Направо към съдържанието

Михаил Миков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Михаил Райков Миков)
Михаил Миков
български политик
Роден
16 юни 1960 г. (64 г.)
Учил вСофийски университет
Политика
Професияюрист
ПартияБСП
Народен представител
XXXVIII НС   XXXIX НС   XL НС   XLI НС   XLII НС   XLIII НС   
Министър на вътрешните работи
24 април 2008 – 27 юли 2009
Председател на Народното събрание
27 юли 2013 – 6 август 2014
Председател на БСП
27 юли 2014 - 8 май 2016[1]
Михаил Миков в Общомедия

Михаил Райков Миков е български политик, председател на Националния съвет на Българската социалистическа партия от 27 юли 2014 г.[2] до 8 май 2016[1] и лидер на коалиция БСП Лява България (Коалиция за България преди парламентарните избори през 2014 г.). Миков е юрист по образование и дългогодишен парламентарист, консултант по редица законопроекти във Великото, XXXVI и XXXVII народно събрание, народен представител в следващите четири състава на законодателния орган – 38-ият, 39-ият, 40-ият[3] и 41-вият от 5-и Многомандатен избирателен район – Видин, председател на XLII народно събрание[4] и председател на парламентарната група на коалиция БСП Лява България в XLIII НС. Михаил Миков е министър на вътрешните работи в периода април 2008 – юли 2009 г. в коалиционното правителство на Сергей Станишев.[5] Бил е заместник-председател на БСП, отговорен за парламентарната дейност и съдебната система.[6][7]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Миков е роден на 16 юни 1960 г. в град Кула, област Видин. Завършва средното си образование в кулската гимназия.[8] Следва и завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климен Охридски“,[3] където по-късно преподава като старши асистент по наказателно право. Специализирал е права на човека в Монпелие, Франция, данъчно облагане на неправителствени организации във Вашингтон, САЩ, антикорупционни практики в Рим, Италия. Владее френски, руски и сръбски език. Миков е женен, с две деца.[9][10]

Политическа кариера

[редактиране | редактиране на кода]

БСП

[редактиране | редактиране на кода]

В началото на демократичните промени в България Михаил Миков е член на БКП и остава в партията след преименуването ѝ в Българска социалистическа партия.

На 27 юли 2014 г. на заседание на 48-ия ѝ Конгрес Михаил Миков е избран за председател на Националния съвет на БСП.[2] На предсрочните парламентарни избори на 5 октомври партията отчита най-ниските си изборни резултати от 1989 г.[11] Начело с Миков, новото ръководство обявява сред целите си:

В XXXVIII народно събрание

[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Миков е народен представител от БСП в XXXVIII народно събрание.[14] Сред инициативите на Миков са предложените през март 2001 г. законодателни промени:

  • Поправки в Наказателния кодекс, спрямо които лица, принудили журналист да разпространява неистински факти или обстоятелства, да бъдат лишавани от свобода за период от една до шест години и глобявани с 3000 лв., а ако принудата е по вина на длъжностно лице или овластен орган, санкцията да бъде от две до шест години лишаване от свобода и глоба до 10 000 лв., вместо дотогавашните до шест месеца лишаване от свобода и глоба от 100 лв.
  • Наказание от две години лишаване от свобода или глоба в размер до 5000 лв. за закана спрямо журналист, ако публикува или променя текст и от една до три години лишаване от свобода и до 3000 лв. глоба за същото нарушение, ако заканата е от длъжностно лице или овластен орган.
  • Санкции до две години лишаване от свобода и глоба до 5000 лева за лица, попречили без правно основание да се отпечата вестник, списание или друго печатно издание.[15]

В XXXIX народно събрание

[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Миков е водач на листата на БСП във Видин на изборите за XXXIX народно събрание.[16]

  • Парламентарна група на Коалиция за България – заместник-председател (5 юли 2001 – 17 юни 2005).
  • Комисия по икономическата политика – член (20 юли 2001 – 17 юни 2005).
  • Комисия по правни въпроси – член (20 юли 2001 – 17 юни 2005).
  • Временна комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България – член (23 април 2003 – 18 февруари 2005).
  • Делегация в парламентарното измерение на Централноевропейската инициатива – член (13 ноември 2002 – 17 юни 2005).

