Първа пехотна софийска дивизия
| Първа пехотна софийска дивизия | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 1883 – 1944 |
| Държава | България |
| Гарнизон/щаб | София |
| Прякор(и) | „Желязната дивизия“ |
| Годишнини | 22 октомври |
| Битки/войни | Гечкенли-Селиолу; Сарсанлар; Тутракан |
| Командири | |
| Изтъкнати командири | Никола Бочев, Васил Кутинчев, Стефан Тошев, Иван Попов, Никола Желявски |
Първа пехотна софийска дивизия, наричана още и Желязната Софийска дивизия или Шопската дивизия е българска военна част.
Формиране
[редактиране | редактиране на кода]През март 1883 година е формирана Първа пеша бригада в шестдружинен състав. През октомври 1884 година новосформираните Първи пехотен софийски и Втори пехотен струмски полк образуват Първа бригада.[1]
С Указ на княз Фердинанд I от 27 декември 1891 година първа бригада се преобразува в 1-ва пехотна софийска дивизия.[2]
От 1903 година Първа софийска дивизия включва:
- Щаб в София;
- Първа бригада с щаб в София и в състав – 1-ви пехотен софийски полк и 6-и пехотен търновски полк;
- Втора бригада в състав – 16-и пехотен ловчански полк (в Орхание) и 25-и пехотен драгомански полк (в Цариброд).
Във военно време дивизията включва и трета бригада.
В този състав е дивизията и към 1907 година.
Балкански войни (1912 – 1913)
[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война (1912 – 1913) дивизията е част от Първа армия и е в следния състав:[3]
Командване и състав
[редактиране | редактиране на кода]Щаб на дивизията
- Началник на дивизията – генерал-майор Стефан Тошев
- Началник на щаба на дивизията – От Генералния Щаб, подполковник Иван Луков
- Дивизионен инженер – Военен инженер, майор Никола Попов
- Дивизионен лекар – Санитарен подполковник д-р Тодор Илиев
- Дивизионен интендант – подполковник Христо Марков
Бригади, полкове и дружини
- Командир на 1-ва бригада – полковник Никола Желявски
- 1-ви пехотен софийски полк – подполковник Иван Мотикаров
- 6-и пехотен търновски полк – полковник Панайот Бърнев
- Командир на 2-ра бригада – генерал-майор Иван Попов
- Командир на 37-и пехотен полк – подполковник Стефан Панайотов
- Командир на 38-и пехотен полк – подполковник Дионисий Писинов
- Командир на 1-ва пионерна дружина – капитан Милутин Найденов
- Командир на 4-ти с. с. артилерийски полк и началник на артилерията – полковник Владимир Вазов
- Командир на 4-ти не с. с. артилерийски полк – подполковник Стоян Пушкаров
Четвърти с. с. артилерийски полк разполага с 24 полски оръдия, а 4-ти не с. с. артилерийски полк с 36. Освен тези части в дивизията влизат снабдителни служби, санитарни учреждения и военно-полицейски части. Към началото на войната дивизията наброява 374 офицери и лекари, 35 чиновници и 24 567 подофицери и редници. [4]
16-и Ловчански и 25-и Драгомански полк в тази война и в Междусъюзническата са включени като самостоятелна бригада в новосформираната Десета сборна дивизия.
В Лозенградската настъпателна операция (9 – 11 октомври) Първа дивизия се сражава в централния участък срещу Четвърти и Първи корпус на османската армия, както и срещу турската Конна дивизия и Измитската дивизия.[5] В боевете при Гечкенли и Селиолу, подкрепена и от други части (Четвърта пехотна преславска дивизия и Конната дивизия), Първа дивизия разбива противника и го обръща в бягство.
В Люлебургас-Бунархисарската операция дивизията подпомага 6-а Бдинска дивизия и превзема отстъпения от нея Люлебургас.
При атаката на Чаталджанската позиция (4 – 5 ноември 1912), на 4 ноември 1912 година част от първа бригада на дивизията настъпва без успех към укреплението Гяурбаири, а втора бригада води двудневни боеве (на 4 и 5 ноември) срещу форта Бахчеиштабия.
Към 1 март 1913 година дивизията наброява 27 585 души, от които 947 офицери. В нейния състав влизат и 60 оръдия[6].
