Жиленци

Жиленци
Общ изглед от село Жиленци
Жиленци 42.269467, 22.642917 Жиленци
Общи данни
Население	987 души (15 март 2024 г.) 38,3 души/km²
Землище	25,797 km²
Надм. височина	656 m
Пощ. код	2573
Тел. код	07921
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	29386
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023)
Кметство    – кмет	Жиленци Камелия Анева-Андонова (Партия на зелените)
Жиленци в Общомедия

Жѝленци е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География

Село Жиленци се намира в планински район, в полите на планината Осогово, на 5 километра западно от гр. Кюстендил, на шосето Кюстендил – Гюешево – Скопие. Селото е съставено от махали: Везенска, Рекалска, Грънчарска, Център, Сърбинска, Чифлика, Долна и Мазнево.

До 1966 г. селото се нарича Жилинци.

На 8 май 1971 г. към селото е присъединена махалата Долна Брестница.

Климат – планински, умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Жилинци (1883 – 1966), община Жиленци (1966 – 1971) и Община Кюстендил (от 1971 г.).

Население

Година	1880	1900	1920	1926	1934	1946	1956	1965	1975	1984	2010
Население	697	409	1096	1331	1375	1476	1325	1328	1445	1366	1167

История

Вътрешен изглед на участъковата амбулатория в селото, 1936 г. Източник: ДА „Архиви“

Селището за първи път се споменава в османски данъчен регистър /тефтер/, съставен между 1570 – 1572 година. Има следи от антично селище в местността Манастирището, източно от селото.

През 1893 г. селото има 23260 декара землище, от които 17180 дка гори, 2664 дка ниви, 304 дка естествени ливади, 216 дка овощни и зеленчукови градини, 143 дка лозя и др., и се отглеждат 606 овце, 161 кози, 710 говеда и 13 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (овес, пшеница, тютюн) и животновъдството, дърводобив, каменарство и овощарство. Развиват се домашните занаяти. Има множество воденици.

В селото е съществувало килийно училище (1850 – 60). През 1893 г. е построена църквата „Свети Никола“, изписана от Евстатий Попдимитров.

През 1905 г. е учредено Взаимоспомагателно дружество „Орач“, а през 1912 г. – Земеделско кооперативно сдружение „Свети Симеон“.

През 1960 г. кооперация „Орач“ се влива в „Наркооп“ – Кюстендил.

През 1920 г. се учредява читалище „Пробуда“.

През 1947 г. е имало 56 воденици по река Глоговщица.

През 1950 г. е учредено ТКЗС „Димитър Каляшки“, което от 1960 г. преминава към ДЗС – Кюстендил, а от 1978 г. е включено в състава на АПК „Осогово“ – гр. Кюстендил.

Има цех за безалкохолни напитки, лекарски участък, пощенска станция (1953). Построено е ново училище (1974 – 1980). Селото е електрифицирано, водоснабдено, канализирано и асфалтирано. Строят се множество нови обществени и частни сгради.

Поради близостта му до гр. Кюстендил и прекрасните природа и климат, населението на селото се увеличава.

Исторически, културни и природни забележителности

• Църквата „Свети Никола“, построена в 1893 година. Църквата е едноапсидна трикорабна псевдобазилика с хубав каменен градеж. Над средния кораби са оставени три слепи купола и един купол над покрива. Иконостасът е с дъсчена направа без резба, изпълнен с растителни орнаменти. Иконите са дело на живописеца Евстатий Попдимитров от село Осой, сега в Северна Македония, а стенописите са изпълнени през 1897 г. от Петър Николов Дамянов – Зографски (1850 – 1921).

Религии

Село Жиленци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции

Народно читалище „Димитър Каляшки-1920“

• Кметство Жиленци.
• Народно читалище „Димитър Каляшки – 1920“ – действащо читалище, регистрирано под номер 1130 в Министерство на културата на Република България. Дейности: фолклорен ансамбъл; библиотека с 13358 тома.

Редовни събития

• В началото на месец септември се провежда родов събор, на който правят среща хора родени, израснали, учили и живели в селото.
• Курбан на Никулден в двора на църквата.
• Курбан на Голяма Богородица в двора на църквата.
• Курбан на Архангеловден в двора на църквата.

Личности

• Ангел С. Маджев, революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов
• Никола Стоянов – първия кмет на Жиленската селска община след Освобождението (1883).
• Атанас Големинов (1852 – 1935), опълченец, почетен гражданин на Габрово (1923) и Кюстендил (1928).
• Олга Борисова (1941 – 2021), солистка на ансамбъла за народни песни на Българското радио и телевизия и на „Мистерията на българските гласове“. Записала е десетки песни от свой роден край, които стават популярни в цяла България – „В село дюгере дойдоа“, „Лепа Яно“, „Майстор Манол“ и други. Олга Борисова е носителка на наши и международни награди от фолклорни конкурси и фестивали. Удостоена е със званието „заслужил артист“, „Златна лира“ на Съюза на музикалните и танцови дейци в България и на званието „почетен гражданин“ на град Кюстендил за нейната 65-годишнина през 2006 година. Изнасяла е концерти в България и в Европа, Азия, Америка и Африка.
• Димитър Каляшки (1910 – 1943), партизанин, антифашист. Предаден е от свой съселянин и загива в родното си село след кратка престрелка с жандармерията. Реставрирана е и е запазена като музей родната му къща, която се намира на около 300 метра от църквата Св. Никола.

Литература

• Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, изд. БАН., 1963 г., с.156 – 162;
• Димитров, Тодор. Жиленци, Кюстендил, 2002 г.;
• Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.102 – 110;