Крупник
| Крупник | |
 Площадът на селото | |
  Крупник  Крупник | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2106 души[1] (15 март 2024 г.) 59,5 души/km² |
| Землище | 35 412 km² |
| Надм. височина | 370 m |
| Пощ. код | 2740 |
| Тел. код | 0748 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 40052 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Симитли Апостол Апостолов (Партия на зелените; 2003) |
| Кметство – кмет | Александър Равначки |
| Крупник в Общомедия | |
Кру̀пник е село в Югозападна България. То се намира в община Симитли, област Благоевград.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Крупник е разположено на 7 km югозападно от град Симитли, в североизточните склонове на Крупнишкия рид, от западната страна по поречието на река Струма, преди тя да навлезе в Креснеския пролом. Надморската височина на селото е 750 m.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Античност и средновековие
[редактиране | редактиране на кода]
Северозападно от селото, в местността Свети Георги е открита късноантична гробница от IV век, която принадлежи към рядко срещан архитектурен тип.[2] В източната част на Крупник е открито късноантично селище и средновековен некропол, обявени за паметник на културата в 1973 година. Югозападно от Крупник, в местността градището са останките на късноантична и средновековна крепост, която също е обявена за паметник на културата.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]
През XV век Крупник, вероятно поради своето икономическо издигане, става център на епархия. Епархията съществува и през XVI век. Границите ѝ не са установени точно, но тя е обхващала несъмнено околността на Крупник, която ще да е съвпадала с днешното Благоевградско. Изглежда, тя е включвала и Дупнишко и Рилския манастир.[3] Катедралната епископска църква „Света Троица“, чиито останки са разкрити в югоизточната част на селото, е превърната в джамия, която по-късно е разрушена. От 1965 година църквата е паметник на културата. В края на XV век Владислав Граматик дава писмени сведения за Крупник.[2] Наследство от Крупнишката епархия е известното Крупнишко евангелие - среднобългарски писмен паметник от началото на XVI век, дарен в 1577 година от митрополит Йоасаф Крупнишки на Рилския манастир, където се съхранява.[4]
В XVII век селището е помохамеданчено, но населението запазва българския си език.[3][2] В османски регистър на джелепкешаните от 1576 година Крупник е посочено като село с 3 български християнски домакинства. Също с толкова е посочено и в документ от 1650 година.[2]
В XIX век основният поминък на крупничани е земеделието – отглеждане на памук, тютюн, дини и зеленчуци.[2] В средата на века Неофит Рилски описва селото така:
| „ | Крупник тука що се споменуваест едно село големо в Джумалийската кааза, което е било некога [уви!] митрополия на български митрополити (каквото ще се назначи в следующем со свидетелство). Но по време, като си изменили верата тамошните християние и прияли мохамеданството, днес нема ни един христянин в него. И замечателно е защо тия крупничанье турци най-враждебни са от другите турци и непримирителни врази на соседните си християни българи, ако и да произхождат и они от това истото българско поколение, защото им свидетелствувтат и древните обичаи, които са имали еднакви с българите, докле са били християне, от които (обичаи) и еще много содержаават неизменни и в отоманствотото си. И от това се познава явно колко велико влияние има религиозний дух над человечествотото![5] | “ |
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Крупник, село по същата посока, 1/2 час по на Ю от Симитлия. Разположено в едно долище до друма. Оттук надолу пътят става твърде тесен и стръмен, какъвто е в Рупелския проход; особено лошав е пътят до Крива ливада, 1 час на Ю от Кресна. Къщи 120, помаци. И тук се сее добър тютюн; има и градини.[6] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Крупник (Крупникъ) е българомохамеданско селище. В него живеят 660 българи мохамедани и 65 цигани.[7]
В 1904 година в района става силното Крупнишко земетресение.
