Направо към съдържанието

Георги Кукурешков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Кукурешков
български офицер от артилерията
Роден
9 април 1867 г.(1867-04-09)
Починал
21 април 1930 г. (на 63 г.)

Учил вНационален военен университет
НаградиВоенен орден „За храброст“
„Свети Александър“
„За заслуга“
За военна заслуга
Военна служба
Званиеполковник

Георги Манчов Кукурешков (Кукурѣрешковъ до 1945) е български офицер, полковник, началник на отделение в 8 артилерийски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 1-ви гаубичен полк и 1-ва артилерийска бригада през Първата световна война (1915 – 1918).

Георги Кукурешков е роден на 9 април 1867 г.[1] в Панагюрище. През 1886 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, завършва на 27 април 1887 г., произведен е в чин подпоручик и назначен на служба в 8 пехотен приморски полк.[2] Малко след това е зачислен в 4-ти артилерийски полк. На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик, а през 1895 г. в чин капитан.

През 1902 г. като капитан от 4-ти артилерийски полк е командирован за обучение в Офицерска артилерийска школа – полски отдел, Царское село, Русия, която завършва още същата година.[3] През 1900 г. капитан Кукурешков служи като командир на 2-ра батарея от 4-ти артилерийски полк, през 1904 е произведен в чин майор като продължава да командва поверената му батарея, от 1909 г. е командир на батарея от 2-ри артилерийски полк, а от 1911 командва отделение от същия полк. На 22 септември 1912 г. е произведен в чин подполковник.

Подполковник Кукурешков лов взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като началник на отделение в 8 артилерийски полк, а след Междусъюзническата война командва 1-ви гаубичен полк. На 1 октомври 1915 г. е произведен в чин полковник.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) полковник Кукурешков командва първоначално 1-ви гаубичен полк, след което 1-ва артилерийска бригада. През 1917 г. като командир на 1-ви гаубичен полк съгласно заповед № 679 г. по Действащата армия е предложен за награждаване с Военен орден „За храброст“, III степен, 2 клас, но орденския съвет решава, че може да бъде награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас[4], като съгласно заповед № 466 от 1921 г. по Министерството на войната наградата е променена на Военен орден „За храброст“, III степен, 2 клас.[5] През 1918 г. като командир на 1-ва артилерийска бригада е награден с Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата [6], която награда е потвърдена със заповед № 355 от 1918 година.[7]

През 1919 г. полковник Кукурешков е уволнен от служба. Умира на 21 април 1930 г.

Полковник Георги Кукурешков е женен за дъщерята на полковник Никола Капитанов (1862 – 1950) и внучка на капитан Манол Войвода – Радка (1886 – 1962). Синът му Виктор (р. 1918) е поручик от артилерията и участник във Втората световна война (1941 – 1945). Къщата на Никола Капитанов и Георги Кукурешков се намира в София на ул. Николай Лилиев № 5 и е дело на арх. Михаил Пушкаров.[8]

  1. Според „Руменин“ е роден през 1868 г.
  2. Марков, Иван. Осми випуск на Софийското военно училище. София, Печатница на Военно-издателския фонд, 1937.
  3. Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 128 – 129. (Цит: ВИ, № 21, 28 февруари 1902; № 104, 22 октомври 1902; Списък на генералите и офицерите (1903), с. 81)
  4. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 114 – 115
  5. ДВИА ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 81 – 82
  6. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 94
  7. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 224 – 225
  8. Национална финансово-стопанска гимназия – София: Сградата, архив на оригинала от 31 май 2017, https://web.archive.org/web/20170531025119/http://www.nfsg.online.bg/bul/build/architekt.html, посетен на 25 юни 2017