Севастиан йеромонах и отшелник и Серафим архиерей Болгарски на западната стена в наоса, вляво от вратата.[2]
Забележително е уникалното за България стенописно изображение на Света Богородица Царица Небесна с предобразни символи на източната стена на храма, отдясно на апсидната ниша. Света Богородица е нарисувана в цял ръст, седяща на трон с Младенеца на колене. Отстрани два ангела ѝ поставят корона, а в облаци около изображението има старозаветни предобразни символи, които свидетелстват за раждането на Месията и за достойнствата на Неговата майка: небесен трон, предобраз на Богородица, която ще роди Словото, огледало за непорочността на Дева Мария и образ на небесата, кадилница, която разгаря невеществения въглен, жезъл за небесната власт на Владичицата, скрижали за Закона като Слово, затворена вратаза вечното девичество, бял крин за целомъдрието, застъпничеството и Благата вест, стомна за чистата утроба и свещник за светлоносната свещ за тия, които са в тъмнина. В подножието на трона има слънце, звезда, неопалима къпина, летвица, извор и други.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Храмът „Успение Богородично“ в метоха Пчелина // Рилски глас. 18 август 2016 г. Посетен на 12 септември 2019 г.[неработеща препратка]
- ↑ а б в г д е „Успение Богородично“ в метоха Пчелина – Рилски манастир // Свети места. Посетен на 13 септември 2019 г.
- ↑ а б Метох „Пчелино“ // Рилски манастир. Посетен на 13 септември 2019 г.
- ↑ Енциклопедия България, Том 2. София, Издателство на Българската академия на науките, 1981. с. 687.
- ↑ Куюмджиев, Александър и други. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. София, Българска академия на науките. Институт за изследване на изкуствата, 2018. ISBN 978-954-8594-73-8. с. 234 - 235.
- ↑ Куюмджиев, Александър и други. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. София, Българска академия на науките. Институт за изследване на изкуствата, 2018. ISBN 978-954-8594-73-8. с. 839.
