Димитър Вачов
| Димитър Вачов | |
| български политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 4 декември 1922 г.
|
| Народен представител в: IV ОНС III ВНС VIII ОНС X ОНС XVI ОНС XVII ОНС | |
Димитър Костов Вачов (Вачев) е български политик от Либералната (радославистка) партия, министър на народното просвещение, народен представител, председател на Народното събрание.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Димитър Вачов е роден на 30 януари 1855 г. в Ловеч в семейството на дребния търговец Косто Попвачов.
Учи в родния си град във взаимно и класно училище, а също и занаят (терзия). През 1873 г. постъпва в Габровската гимназия, а през 1875 г. в гимназията в чешкия град Писек.
През 1876 г. прекъсва образованието си, за да участва като доброволец в Сръбско-турската война. По време на Временното руско управление в България (1877 – 1878) е писар в Севлиево.[1] През 1878 г. заминава да учи химия във Виена, след това се прехвърля в Хайделберг, където завършва Юридическия факултет с титлата „доктор на юридическите науки“. След завръщането си в България работи в Апелативния съд и като адвокат в Русе.[2]
Държавна дейност
[редактиране | редактиране на кода]Включва се активно в Либералната партия. През 1884 г. е избран за народен представител. По време на Сръбско-българската война (1885) участва в организирането на доброволчески отряди. През 1886 г. след разцеплението на Либералната партия се включва в Либерална партия (радослависти) и е един от редакторите на вестник „Народни права“. За известно време е народен представител и подпредседател на Третото велико народно събрание (1886 – 1887).[1]
През 1899 г., след идването на власт на радославистите, Димитър Вачов се премества в София. Избран е за народен представител и председател на X обикновено народно събрание (1899). Министър на народното просвещение в правителството на Тодор Иванчов (1899 – 1900). При следващото либерално управление отново е народен представител и председател на XVI (1913) и XVII обикновено народно събрание (1914 – 1919).[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 84 – 85.
- ↑ Черно море – седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 18, 03 октомври 1891 г., стр. 2 – 3
| |||||||||||||||
| |||||||||||||||
| |||||||||||||||