Инициативите на Миков в XXXIX народно събрание включват:

  • Проектозакон, спрямо който с лишаване от свобода до три години или глоба до 5000 лева да се наказва промяната на компютърни програми или данни с цел имотна облага. Ако чрез проникването в чужд компютър се повреди или унищожи чуждо имущество, предвиденото наказание е лишаване от свобода от една до шест години и глоба до 10 000 лева.
  • Промени, засягащи наказанията за разпространителите, производителите и преносителите на детска порнография чрез компютърна система. Те предвиждат наказанието да бъде лишаване от свобода от една до три години.
  • Изменения, засягащи наказанието за изготвяне на неистински или преправянето на истински парични знаци, деноминирани в евро – предлага се то да бъде затвор до пет години.
  • Поправки за криминализиране на присвояването на средства от европейски фондове.[17]

В XL народно събрание

[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Миков е избран за депутат от БСП в XL народно събрание.

  • Парламентарна група на Коалиция за България – заместник-председател на ПГ (11 юли 2005 – 18 август 2005)
  • Временна комисия по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – член (11 юли 2005 – 18 август 2005)
  • Временна комисия по правни въпроси – член (15 юли 2005 – 24 август 2005)
  • Парламентарна група на Коалиция за България – председател (18 август 2005 – 23 април 2008)[3]
  • Комисия по правни въпроси – член (от 24 август 2005)[3]
  • Комисия по европейска интеграция – член (от 24 август 2005)[3]
  • Временна комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България – член (18 януари 2006 – 30 март 2006)

В XLI народно събрание

[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Миков е избран за депутат от БСП в XLI народно събрание.

  • Парламентарна група на Коалиция за България – член (14 юли 2009 – 29 юли 2009).
  • Парламентарна група на Коалиция за България – зам.-председател (29 юли 2009 – 14 март 2013).
  • Комисия по правни въпроси – член за мандата на XLI НС.
  • Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред – член за мандата на XLI НС.
  • Постоянно действаща подкомисия към Комисията по правни въпроси, която осъществява предвидения в чл. 34б от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение – член; председател (11 януари 2012 г. – 4 септември 2012 г.), приел почетна грамота за модерен парламентаризъм (Институт за модерна политика).
  • Постоянно действаща подкомисия към Комисията по правни въпроси, която осъществява предвидения в чл. 34б от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение – председател (11 януари 2012 – 4 септември 2012).
  • Постоянно действаща подкомисия към Комисията по правни въпроси, която осъществява предвидения в чл. 34б от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение – член (4 септември 2012 – 14 март 2013).
  • Временна парламентарна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с действия и инициативи на длъжности лица от органи на изпълнителната власт, при и по повод на помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания, и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него през периода януари 2002 г. – януари 2012 г. – член за мандата на комисията (16 май 2012 г. – 17 септември 2012 г.).
  • Група за приятелство България – Австрия – член (23 октомври 2009 – 14 март 2013).
  • Група за приятелство България – Китай – зам.-председател (23 октомври 2009 – 14 март 2013).
  • Група за приятелство България – Русия – член (23 октомври 2009 – 14 март 2013).
  • Група за приятелство България – Сърбия (член 23 октомври 2009 – 14 март 2013).

