Петър Петров (полковник)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Петров.
| Петър Петров | |
| български офицер, полковник | |
| Звание | Полковник |
|---|---|
| Години на служба | 1906 – 1934 |
| Род войски | Пехота |
| Командвания | 1-ва пехотна дивизия |
| Битки/войни | Балканска война Първа световна война Междусъюзническа война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | неизв.
|
Петър Йорданов Петров е български офицер, полковник, участник в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата война (1913) и Първата световна война (1915 – 1918), командир на 1-ва пехотна софийска дивизия (1934).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Петър Петров е роден на 1 март 1887 г. в Сливен, Княжество България. През 1906 г. завършва с 26-и випуск на Военното на Негово Величество училище и на 19 септември е произведен в чин подпоручик. На 22 септември 1916 г. е произведен в чин поручик Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) и на 5 август 1913 г. е произведен в чин капитан. Взема участие в Първата световна война (1915 – 1918), като на 20 юли 1917 е произведен в чин майор, а след войната на 28 август 1920 г. в чин подполковник.
През военната си кариера служи последователно в 17-и пехотен доростолски полк и 38-и пехотен полк. По-късно е началник-щаб на 17-а опълченска дружина, след което е в Щаба на армията и в 39-и пехотен полк.
През 1923 г. подполковник Петров е назначен на служба в 3-ти пехотен бдински полк, през 1928 г. е произведен в чин полковник, след което от 1929 г. е на служба в 4-ти пограничен сектор[1] и през следващата година е назначен за началник-щаб на 4-та военно-инспекционна област[2]. През 1934 г. полковник Петър Петров поема за кратко командването на 1-ва пехотна софийска дивизия[3] и по-късно същата година е уволнен от служба и преминава в запаса.[4]
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Полковник Петър Петров е женен има 2 деца.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (19 септември 1906)
- Поручик (22 септември 1909)
- Капитан (5 август 1913)
- Майор (20 юли 1917)
- Подполковник (28 август 1920)
- Полковник (1928)
Образование
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 74.
