Войница (община Чашка)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Войница.
| Войница Војница | |
| — село — | |
 | |
  Войница | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Чашка |
| Географска област | Клепа |
| Надм. височина | 432 m |
| Население | 32 души (2002) |
| Пощенски код | 1413 |
| МПС код | VE |
| Войница в Общомедия | |
Войница, Фойница[1] или понякога книжовно Хвойница, на македонска литературна норма: Војница) е село в Северна Македония, община Чашка.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Клепа.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Войници (Voinitzi) е посочено като село с 94 домакинства и 445 жители българи.[2]
Към 1876-1877 година в селото функционира българско училище, в което преподава даскал Йован. Броят на учениците е около 20.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Войница (Хвойница) има 950 жители българи християни.[4] Жителите му в началото на века са под върховенството на Българската екзархия – според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Войница (Voinitza) живеят 1216 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[5] Сръбският войвода Василие Тръбич определя Войница като най-голямото „бугарашко“ село във Велешко.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 13 души от Войница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Войница (Vojnica) като българско християнско село.[8]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Константин Ст. Мильовски от Ресен е български кмет на Войница от 1 септември 1941 година до 24 август 1942 година. След това кмет е Кирил Панов Леов от Ораовец (30 октомври 1942 - 9 септември 1944).[9]
В 1961 година във Войница живеят 320 жители, а в 1994 година 41 души. Според преброяването от 2002 година селото има 32 жители северномакедонци.[10]
Църквата в селото е посветена на „Свети Атанасий“ и е обявена за паметник на културата.
Сградата на Войнишкото училище, в което е учил партизанинът Коле Неделковски, е превърната в 1982 година в къща музей.[11][12]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени във Войница
Георги Петрушев, български революционер, велешки войвода.[13]- Гьошо Цветев, бакалин, куриер и терорист на ВМОРО. Внукът му Тодор загива като четник на ВМОРО в село Топлица[14]
Коле Неделковски (1912 – 1941), македонски поет.- Стоян Йорданов (1887 – 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска на 5 август 1922[15]
- Починали във Войница
- Дачо Йотов (?-1911), български революционер, войвода на ВМОРО
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 88.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 180-181.
- ↑ Иван Петров Крайничанец. Спомени от изминалия път в живота ми, Скопие, 1942, с. 6.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 159.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Војвода Василије Трбић, Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког, књига прва, Београд, 1996, с. 89.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 886.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 27 септември 2008
- ↑ Се обновија Спомен куќите на Петар Поп Арсов и Коле Неделковски // Ти реков ми рече, 26 ноември 2012 г. Посетен на 9 ноември 2019 г.
- ↑ Cе обновуваат спомен куќите на Петар Поп Арсов и Коле Неделковски // Ти реков ми рече, 4 јули 2012 г. Посетен на 9 ноември 2019 г.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 129.
- ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 89.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 706.
| |||||||||||