Министър на вътрешните работи

[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Миков е министър на вътрешните работи в периода април 2008 – юли 2009 г. в коалиционното правителство на премиера Сергей Станишев. Наследява на поста Румен Петков, който подава оставка след серия скандали в МВР. Участва в среща на министрите на правосъдието на страните от Югоизточна Европа, която е организирана в София, заедно с министъра на правосъдието Миглена Тачева и главния прокурор Борис Велчев.[18]

Инициативи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Преструктуриране на Главната дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП), която да стане звено, запазващо относителната си обособеност с оперативни и разузнавателни функции, но да бъде в тясна връзка и с централно звено.
  • Създаване на централно звено за борба с мафията.
  • Обособяване на службите за следене и подслушване (ДОТИ и ДОИ) в отделна агенция, но под шапката на МВР.[19] Обособяването им е осуетено във вътрешната комисия в парламента с гласовете на опозицията и коалиционния партньор НДСВ.[20] Решено е ДОТИ и ДОИ да бъдат обединени в специализирана дирекция в МВР.[21]
  • Образуване на главна дирекция „Досъдебно производство“, която има разследващи функции и основно се занимава с по-леките престъпления.[22]
  • Позицията „главен секретар на МВР“ е променена в „генерален комисар на МВР“ и е заета от Павлин Димитров. Към тази най-висша професионална длъжност в министерството функционират анализаторско звено и екип от 50 – 60 души. Според опозицията генералният комисар получава функции, които не са записани в закона и се създава възможност за изземване на правомощия от други звена.[23]
  • Обявяване щата на МВР, за първи път след 1989 г., за което отдавна настояват неправителствени организации и е нормална практика в Европейския съюз.[24]
Михаил Миков, министър на вътрешните работи, март 2009 г.
  • Съкращаване на няколко етапа на служители в главните дирекции „Охранителна полиция“, „Криминална полиция“, „Гранична полиция“, „Досъдебно производство“ и „Пожарна безопасност и спасяване“.
  • Закриване на жандармерийските подразделения в Разград и Хасково.[25]
  • Миков отстранява шефа на дирекция „Противодействие на организираната и тежката престъпност“ към Главна дирекция „Криминална полиция“ комисар Петър Владимиров, заместника му Калин Михов и началника на сектор „Контратероризъм“ Атанас Димитров, а директорът на главна дирекция „Досъдебно производство“ Деньо Терзийски е пенсиониран вследствие на смъртта на арестант, задържан за отвличане.[26]
  • На 8 декември 2008 г. Миков изпраща писма на трите мобилни оператора с молба на 9 декември, Международният ден за борба с корупцията, да изпратят на всички свои абонати съобщение със съдържание „Не на корупцията“.[27]

Протести

[редактиране | редактиране на кода]

По време на протестите на полицаите срещу условията на труд от края на 2008 г., включващи демонстрации на близо 2000 служители на МВР, Миков раздава коледна надбавка в размер на 350 – 400 лв. на всички служители на МВР.[28][29][30] Сред условията на протестиращите са увеличение на основната им заплата с 50% със задна дата от 1 януари 2008 г., допълнително заплащане за извънредния и нощния труд, отчитането на тези видове труд ежемесечно, поне двукратно увеличение на средствата за дрехи и обувки и увеличение на парите за храна. Освен това те искат по-големи наказания за лица, нападащи служители на МВР и такива, оказващи съпротива при арест. Друго условие е създаването на синдикат на полицията.[29][31]

На 15 януари 2009 г. опозицията поисква оставката на Миков поради действията на полицията срещу протестиращи на предишния ден, които нейни представители определят като прилагане на ненужна сила.[32]

През ноември 2008 г. проучване на Галъп показва, че Михаил Миков се ползва с доверието на 18% от българите.[33]

Обществени позиции

[редактиране | редактиране на кода]

На 20 февруари 2009 г. Миков се обявява срещу поправката в Закона за електронните съобщения, според която МВР ще има достъп до данни за Интернет трафика само за разкриване на тежки или компютърни престъпления, считайки, че тя ще има негативен ефект върху борбата с престъпността. Поправката предвижда предоставянето на информацията от Интернет да става само за разкриване на тежки или компютърни престъпления и само според изискванията на Закона за специалните разузнавателни средства и Наказателно-процесуалния кодекс. Трафичните данни да се съхраняват 12 месеца, а срокът не може да се удължава, дори и да има подобно искане от спецслужбите.[34]

