Кирил Кирилов (генерал-майор)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Кирил Кирилов.
Кирил Кирилов | |
български генерал | |
Войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
---|---|
Награди | За военна заслуга „За заслуга“ Военен орден „За храброст“ „Свети Александър“ |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | 15 декември 1864 г.
|
Дата и място на смърт | 1936 г.
|
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Кирил Неделчев Кирилов е български офицер, генерал-майор от пехотата, участник в Сръбско-българската война (1885), командир на дружина от 43-ти пехотен полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 3-та бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия (1915 – 1916) и на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия (1917) през Първата световна война (1915 – 1918).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Кирил Кирилов е роден на 15 декември 1864 г. в Шумен, Османска империя. На 17 септември 1881 г. постъпва на военна служба. През 1885 г. завършва в 6-и випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище, на 30 август 1885 е произведен в чин подпоручик и зачислен в пехотата. През 1887 г. е произведен в чин поручик, а през 1890 в чин капитан. През 1900 г. е командир на рота във Военното училище, на 2 май 1902 г. е произведен в чин майор, а на 18 май 1906 г. в чин подполковник. През 1909 г. е помощник-командир на 7-и пехотен преславски полк.
По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) подполковник Кирил Кирилов е командир на дружина от 43-ти пехотен полк, като на 18 май 1913 г. е произведен в чин полковник.
През Първата световна война (1915 – 1918) полковник Кирилов първоначално служи като командир на 3-та бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия (1915 – 1916), като за тази служба съгласно заповед №679 от 1917 е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас[1]. През 1917 г. е командир на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия (1917), за която служба съгласно заповед №355 от 1921 г. е награден с Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие[2]. По-късно служи в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост при Министерството на войната (ДСГОП). Уволнен е от служба през 1918 г. На 31 декември 1935 г. е произведен в чин генерал-майор.
По време на военната си кариера служи и в 19-и пехотен шуменски полк.
Генерал-майор Кирил Кирилов умира през 1936 г. и е погребан в Централните софийски гробища.[3]
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (30 август 1885)
- Поручик (1887)
- Капитан (1890)
- Майор (2 май 1902)
- Подполковник (18 май 1906)
- Полковник (18 май 1913)
- Генерал-майор (21 декември 1935)
Образование
[редактиране | редактиране на кода]Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Народен орден „За военна заслуга“ IV степен на военна лента
- Орден „Св. Александър“ V степен без мечове
- Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас (1917)
- Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие (1921)
- Орден „За заслуга“ на обикновена лента
- Орден „За заслуга“ с военна лента
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 93.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Генерал-майори от Царство България
- Шести випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Български военни дейци от Сръбско-българската война
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Носители на орден „Свети Александър“
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Носители на орден „За заслуга“
- Родени в Шумен
- Погребани в Централните софийски гробища