Драженища
| Драженища Βοσκοτόπι | |
  Драженища  Драженища  Драженища | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Драма |
| Географска област | Чеч |
Драженища или Драженица (на гръцки: Βοσκοτόπι, Воскотопи, катаревуса Βοσκοτόπιον, Воскотопион, до 1927 година, Δρατζένιστα, Драдзениста[1][2]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма, област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е в Южните Родопи, в землището на Рашово. Принадлежи към Чеча.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Дражище са регистрирани мюсюлмани: 13, неженени - 3; немюсюлмани: 3.[4] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Дражище с мюсюлмани: 13 домакинства, неженени - 3; немюсюлмани: 3 домакинства.[5] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Дражища както следва: мюсюлмани - 25 семейства и 12 неженени; немюсюлмани - 28 семейства, 24 неженени и 2 вдовици.[6] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Вержениче са зачислени 20 мюсюлмански домакинства.[7]
| Година | Население | Общо | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Немюсюлмани | Мюсюлмани | |||||
| Домакинства | Неженени | Вдовици | Домакинства | Неженени | ||
| 1530 | 3 | - | - | 13 | 3 | 19 |
| 1569 | 28 | 24 | 2 | 25 | 12 | 91 |
| 1723 | - | 20 | 20 | |||
Според Васил Кънчов към 1900 година броят на къщите в Драженица е 40, а селото попада в Чеча.[8] Пак според него, по същото време във Вердженица живеят 200 души българи мохамедани.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат български части. След Междусъюзническата война в 1913 година Драженища попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Драгеница (Δραγένιστα) живеят 370 души.[10]
Жителите на селото са изселени в Турция в 1923 година след Лозанския договор.[3] През 1927 година името му е сменено от на Воскотопи (Βοσκοτόπι),[2] което в превод значи „пасища“.
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 379[3] | 325[3] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 147. (на македонска литературна норма)
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 121.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 131.
- ↑ Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 624-625.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 214-215.
- ↑ Кънчов, Васил. Неврокопската каза // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
| |||||||||||||||||||||