През Междусъюзническата война (1913) война Първа дивизия воюва в състава на Трета армия в басейна на Нишава. През юли 1913 година части от дивизията са предислоцирани в басейна на Струма и взимат участие във военните действия срещу гръцката армия.
Първа световна война (1915 – 1918)
[редактиране | редактиране на кода]През Първата световна война (1915 – 1918) дивизията влиза в състава на 1-ва армия и има следното командване и състав:[7]
Командване и състав
[редактиране | редактиране на кода]Щаб на дивизията
- Началник на дивизията – генерал-майор Янко Драганов
- Началник на щаба на дивизията – От Генералния Щаб, подполковник Александър Димитров
- Дивизионен инженер и командир на 1-ва пионерна дружина – майор Милутин Найденов
- Дивизионен лекар – санитарен полковник д-р Тодор Илиев
- Дивизионен интендант – полковник Иван Бобчев
- Председател на Военно-полевия съд – майор Петко Стойнов
Първа бригада
- Командир на бригадата – полковник Христо Недялков (1915 – 1916), полковник Иван Червенаков (1916 – 1918), полковник Атанас Добрев (1918)
- Началник на Щаба на бригадата – от Генералния щаб, подполковник Ст. Тодоров
- Командир на 1-ви пехотен софийски полк – подполковник Георги Долапчиев (1915 – 1916), подполковник Велизар Лазаров (1916 – 1918)
- Командир на 6-и пехотен търновски полк – полковник Иван Червенаков (1915 – 1916)
Втора бригада
- Командир на бригадата – полковник Марин Цонков
- Командир на 16-и пехотен ловчански полк – подполковник Йордан Иванов
- Командир на 25-и пехотен драгомански полк – полковник Тодор Златев
Трета бригада
- Командир на бригадата – полковник Кирил Кирилов, полковник Атила Зафиров
- Началник на Щаба на бригадата – от Генералния щаб, майор Григор Преславски
- Командир на 41-ви пехотен полк – подполковник Петър Рачов, полковник Хараламби Тошков
- Командир на 42-ри пехотен полк – подполковник Илия Атанасов, полковник Петър Калканджиев
Артилерия
- Командир на 1-ва артилерийска бригада – полковник Димитър Кацаров, полковник Георги Кукурешков
- Командир на 4-ти артилерийски полк – подполковник Първан Първанов
- Командир на 14-и артилерийски полк – подполковник Марин Друмев
- Командир на 1-ви гаубичен полк – полковник Георги Кукурешков
- Командир на 1-ва тежка артилерийска бригада – артилерийски инженер полковник Стефан Славчев
- Командир на 1-ви софийски тежък артилерийски полк – артилерийски инженер полковник Петко Вълчанов
Настъплението срещу Сърбия
[редактиране | редактиране на кода]В кампанията срещу Сърбия през октомври – ноември 1915 година дивизията е включена в състава на Първа армия, като участва в Моравската настъпателна операция и в Косовската операция. В периода 1 – 13 октомври 1915 година Първа дивизия атакува сръбските части в района на укрепения пункт Пирот и на 14 октомври, след успешните действия на Осма и Девета дивизия в горното течение на Тимок, с които са застрашени левия фланг и тила на сърбите, овладява града и преминава в преследване на противника. На 26 октомври дивизията превзема Лесковъц. В края на октомври трета бригада преминава придошлата река Пуста, но е подложена на контраатака от превъзхождащи я сръбски сили, които я принуждават да отстъпи на източния бряг на реката, където остава до началото на Косовската настъпателна операция. В тези сражения 41 и 42 пехотен полк понасят тежки загуби [8].
Общо загубите на Първа дивизия по време на настъплението в Сърбия до края на месец ноември са следните[9]:
| категория | убити | починали от рани | безследно изчезнали | ранени | всичко |
|---|---|---|---|---|---|
| офицери | 26 | 8 | 2 | 89 | 125 |
| подофицери | 26 | 1 | 18 | 345 | 390 |
| войници | 776 | 31 | 497 | 4255 | 5559 |
През декември 1915 година са убити или почиват още 11 офицери и 1695 подофицери и войници от дивизията, а 431 войници и подофицери са безследно изчезнали[10].