Според данни на Неврокопската митрополия в 1907 година в селото има 54 българи християни, вероятно преселници от околните села.[2]
В България
[редактиране | редактиране на кода]
По време на Балканската война, на 12 - 13 октомври (нов стил 25- 26 октомври) 1912 г., край Крупник се състои бой между настъпващата Трета бригада на Седма пехотна рилска дивизия и османски войски, при който османците са разбити и Крупник е овладян от българските войски. Помашкото население на Крупник се изселва заедно с отстъпващите турски войски.[2]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Крупник са останали 2-3 помашки семейства.[8] По-късно малка част от бежанците се завръща в селото. В началото на 1923 година Антон Попстоилов пише, че „неприветливите и неудобни къщички“ на Крупник са препълнени с бежанци от Вардарска и Егейска Македония и с преселници от околните села. От 179-те семейства в селото 11 са на местни помаци, 54 - на бежанци от Зарово, Солунско, 53 са от Кресна, 23 - от Сърбиново, 19 - от Сушица, 7 - от Падеж, 3 - от Тросково, 3 - от Берово, 2 - от Драглища, Разложко, по 1 - от Куманово, Горни Порой, Демирхисарско, Рила, Фролош.[9]
През 1918 година в селото е образувана дружба на БЗНС, а в 1919 година е основана структура на БКП (т.с.). В същата 1919 година на гара Крупник е образувана секция на Съюза на транспортните работници и гарата е център на стачкуващите по линията Горна Джумая - Петрич по време на Транспортната стачка в 1919 – 1920 година.[4]
По време на Септемврийското въстание от 1923 г. местният комунистически партиен секретар въпреки нарежданията отказва да вдига бунт. Около 11 местни комунисти и земеделци са арестувани.[10] През август 1925 година органите на ВМРО разкриват нелегална група на БКП (т.с.) в Крупник и извършват арести. Активисти на БКП и БЗНС са осъдени от организационен съд на различни наказания, включително и на смърт.[4]
В 1932 година в селото е учредена кредитната кооперация „Единство“, а през 1942 година – сдружение „Виктория“.[4]
В 1935 година е завършена и осветена църквата „Свети Архангел Михаил“ в центъра на селото и селският събор е на Архангеловден. Освен „Свети Архангел Михаил“, край старата епископска катедрала в 1994 - 1995 година е изграден параклис, също посветен на Светата Троица. Параклиси има и в най-високата част на крепостта Градище - „Свети Иван Рилски“, и в подножието на крепостта - „Свети Илия“. Селото има два оброка - „Свети Георги“ – при късноантичната Крупнишка гробница и „Свети Димитър“ – при руините на античното селище.[11]
В 1985 година Крупник има 2444 жители.[12]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[13]
| Численост | |
| Общо | 2078 |
| Българи | 1493 |
| Турци | - |
| Цигани | 39 |
| Други | 9 |
| Не се самоопределят | 4 |
| Неотговорили | 533 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Крупник
Велин Георгиев (1933 - 2019), български писател-
Георги Мавродиев (1928 - 2014), български и северномакедонски физик - Иван Неврокопски (р. 1926), български политик
- Крум Неврокопски (1930 – 2004), юрист и политик
- Мартин Тошев (р. 1990), български футболист
- Починали в Крупник
- Найден Стойков Стоевски, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[14]
- Ташко Комитов (1894 - 1925), български революционер, анархист
- Свързани с Крупник
- Петър Сучев, деец на ВМРО, родом от Зарово, бежанец в Крупник, според Иван Михайлов: „Тактиченъ, буденъ, симпатиченъ човѣкъ. Вѣренъ на Дѣлото“.[15]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в г д е ж з и к Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 475.
- ↑ а б Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, том 2. София, 1932. с. 170.
- ↑ а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 476.
- ↑ Описание болгарскаго священаго монастиря Рилскаго, обретающегося в Рилской пустини
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 20.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 192.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244.
- ↑ ЦДА, ф. 177 К, оп.1, а.е. 818, л. 13-14 (Рапорт на Антон Попстоилов за научната му обиколка в Мелнишко и Горноджумайско 1922-1923 – л. 2-18).
- ↑ Костов, Владо, Маринчев, Стоил и Иван Гемов. Септември 1923 г. в с. Крупник. - в: Спомени за Септемврийското въстание от 1923 г. в окръзите: Софийски, Петрички (Благоевградски), Бургаски, Шуменски (Коларовградски), Варненски, Търновски, Плевенски, Хасковски и др., София, Издателство на БКП, 1963, с. 220-221.
- ↑ Църква „Св. Архангел Михаил“ - Крупник // Опознай.bg.
- ↑ Мичев, Николай и Петър Коледаров, Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 161.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 5
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 857.
| |||||||||||