В свое интервю за „Дарик радио“ през април 2008 г. Михаил Миков отрича в България да има мафия, макар по думите му да има „сериозен проблем с организираната престъпност“.[35]

„ Категорично няма мафия! ... Разбира се, имаме много сериозни проблеми с организираната престъпност, проблеми, които са не само наши, които са и на целия ЕС. “

[36]

В интервю за Ройтерс заявява, че един от ключовите му приоритети е „да прочистим министерството от нелоялни служители“. По това време България е под натиск от страна на Европейския съюз, който би спрял милиони евро помощи, ако страната не се бори срещу корупцията.[37]

Заявява в интервю за „Дарик радио“, че „в полицията има много почтени хора, призвани да служат на държавата, но има и такива, които карат хората да мислят, че полиция е равно на мафия, но този факт е неизбежен“, както и че сред приоритетите му са укрепването и структурирането на разследващата полиция.[38] В последващите месеци Миков няколкократно уволнява служители на МВР заради дисциплинарни нарушения.[39][40]

Председател на XLII народно събрание

[редактиране | редактиране на кода]
Михаил Миков, председател на Народното събрание, 2013 г.

Михаил Миков е избран за народен представител, а след това и за председател на XLII народно събрание.

На 21 май 2013 г. Михаил Миков е избран за председател на Народното събрание.[4] По време на организирана от парламента дискусия на тема „Борба с бедността в България“ отбелязва, че основните направления в законодателната дейност и парламентарния контрол на XLII народно събрание са социалната политика и борбата с бедността.

„ Реабилитацията на социалната държава е основната задача на 42-рото Народно събрание. “

[41]

Приоритети

[редактиране | редактиране на кода]
  • Възстановяване ролята на Народното събрание на основна институция в парламентарната Република България.[42]
  • Народното събрание да се превърне в място за взаимодействие на различните власти, където да се преодолява напрежението между изпълнителната и съдебната власт.
  • Законодателният орган да бъде основна стабилизираща институция, способна да приема необходимите закони и да упражнява реален парламентарен контрол върху правителството.
  • Подобряване на качеството на законодателната дейност за повишаване на доверието на гражданите в законността.
  • Обсъждане и прокарване на „законодателство, което стимулира предприемчивите, намалява административната тежест и дава гаранции за чуждите инвестиции, но и ограничава злоупотребата с монополно положение и корупционните практики, създава условия за намаляване на неравенството и бедността.
  • Засилване работата на XLII народно събрание по участието на България в процеса на взимане на решения на ЕС.

Инициативи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Миков става съучредител на Парламентарната асамблея на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, заедно със свои колеги от 12-те страни-участници в ПСЮИЕ.[43]
  • Под негова егида се провежда честване на 135 години български парламентаризъм, чието начало е поставено със свикването на Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция.
  • Отбелязва се 125-а годишнина от кончината на Екзарх Антим I, председател на Учредителното събрание и на I велико народно събрание.[44]