Войната срещу Румъния
[редактиране | редактиране на кода]
В началото на 1916 година дивизията е включена в състава на Трета армия, която е съсредоточена на румънската граница. След включването на Румъния във войната на страната на Антантата „железните шопи“, заедно с Четвърта Преславска дивизия, воюват в източната част на добруджанския фронт. Първа бригада на полковник Христо Недялков участва в овладяването на Тутраканската крепост (17 – 19 септември 1916 г., нов стил), а трета бригада, командвана от генерал Атила Зафиров, спира и разбива при Сарсанлар румънската Девета дивизия, опитваща се да подпомогне тутраканския гарнизон. Поради бавното преследване на противника след тези боеве, през септември 1916 година командирът на дивизията генерал Янко Драганов е сменен по искане германския фелдмаршал Август фон Макензен[11]. През септември-октомври 1916 година Първа дивизия участва в сраженията с румънско-руските войски при Кобадин. Тя се отличава с действията си при с. Кокарджа. Заедно с Четвърта Преславска дивизия Първа дивизия извършва решителния пробив на Кубадинската позиция на 20 и 21 октомври 1916 година, на места отхвърляйки руските войски и с удар „на нож“.
В края на ноември 1916 година, в състава на българо-германската Дунавска армия Първа дивизия участва в преминаването на Дунава при Свищов, в Букурещкото настъпление и преследването на румънските и руски части до река Серет. На 9 декември 1916 година сборна рота на дивизията заедно със сборна рота от 12 дивизия преминава в тържествен марш на победата през превзетия от съюзническите армии три дни по-рано Букурещ.[12]
На Южния фронт
[редактиране | редактиране на кода]През април 1917 година дивизията е прехвърлена на западния участък на Южния фронт, където заема позиция с дължина 21 километра, северно и северозападно от Битоля, между Шеста пехотна и 302 дивизия.[13] На тази позиция остава до пробива при Добро поле, след който започва да се оттегля на север.
Въпреки че Първа дивизия не е претърпяла поражение, по силата на Солунското примирие от 29 септември 1918 година нейните войници и офицери, както и всички останали български военнослужещи, които при подписването се намират на запад от Скопския меридиан, са обявени за военнопленници.
1944 – 1989
[редактиране | редактиране на кода]С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на дивизията от 1-ва пехотна софийска дивизия на 1-ва пехотна софийска гвардейска дивизия.[14]
Наименования
[редактиране | редактиране на кода]През годините дивизията носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Първа пеша бригада (1883 – 1892)
- Първа пехотна софийска дивизия (1892 – 1920)
- Първи пехотен софийски полк (1920 – 1938)
- Първа пехотна софийска дивизия (1938 – 5 март 1946)
- Първа пехотна софийска гвардейска дивизия (от 5 март 1946 г.)
Началници
[редактиране | редактиране на кода]Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Полковник | Петър Логинов | |
| 2. | Полковник | Алфонс Буш | |
| ? | Подполковник | Стефан Кисов | от 1 ноември 1888 г. |
| ? | Майор | Христо Попов | към 10 февруари 1887 |
| ? | Майор | Кръстю Маринов | 24 януари 1890 – 15 декември 1890 |
| ? | Подполковник | Кръстю Маринов | към 6 февруари 1892 година |
| ? | Полковник | Никола Петров | към 1897 |
| ? | Генерал-майор | Никола Бочев | 1901 – 1901 |
| ? | Полковник | Иван Фичев | от 1 януари 1903 |
| ? | Генерал-майор | Никола Бочев | към 1904 |
| ? | Генерал-майор | Васил Кутинчев | 20 май 1905 – 15 април 1908 |
| ? | Генерал-майор | Стефан Тошев | 1909, 1912/1913 |
| ? | Генерал-майор | Иван Попов | май 1913 – юни 1913 |
| ? | Полковник | Никола Желявски | от юни 1913 |
| ? | Генерал-майор | Янко Драганов | 1913 – 18 септември 1916 |
| ? | Полковник | Христо Недялков | 19 септември 1916 – 1918 |
