Зарово
| Зарово Νικόπολη | |
| — село — | |
  Зарово  Зарово  Зарово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Лъгадина |
| Географска област | Богданска планина |
| Надм. височина | 652 m |
| Население | 82 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 570 17 |
| Зарово в Общомедия | |
За̀рово (на гръцки: Νικόπολη, Никополи, катаревуса: Νικόπολις, Никополис, до 1927 година Ζάροβα, Зарова[1]) е село в Гърция, част от дем Лъгадина (Лангадас), в област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в западните поли на Богданската планина (Вертискос) на около 30 километра североизточно от Солун над прохода между Богданската планина и Карадаг (Мавровуни).
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]
През XIX век Зарово е чисто българско село, числящо се към Лъгадинската каза. През 1872 година голямото мнозинство от селото преминава под ведомството на Българската екзархия.[2] От март същата година в Зарово е разкрито новобългарско училище с първи учител отец Агапий Войнов, а гръцкият език в църковните служби е заменен с български. В 1875 – 1877 година учител в Зарово е Димитър Мавродиев.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Сарово (Sarovo) е показано като село с 212 домакинства и 945 жители българи.[4] В учебните 1881 – 1882 и 1882 – 1883 Българската екзархия издържа учител в Зарово.[5]
В 1881 година иконата на Кирил и Методий в църквата „Свети Илия“ в селото е изписана от известния български зограф Кръстьо Николов.[6]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 1500 души българи-християни.[7]
В началото на века селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зарово (Zarovo) има 1896 жители българи екзархисти.[8]
В българското училище в селото според училищния инспектор на Солунската епархия Евтим Спространов преподава Ангел Кирков от самото Зарово, Димитър Атанасов от Кукуш, който след смъртта си е заменен от Атанас Петров от Градобор и Мария Петрова от Юнчии.[9] Според Анастасия Каракасиду в края на османското владичество Зарова е предимно „славяноезично“ селище.[10]
При избухването на Балканската война в 1912 година 26 души от Зарово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11] През войната в селото влиза четата на Михаил Думбалаков, която заедно с 40 души местна милиция отблъсква, настъпваща от Солун турска войска.[12]
Думбалаков пише:
| „ | След Негован, селата Зарово и Висока ни устройват бляскаво посрещане... Селяните от Висока знаят как да посрещат гости като нас. Всичко се е превърнало на почит и услуга. Използваме безкрайно радушния прием...[13] | “ |
Кмет на селото става Коновчиев, а български свещеник е Ангел Д. Канелов. На 2 април гръцките власти заплашват заровци да се изселят и те пращат телеграма до цар Фердинанд, в която пише:
| „ | Едничкото село в Лъгадинската околия Зарово, което в продължение на 40 години води ожесточена борба с гърците, сега те със свои агенти дават тридневен срок за изселване на българска територия.[14] | “ |
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]
В 1913 година по време на Междусъюзническата война Зарово е разорено и опожарено от гърците, а голяма част от местните българи се спасяват в България. Според сведения на Антон Попстоилов от началото на 1923 година, бежанците от Зарово се установяват в Белица, Мелнишко (56 семейства), Крупник, Горноджумайско (54 семейства), Горна Джумая (50 семейства), София (5 семейства), Пловдив (5 семейства), Татар Пазарджик (3 – 4 семейства), Враца (2 семейства) и на други места.[15]
На мястото на изселените българи през 20-те години са заселени понтийски гърци бежанци от селата Ескьоне, Хаджикьой, Каилика, Мондолас, Аладжахан в околностите на Шебинкарахисар. В 1927 година селото е прекръстено на Никополи – гръцкото име на град Шебинкарахисар. Според преброяването от 1928 година Зарово е смесено местно-бежанско село с 89 бежански семейства с 330 души.[16]
- Население
- 2001 – 315 жители
- 2011 – 134 жители
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Зарово
Александър Коюмджиев, български учител и революционер, деец на ВМОРО, четник на войводата Христо Чернопеев, убит в Малешевската планина- Ангел Джиков, македоно-одрински опълченец, четата на Михаил Думбалаков, Сборна партизанска рота на МОО[17]
- Ангел Кирков (1896 – 1923), български комунист
- Ангел Константинов (1834 – 1915), български църковен деец
- Благой Попгеоргиев Плянгов, български офицер, участвал в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война[18]
- Георги Запрянов, македоно-одрински опълченец, четата на Михаил Думбалаков[19]
- Георги Рупов, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Думбалаков[20]
- Гаврил Гаврилов (1882 – ?), български просветен деец и военен лекар
- Епифаний Зографски, български духовник, йеромонах, македоно-одрински опълченец[21]
- Иван Делев (1912 – ?), български комунист, деец на ВМРО (обединена)
- Георги Петров Плянгов (1840 – 1912), български църковен деец
- Гьорче Попангелов (1881 – 1951), български общественик, председател на Петричкия окръжен съвет (1922 – 1931)
- Димитър Амов, български свещеник и учител[22]
- Димитър Канелов, служител в българската администрация в Лъгадинско през Балканската война, касиер на Лъгадинското езеро[23]