Обществени позиции

[редактиране | редактиране на кода]
  • По повод на протестите срещу назначението на Делян Пеевски за председател на ДАНС Михаил Миков в специално обръщение към нацията на 26 юни 2013 г. заявява, че „без да се чуе гласът на народа, няма демократичен изход“ от политическата криза. В него Миков критикува медиите, че допринасят за напрежението в страната с начина, по който отразяват протеста: „Съзнателно или не, избраният от много телевизии начин за отразяване на случващото се около Народното събрание допринася за ескалиране на напрежението. Напомням на журналистите, най-вече на представителите на обществените медии, че справедливото и спокойно отразяване на ситуацията в столицата и в страната е дълг на всеки обективен журналист“. Изявлението провокира острата реакция на Българския хелзинкски комитет, Европейската асоциация на журналистите,[45] Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори и Българската национална телевизия, които заявяват категорично в декларация,[46] че не приемат политическите и институционални опити за влияние върху свободата на словото и редакционната независимост. Членовете на Европейския парламент от ГЕРБ също осъждат коментарите на Миков по адрес на българските медии.[47]
  • Среща с протестиращи студенти. През октомври 2013 г. студенти от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (където той е преподавал) издигат надпис в залата на Народното събрание, гласящ „Не ви ли е срам“. По-късно тези студенти коментират, че са били поканени в служебната стая на председателя на Народното събрание, където той заявява, че „не му пука“ от тези, които протестират.[48] По думите им Миков обяснил, че е избран от определен брой хора и че е избиран няколко пъти и отбелязал, че народните представители са народни, а не представители на определен брой хора и че влизайки в парламента, трябва да представляват суверена.
  • Оценка за мандата на НС. В свое интервю за в-к „Преса“ в края на предсрочно разпуснатото XLII народно събрание Михаил Миков казва: „Това беше парламент на необходимите социални решения, на засиления парламентарен контрол върху дейността на правителството... парламент на възможното мнозинство, родило се от изборите през май 2013 г.“. Председателят на законодателния орган споделя и мнението си, че не смята за провал мандата на управлението.[49]

Председател на БСП

[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Миков е избран за председател на Националния съвет на БСП на 27 юли 2014 г. на заседание на 48-ия Конгрес на партията с гласовете на 377 делегати. Втори в надпреварата за лидерството на социалистите остава Драгомир Стойнев, който получава 333 гласа. Двамата се явяват на балотаж, на който гласуват 744 от общо 846 делегати, при 710 действителни бюлетини.

Михаил Миков е избран за председател на БСП – 27 юли 2014 г.

От първоначално номинираните 30 претенденти, на първия тур се явяват девет кандидати. От тях Красимир Премянов получава 7 гласа (0,94 %), Георги Кадиев – 29 гласа (3,9 %), Красимир Янков – 46 гласа (6,19%), Георги Гергов – 63 гласа (8,48%), Мая Манолова – 83 гласа (11,17%), Янаки Стоилов – 103 гласа (13,86%), Корнелия Нинова – 119 гласа (16,02%), Драгомир Стойнев – 126 гласа (16,96%), а Михаил Миков събира 167 гласа (22,48%).[50] Гласуването и на двата тура е тайно.

В речта си след избора му за председател Михаил Миков обещава достоен резултат за БСП, която по думите му най-искрено и автентично защитава интересите на мнозинството български граждани.

„ Еднодневните партии, еднодневните политици не могат да бъдат тенденция в новата политическа история на България... БСП, като най-голямата, заслужава да бъде и най-силната партия, водеща България в 21-вия век. “

[51]

Михаил Миков наследява Сергей Станишев, който през юли 2014 обявява, че ще напусне лидерския пост след 13 години начело на социалистите.[52]

Избори 2014

[редактиране | редактиране на кода]

Предсрочните парламентарни избори на 5 октомври 2014 г. са първите за Михаил Миков като лидер на БСП. Председателят на партията е водач на изборните листи на новосъздадената коалиция БСП Лява България в 25 МИР – София и 5 МИР – Видин. Миков е избран и на двете места, но става народен представител от столичния избирателен район, отстъпвайки първото място във Видин на Филип Попов.

Михаил Миков пред урната, Избори 2014.

Резултати

[редактиране | редактиране на кода]

Водената от БСП коалиция получава най-ниския си резултат от началото на прехода – 15,4% от гласовете.[53] Той идва на фона на ниска избирателна активност – малко над 48% от имащите право на глас български граждани са посетили урните.[54] На пресконференцията след края на изборния ден Михаил Миков признава изборната загуба и отбелязва, че отговорността за разговорите за евентуално съставяне на правителство е на победителя – ГЕРБ.