| ? | Полковник | Тодор Златев | 1918 |
| ? | Генерал-майор | Стефан Тасев | 1918 – 1919 |
| ? | Полковник | Михаил Каридов | към октомври 1919 |
| ? | Полковник | Велизар Лазаров | 1919 – 1921 |
| ? | Генерал-майор | Киро Жечев | 1928? – 1931? |
| ? | Полковник | Здравко Георгиев | 1929 – 1933 |
| ? | Генерал-майор | Стефан Цанев | 1933 – 1934 |
| ? | Полковник | Петър Петров | 1934 |
| ? | Полковник | Станислав Крайовски | 1934 |
| ? | Полковник | Христо Данчев | 1934 |
| ? | Полковник | Георги Тановски | юни 1935 – октомври 1935 |
| ? | Полковник | Константин Лукаш | 14 февруари 1935 – 25 февруари 1938 |
| ? | Генерал-майор | Никола Наков | 1938 – 1942 |
| ? | Генерал-майор | Константин Стоянов | 1942 – 1944 |
| Полковник | Иван Кефсизов | 11 май 1944 – 1944 | |
| Генерал-майор | Тодор Тошев | 14 септември 1944 – февруари 1945 | |
| Генерал-майор | Петър Панчевски | 15 август 1945 – 7 октомври 1947? |
Други началници: Александър Димитров, генерал-майор Димитър Русчев
Началници на щаба
[редактиране | редактиране на кода]- Подполковник Никола Антикаров (от 31 март 1892 г.)[15]
Първа Софийска дивизия в литературата
[редактиране | редактиране на кода]На бойния път на дивизията през 1916 – 1918 година е посветено едно от най-забележителните произведения на българската военна литература и мемоаристика – „Един от Първа Дивизия“ на Георги Ст. Георгиев, преиздавано многократно[16].
Спомените на артилерийския офицер Сава Стоянович също описват бойния път на дивизията във войната срещу Сърбия през 1915 и на Северния фронт през 1916 – 1917 година.[17]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 101 – 102, 107.
- ↑ Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 280 – 281.
- ↑ Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 2, стр. 644
- ↑ Войната между България и Турция, т. I, София 1937, с. 514 – 516
- ↑ Венедиков, Йордан. Сражението при Селиолу и Гечкенли от стратегическо гледище, във: Венедиков, Йордан. Избрани съчинения, София 1991, с. 136
- ↑ Станчев, Станчо. Човешките загуби и тяхното попълване през войните на България 1885 – 1945, София 2001, с. 95
- ↑ Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 2, стр. 887 – 888
- ↑ Недев, Никола. България в Световната война (1915 – 1918), София 2001, с. 50; Тодор Петров, Игнат Криворов и др.Българската армия в Първата световна война, т. I – септември 1915-август 1916, София, б.г., с. 122 – 123
- ↑ по Станчев, Станчо, пос. съч. с. 105
- ↑ Станчев, Станчо, пос. съч. с. 131.
- ↑ Марков, Георги. Голямата война и българската стража между Средна Европа и Ориента 1916 – 1919 г., София 2006, с. 24
- ↑ Марков, Георги. Голямата война и българската стража между Средна Европа и Ориента 1916 – 1919 г., София 2006, с. 65.
- ↑ Недялков, Христо. 1-ва пехотна софийска дивизия на Македонския фронт през втората половина на месец септемврий 1918 г., София 1921, с.4.
- ↑ Указ № 6 от 5 март 1946 г., с. 1
- ↑ Приказ № 16 от 31 март 1892 (ДВ, бр. 87 от 1892)
- ↑ Георгиев, Георги Стоянов. Един от Първа дивизия. Спомени на участник, София 1935, 376 с., 1 издание
- ↑ Стоянович, Сава. Спомени от Освободителните войни на българския народ през 1912 – 1913 и 1915 – 1918 години. Част I. В Сърбия през 1915 година, София 1926, 363 с., същият: Тутраканската епопея. Добруджа и Румъния, София 1929, 115 с. и Оръдията през декември. Спомени, София 1993, 307 с.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница
- Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том II“, София, 1936, Държавна печатница
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Барбар, Отон. Моите спомени от войните 1912 – 1918. Част I. Спомени от Балканската война 1912 – 1913
- Георгиев, Георги Ст. Един от първа дивизия
- За паметниците и моралните дефицити на днешния ден
| |||||||||||||