- Димитър Попангелов, български учител и революционер
- свещеник Дойчин (Дойчо) Запрев, екзархийски архиерейски наместник в Гюмюрджина[24]
- Дякон Козма (? – 1903), деец на ВМОРО, загинал на 6 юли 1903 година край Беловодица[25]
- Захария Шолков, свещеник в Сяр, на 14 септември 1875 година служи на български, заради което е изгонен от града[26]
- Константин Димитров Воловаров, български духовник, архимандрит
- Константин Джоджов (1883 – 1903), български революционер
Константинос Яфкас (Κωνσταντίνος Γιάφκας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[27]- Константинос Маврудис (Κωνσταντίνος Μαυρουδής), гръцки андартски деец, агент от втори ред[27]
- Коста Сандев (1883 – 1923), български революционер комунист, убит по време на Септемврийското въстание
- Лазар Илиев Гайдев, македоно-одрински опълченец, 20 (21)-годишен, работник, земеделец, неграмотен, 2 и 4 рота на 3 солунска дружина, починал на 20 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“[28]
- Методий Охридски (светско име Георги Щерев, 1866 – 1909), български духовник и охридски митрополит
- Методий Димитров Воловаров (1848 – след 1921), български духовник и благодетел
- Петър Димитров Воловаров (1841 – 1895), български църковен и просветен деец, революционер
- Петър Сучев, деец на ВМРО, бежанец в Крупник, според Иван Михайлов: „Тактиченъ, буденъ, симпатиченъ човѣкъ. Вѣренъ на Дѣлото“.[29]
- Порчо П. Ангелов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, убит на 26 октомври 1912 година[30]
- Тодор Попгеоргиев Плянгов, български просветен деец, участвал в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война[18]
- Христо Мировенски (1903 – след 1944), български лекар, работил в Свиленград, арестуван, изтезаван и убит в милицията след Деветосептемврийския преврат[31]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Вачева-Хотева, Мария и др. Говорът на село Зарово, Солунско. С оглед към лексикалната му система. София, Мултипринт ЕООД, [2000]. ISBN 954-9811-18-2.
- Попстоилов, Антон. Село Зарово, Солунско: историко-фолклорно и езиковедско изследване. София, БАН, [1979].
- Грънчарова, Камелия. Село Зарово, Солунско - маркери на идентичността. СМИЛКОВ ЕООД - Благоевград, 2017. ISBN 978-619-90970-0-7.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Попстоилов, Антон. „Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване“, София, 1979
- Сурин, Н. „Погърчването на българите в Лъгадинско. Спомени от Македония“
- 55 наследници на прокудени от солунското Зарово почетоха родното място на предците си
- „На гости в Зарово и Висока“, статия от Антон Попстоилов публикувана в сп. „Българска сбирка“, книжка X, год, VII, София, 1900 г.
- „Народни песни и приказка от с. Зарово“ от Ангел Хотев, публикувано в „Село Зарово, Солунско; историко-фолклорно и езиковедско изследване“, София, 1979 г.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Попстоилов, Антон. Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване, Издателство на БАН, София, 1979, стр. 40.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 524.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 152 – 153.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 28.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 244.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 170.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 196-197. (на френски)
- ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 334.
- ↑ Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове: Преходи към националното в Гръцка Македония 1870 – 1970. София, „Сиела“, 2008. ISBN 978-954-28-0186-3. с. 69.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 211 – 214.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 215 – 217.
- ↑ Карамановъ, В., бившъ кукушки окрѫженъ управитель. Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия // Военно-исторически сборникъ (39). февруари 1939. с. 206.
- ↑ ЦДА, ф. 177 К, оп.1, а.е. 818, л. 14 (Рапорт на Антон Попстоилов за научната му обиколка в Мелнишко и Горноджумайско 1922-1923 – л. 2-18).
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 207.
- ↑ а б Попстоилов, Антон. Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване, Издателство на БАН, София, 1979, стр. 49.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 264.
- ↑ ДА – Благоевград, фонд 1599, опис 1, а.е. 139, л. 1
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 271.
- ↑ Парцел 46 // София помни. Посетен на 9 април 2016.
- ↑ „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 178 (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель – „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 189 – 190.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 158.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 714.
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 60. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 137.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 857.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.
- ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1928 — 1929
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