„ Избирателите ни отредиха мястото на опозиция в този парламент... една конструктивна и лоялна опозиция, която ще подкрепя всички национално отговорни и необходими на по-голямата част от българските граждани решения в законодателството. “

[55]

БСП в опозиция

[редактиране | редактиране на кода]

На провелите се впоследствие кръгове от преговори за сформиране на управляващо мнозинство и съставяне на кабинет БСП отчита различия между собствената си платформа и приоритетите на ГЕРБ и остава в опозиция.[56] В изказването си на учредителното събрание на XLIII НС Михаил Миков потвърждава тази позиция и заявява, че БСП ще бъде социална алтернатива на оформящото се, доминирано от десните сили правителство.[57] Според партийното ръководство решението за оставане на БСП в опозиция е подкрепено от мнозинството от социалистите и членовете на ръководните органи. Чуват се обаче и критики, включително от водещи фигури, които споделят публично мнението си, че БСП трябва да участва в коалиционно правителство, като компромисно решение в условията на политическа, обществена и икономическа криза.[58] Миков остава на позицията, че решението на партията да остане в опозиция е било правилно.[59]

В XLIII народно събрание

[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Миков е народен представител в XLIII народно събрание и председател на Парламентарната група на „БСП Лява България“.

  • Парламентарна група „БСП Лява България“ – председател (27 октомври 2014 – 27 януари 2017).
  • Комисия по културата и медиите – член (27 ноември 2014 – 27 януари 2017).
  • Делегация в Интерпарламентарния съюз – член (18 декември 2014 – 27 януари 2017).

На 7 ноември 2014 г. Михаил Миков обявява за приоритети на БСП запазването на коледните и великденските добавки за пенсионерите, ръст на обезщетенията за отглеждане на дете и средствата за младите семейства за отглеждане на дете да бъдат част от държавния бюджет.[60]

Внесени законопроекти

[редактиране | редактиране на кода]
  • Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
  • Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията.
  • Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
  • Законопроект за изменение на Закона за гарантиране на влоговете в банките.
  • Законопроект за народната просвета.

Други

[редактиране | редактиране на кода]

