Велин Георгиев

Велин Георгиев
български писател
Роден	21 ноември 1933 г. Крупник, Царство България
Починал	14 май 2019 г.
Награди	Литературна награда "Георги Братанов"

Велин Йосифов Георгиев е български поет и публицист.

Биография

Роден е на 21 ноември 1933 година в горноджумайското село Крупник. Завършва журналистика и работи в различни медии - вестник „Патриот“, „Звезда“ - Кюстендил, „Пиринско дело“ - Благоевград, Радио Благоевград, Радио София, списание „Съвременен показател“ и други. Георгиев пише поезия и публицистика, както и стихове за деца. Член е на Съюза на българските писатели (1985) и Съюза на българските журналисти. В 1994 година създава и ръководи Националния литературен салон „Старинният файтон“. В 2002 година получава наградата „Георги Братанов“.

Велин Георгиев умира на 85 години на 14 май 2019 г.

Творчество

• „Тук съм“ (1972),
• „Присъствена книга“,
• „Душа на кръста“ (1994),
• „Птичка божия“ (1995),
• „Кръчма“ (1995),
• „Път на мравката“ (стихове за деца, 1996),
• „Баладично завръщане“ (1997),
• „Живот с неродена“ (1998),
• „Не“ (1998),
• „Адски камък“ (1999),
• „Файтонът с пегасите“ (2000),
• „Видовден“ (2001),
• „Шок“ (2002),
• „Акт“ (2003),
• „Атавизъм. Следописи“ (2003),
• „Белязано дърво“ (избрана лирика, 2003),
• „Черна кутия“ (2005),
• „Анонимно човечество“ (2007),
• „Небесна колесница“ (2007),
• „Обърнати върхове“ (2008),
• „Време за апостоли“ (2008),
• „Песни от човека“ (2008),
• „Файтонът и неговите пеещи щурци“ (2009),
• „Часът на единака“ (2011).

Външни препратки

• От и за Велин Георгиев в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България
• Велин Георгиев в Литературен свят
• Велин Георгиев в Литернет