Митино
| Митино | |
  Митино  Митино | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 290 души[1] (15 март 2024 г.) 48 души/km² |
| Землище | 6055 km² |
| Надм. височина | 147 m |
| Пощ. код | 2857 |
| Тел. код | ? |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 48458 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ; 2015) |
Мѝтино е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Митино е разположено в Петричко-Санданската котловина на десния бряг на река Струмешница на 6 км североизточно от град Петрич. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 500 мм. Почвите са слабооподзолени канелени горски, делувиални и алувиално-ливадни.
Ридът Митино на Антарктическия полуостров е наименуван на селото.[2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Село Митино е селище с богата древна история. В землището на селото са открити археологически останки от времето на неолита, енеолита, античността и средновековието.
Селото се споменава в османски данъчни регистри от 1570, 1649 и 1659-1660 година под името Митиново. Според първият регистър в селото живеят 14 християнски домакинства.[4]
През XIX век Митино е чисто българско село, числящо се към Петричка кааза на Серския санджак. В местността Анищата (Хановете), край селото е имало голям хан, в който са отсядали търговски кервани от Струмишко и Беломорието за Мелник.[5]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Митиново (Mitinovo) е посочено като чисто българско село с 35 домакинства със 125 жители българи.[6]
В 1891 година Георги Стрезов пише за Митино:
| „ | Митин, чифлик на Вардовци от Петрич. Разположено е до десния бряг на Струмица, до устието ѝ в Струма; от Петрич 1 1/2 час. Къщите му са сградени на бърдо. Ражда се и ориз, понеже почвата е блатиста покрай Струмица. Църква, в която четат български. Къщи 45, българе.[7] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 200 българи-християни.[8] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селището се състои от 256 българи екзархисти.[9]
При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на Митиново е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10] Селото е освободено от османска власт през октомври 1912 година. През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е опожарено от отстъпващата гръцката армия.[11] След около година жителите му се завръщат и го възстановяват. Временно в селото се заселват българи-бежанци от Егейска Македония, които през 1932 година се преселват в днешното село Дрангово.[5]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[12]
| Численост | |
| Общо | 344 |
| Българи | 64 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 280 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Митино
Косто Тасов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов[13]- Огнян Тетимов (р. 1964), български политик от партия Атака
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Справочник на българските географски имена в Антарктика. Комисия по антарктическите наименования. София, 2015.
- ↑ Mitino Buttress. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.
- ↑ Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.639-640
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 577.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148-149.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 31.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 863.
- ↑ Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.38
| ||||||||