Член е на Интернет общество - България[3] от 21 ноември 2001 г. Владее френски, руски, сръбски, хърватски език. Женен, с две деца.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Рилска, Биляна. Корнелия Нинова е новият лидер на БСП (обновена) // dnevnik.bg. 8 май 2016. Посетен на 8 май 2016.
  2. ↑ а б Михаил Миков е новият председател на БСП // 27 юли 2014. Посетен на 27 юли 2014.
  3. ↑ а б в г д е Новите лица. Михаил Миков // Монитор ЕООД, 23 април 2008. Архивиран от оригинала на 2015-01-09. Посетен на 26 май 2013. ((de))
  4. ↑ а б Михаил Миков от БСП е избран за председател на Народното събрание (обновена) // Икономедиа АД, 24 април 2008. Архивиран от оригинала на 2013-06-09. Посетен на 21 май 2013.
  5. ↑ Румен Петков сдаде поста на Миков далеч от камерите // Икономедиа АД, 24 април 2008. Посетен на 26 май 2013. ((de))
  6. ↑ Станишев прокара без проблем ново ръководство на БСП от верни хора // Икономедиа АД, 9 юни 2012. Посетен на 26 май 2013.
  7. ↑ БСП иска анкетна комисия за скандала „Буда“ // dnevnik.bg. Икономедиа АД, 4 февруари 2013. Посетен на 26 май 2013.
  8. ↑ Миков свирел на тайни купони в изоставен рейс // в-к „24 часа“, 28 юли 2014.
  9. ↑ Михаил Миков – биография // Personi.dir.bg. Архивиран от оригинала на 2014-10-19. Посетен на 2015-01-27.
  10. ↑ Какво не знаете за Михаил Миков // в-к „24 часа“, 27 юли 2014.
  11. ↑ БСП не е в идейна криза // в-к „Дума“, 25 юли 2014.
  12. ↑ а б в Миков към БСП: На прав път сме // в-к „Стандарт“, 27 декември 2014. Архивиран от оригинала на 2015-01-18. Посетен на 2015-01-18.
  13. ↑ Миков: Защитаваме интересите на мнозинството на българските граждани // в-к „Земя“, 3 октомври 2014. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2015-11-01.
  14. ↑ Няма да има партия с мнозинство в ЦИК, бюлетините ще се плащат // Mediapool.bg, 27 март 2001. Посетен на 29 май 2013.
  15. ↑ Затвор за чиновник, принудил журналист да разпространи лъжа, предлага Михаил Миков // Mediapool.bg, 14 март 2001. Посетен на 29 май 2013.
  16. ↑ Водачи на листите на ОДС и на Коалиция за България // Mediapool.bg, 2 април 2001. Посетен на 29 май 2013.[неработеща препратка]
  17. ↑ До 6 години затвор за хакери предлага БСП-депутат // Mediapool.bg, 19 юли 2001. Посетен на 29 май 2013.
  18. ↑ Правосъдните министри от Югоизточна Европа се събират в София // Икономедиа АД, 30 април 2008. Посетен на 26 май 2013.
  19. ↑ Миков не пуска следенето и подслушването извън МВР // Икономедиа АД, 6 май 2008. Посетен на 26 май 2013.
  20. ↑ НДСВ бламира Миков за спецагенцията // Икономедиа АД, 9 юли 2008. Посетен на 26 май 2013.
  21. ↑ Управляващите се разбраха: Следенето и подслушването ще са дирекция в МВР // Икономедиа АД, 16 юли 2008. Посетен на 26 май 2013.
  22. ↑ Следовател стана шеф на разследващите полицаи // Икономедиа АД, 25 август 2008. Посетен на 26 май 2013.
  23. ↑ Павлин Димитров става генерален комисар // Икономедиа АД, 28 август 2008. Посетен на 26 май 2013.
  24. ↑ Миков разсекрети щата на вътрешното министерство // Икономедиа АД, 25 юни 2008. Посетен на 26 май 2013.
  25. ↑ Съкращават още 850 служители от МВР // Икономедиа АД, 18 февруари 2009. Посетен на 26 май 2013.
  26. ↑ Трима висши антимафиоти бяха наказани след убийство и смърт на арестант // Икономедиа АД, 22 януари 2009. Посетен на 26 май 2013.
  27. ↑ Поне да беше шега // Икономедиа АД, 8 декември 2008. Посетен на 26 май 2013.
  28. ↑ Недоволните полицаи си правят нов синдикат // Икономедиа АД, 28 декември 2008. Посетен на 26 май 2013.
  29. ↑ а б Миков ще раздаде до 400 лв. бонуси на полицаите // Икономедиа АД, 18 декември 2008. Посетен на 26 май 2013.
  30. ↑ След обещания на МВР полицаите временно спират протестите // Икономедиа АД, 17 януари 2009. Посетен на 26 май 2013.
  31. ↑ Недоволните полицаи си правят нов синдикат // Икономедиа АД, 28 декември 2008. Посетен на 26 май 2013.
  32. ↑ Полицаите се стягат за трети протест // dnevnik.bg. Икономедиа АД, 17 януари 2009. Посетен на 26 май 2013.
  33. ↑ Бойко Борисов втори по рейтинг след Георги Първанов // Икономедиа АД, 23 ноември 2008. Посетен на 26 май 2013.[неработеща препратка]
  34. ↑ Миков призова парламента спешно да разшири възможностите за следене в интернет // Икономедиа АД, 20 февруари 2009. Посетен на 26 май 2013.
  35. ↑ „Новият МВР-шеф не откри мафия в България“ Архив на оригинала от 2015-01-12 в Wayback Machine. – vsekiden.com, 26 април 2008
  36. ↑ Благата вест на министъра // Икономедиа АД, 29 април 2008. Посетен на 26 май 2013. ((de))
  37. ↑ Миков пред Ройтерс: Ще прочистим министерството от нелоялни служители // Икономедиа АД, 30 май 2008. Посетен на 26 май 2013.
  38. ↑ Министър Миков: Хората трябва да вярват на държавата, не на МВР // Икономедиа АД, 31 май 2008. Посетен на 26 май 2013.
  39. ↑ Миков разпореди нови уволнения // Икономедиа АД, 21 август 2008. Посетен на 26 май 2013.
  40. ↑ Министър Миков уволни още шестима служители на МВР // Икономедиа АД, 13 октомври 2008. Посетен на 26 май 2013.
  41. ↑ Михаил Миков: Реабилитацията на социалната държава е основната задача на 42-рото Народно събрание // НС, 19 ноември 2013. Архивиран от оригинала на 2015-01-23. Посетен на 2015-01-23.
  42. ↑ Народният представител от Коалиция за България Михаил Миков беше избран за председател на 42-рото Народно събрание // Народно събрание, 21 май 2013. Архивиран от оригинала на 2015-04-02. Посетен на 2015-03-05.
  43. ↑ В Букурещ бе учредена Парламентарна асамблея на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа // Народно събрание, 10 май 2014. Архивиран от оригинала на 2015-02-09. Посетен на 2015-02-09.
  44. ↑ Михаил Миков: Антим Първи и бащите-учредители са памет, но и послание за поколенията, образец как представители на българския народ, обединени от общ идеал, могат да работят за постигането на общото благо // Народно събрание, 28 ноември 2013. Архивиран от оригинала на 2015-04-04. Посетен на 2015-03-05.
  45. ↑ Недопустимо е да се обвиняват медиите за напрежението, провокирано от лоши политически решения // БХК, 27 юни 2013. Архивиран от оригинала на 2014-04-29. Посетен на 2015-11-01.
  46. ↑ www.capital.bg
  47. ↑ www.standartnews.com
  48. ↑ „Не ми пука“ казал Миков на студентите, попитали „Не ви ли е срам?“ // в-к „24 часа“, 21 октомври 2013.
  49. ↑ Този мандат не беше провал // в-к „Преса“, 20 юли 2014. Архивиран от оригинала на 2015-01-23. Посетен на 2015-01-23.
  50. ↑ Михаил Миков е новият председател на БСП // бТВ, 27 юли 2014.
  51. ↑ Михаил Миков: България има право на друго бъдеще // Икономедиа АД, 5 юли 2014. Архивиран от оригинала на 2015-01-18. Посетен на 2015-01-18.
  52. ↑ Станишев се оттегля от председателския пост в БСП след 13 години начело // БГНЕС, 27 юли 2014.
  53. ↑ Резултати от избори за народни представители 5 октомври 2014 г. за страната // ЦИК, 5 октомври 2014.
  54. ↑ Обобщена активност на гласуване в страната към 19:00 ч. // ЦИК, 5 октомври 2014.
  55. ↑ Миков: Избирателите ни отредиха мястото на опозиция. Ние ще подкрепим всички националноотговорни решения // КРОСС, 5 октомври 2014.
  56. ↑ БСП остава в опозиция // в-к „Труд“, 26 октомври 2014. Архивиран от оригинала на 2015-01-20. Посетен на 2015-01-20.
  57. ↑ Миков: Трябва да върнем доверието на хората // в-к „Стандарт“, 27 октомври 2014.
  58. ↑ БСП трябваше да управлява в коалиция с ГЕРБ и АБВ // в-к „Сега“, 24 ноември 2014.
  59. ↑ БСП правилно остана в опозиция, отчете Михаил Миков // в-к „Дневник“, 21 декември 2014.
  60. ↑ Рилска, Биляна. Михаил Миков: Дясно правителство няма да реши проблемите на хората // Икономедиа АД, 7 ноември 2011. Посетен на 7 ноември 2014.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Михаил_Миков&oldid=12447449“.